Дело C‑159/17

Întreprinderea Individuală Dobre M. Marius

срещу

Ministerul Finanţelor Publice — A.N.A.F. — D.G.R.F.P. Galaţi — Serviciul Soluţionare Contestaţii
и
A.N.A.F — D.G.R.F.P. Galaţi — A.J.F.P. Constanţa — Serviciul Inspecţie Fiscală Persoane Fizice 2 Constanţa

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Constanţa)

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Заличаване на регистрацията по ДДС — Задължение за внасяне на ДДС, събрано в периода, в който е заличен идентификационният номер по ДДС — Непризнаване на право на приспадане на ДДС във връзка с покупките, направени през този период“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 7 март 2018 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Право на приспадане — Условия — Материални изисквания — Формални изисквания — Данъчнозадължено лице, което не е изпълнило тези изисквания, поради което не е дало възможност на данъчната администрация да установи спазването на материалноправните изисквания или наличието на измама — Санкция — Загубване на правото на приспадане — Допустимост

(членове 167—169 и 179, член 213, параграф 1, член 214, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112 на Съвета, изменена с Директива 2010/45)

Членове 167—169, член 179, член 213, параграф 1, член 214, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на данъчната администрация да откаже на данъчнозадължено лице право на приспадане на ДДС, когато се установи, че в резултат на вменените му нарушения данъчната администрация не е могла да получи необходимите данни, за да установи, че материалноправните изисквания, пораждащи право на приспадане на платения ДДС по получени доставки от данъчнозадълженото лице, са изпълнени или че въпросното лице е действало чрез измама, за да получи това право, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

По-специално неподаването на справка-декларация по ДДС, което би позволило прилагането на ДДС и контрола върху него от данъчната администрация, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Следователно правото на Съюза не е пречка такива пропуски да се считат за част от данъчна измама и в този случай да бъде отказано право на приспадане (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Astone,C‑332/15, EU:C:2016:614, т. 56).

(вж. т. 41 и 42 и диспозитива)