Дело C‑160/17

Raoul Thybaut и др.

срещу

Région wallonne

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Белгия)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2001/42/ЕО — Член 2, буква a) — Понятие „планове и програми“ — Член 3 — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Периметър на градска комасация — Възможност за отклонение от градоустройствените разпоредби — Изменение на „планове и програми“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 юни 2018 г.

Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — План и програма — Понятие — Приет с решение периметър на градска комасация, определящ географска област за градоустройствен проект и допускащ отклонения от определени градоустройствени разпоредби — Включване

(член 2, буква а) и член 3, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда трябва да се тълкуват в смисъл, че решение за приемането на периметър на градска комасация, който има за предмет единствено да определи географска област, в която ще се осъществи градоустройствен проект, насочен към предефинирането и развитието на градски функции и изискващ създаването, изменението, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства, за чието осъществяване ще бъде разрешено отклонение от определени градоустройствени разпоредби, попада, поради тази възможност за отклонение, в обхвата на понятието „планове и програми“, които могат да имат съществени последици върху околната среда по смисъла на тази директива, и изисква екологична оценка.

На първо място, член 2, буква а) от Директивата за СЕО определя посочените в него „планове и програми“ като такива, които отговарят на две кумулативни условия, а именно, от една страна, да са били изготвени и/или приети от орган на национално, регионално или местно ниво или изготвени от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и от друга страна, да се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби.

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО екологична оценка неизменно се извършва за плановете и програмите, които, от една страна, са изготвени за някои сектори, и от друга, определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС (вж. в този смисъл решение от 17 юни 2010 г., Terre wallonne и Inter-Environnement Wallonie, C‑105/09 и C‑110/09, EU:C:2010:355, т. 43).

Що се отнася до първото от тези условия, от текста на член 3, параграф 2, буква a) от Директивата за СЕО следва, че тази разпоредба се отнася по-специално за сектора на „градско[то] и териториално планиране или земеползване“.

Що се отнася до въпроса дали акт като обжалвания определя рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проекти, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че понятието „планове и програми“ се отнася до всеки акт, който, като определя правила и процедури за контрол, приложими за съответния сектор, установява съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и прилагането на един или повече проекти, които могат да имат значително отражение върху околната среда (решение от 27 октомври 2016 г., D’Oultremont и др., C‑290/15, EU:C:2016:816, т. 49 и цитираната съдебна практика).

В това отношение понятието „съществена съвкупност от критерии и подробни правила“ трябва да се разбира с оглед на качеството, а не на количеството. Всъщност следва да се избегнат възможните стратегии за заобикаляне на посочените в Директивата за СЕО задължения, които могат да се проявят в раздробяване на мерките, като по този начин се намали полезният ефект на тази директива (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D’Oultremont и др., C‑290/15, EU:C:2016:816, т. 48 и цитираната съдебна практика).

Оттук следва, че макар такъв акт да не съдържа и да не може да съдържа позитивноправни разпоредби, създадената от него възможност, позволяваща да се получат по-лесно дерогации от действащите градоустройствени разпоредби, променя правния ред и води до включване на разглеждания в главното производство ПГК в приложното поле на член 2, буква a) и на член 3, параграф 2, буква a) от Директивата за СЕО.

(вж. т. 42, 46, 47, 54, 55, 58 и 67 и диспозитива)