–

за LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster AG, от M. Siewiera-Misiuda, radca prawny,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 1, буква б) и на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор пред полските съдилища между г‑н Paweł Hofsoe и LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster AG (наричано по-нататък „LVM“) със седалище Мюнстер (Германия) по повод събирането от страна на първия на вземане за застрахователно обезщетение, дължимо от втория.

3

Съображения 15 и 18 от Регламент № 1215/2012 гласят:

[…]

4

Глава II от този регламент, посветена на правилата за компетентност, включва раздел 1, „Общи разпоредби“, състоящ се от членове 4—6.

5

Член 4, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6

Съгласно член 5, параграф 1 от същия регламент:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

7

Правилата за компетентност по дела във връзка със застраховане, уредени в глава II, раздел 3 от Регламент № 1215/2012, се съдържат в членове 10—16 от него.

8

Член 11, параграф 1 от този регламент гласи:

„Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск:

[…]

[…]“.

9

Член 13, параграф 2 от посочения регламент е формулиран, както следва:

„Членове 10, 11 и 12 се прилагат по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени“.

10

Правилата за компетентност при потребителски договори се съдържат в членове 17—19 от същия регламент.

11

Съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012:

„По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:

12

Член 81 от този регламент предвижда, че той „се прилага от 10 януари 2015 г., с изключение на членове 75 и 76, които се прилагат от 10 януари 2014 г.“.

13

Член 509 от Ustawa Kodeks cywilny (Закон за приемане на Гражданския кодекс) от 23 април 1964 г. в редакцията, приложима в главното производство (Dz. U., 1964 г., бр. 16, позиция 93, в редакцията, публикувана в Dz. U., 2016 г., позиция 380, наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), гласи:

„§ 1.   Кредиторът може без съгласието на длъжника да прехвърли вземането на трето лице (прехвърляне на вземане), освен ако това би противоречало на закона, съдържанието на договора или естеството на задължението.

§ 2.   Едновременно с вземането върху приобретателя преминават всички свързани с него права, и по-специално изтеклите лихви“.

14

Съгласно член 822, параграф 4 от този кодекс:

„Лицето с право на обезщетение във връзка с уговореното събитие по договора за застраховка за гражданска отговорност може да предяви претенция за обезщетение пряко към застрахователя“.

15

Член 20, параграф 1 от Ustawa o ubezpieczeniach obowiązkowych, Ubezpieczeniowym Funduszu Gwarancyjnym i Polskim Biurze Ubezpieczycieli Komunikacyjnych (Закона за задължителните застраховки, Фонда за гарантиране на застраховките и Полското автомобилно застрахователно бюро) от 22 май 2003 г. (Dz. U., 2003 г., бр. 124, позиция 1152) предвижда

„Иск във връзка с претенция, произтичаща от договори за задължително застраховане, или обхващащ претенции на основание на такива застраховки, може да се предяви или съгласно разпоредбите относно общата компетентност, или пред компетентния съд по местоживеенето или седалището на увредената страна или оправомощеното съгласно договора за застраховане лице“.

16

На 4 юли 2014 г. при пътно-транспортно произшествие в Германия, причинено от германска гражданка, застрахована в LVM, е увреден автомобил, собственост на физическо лице с местоживеене в Полша.

17

Поради това на 12 юли 2014 г. собственикът на автомобила сключва договор за наем на заместващ автомобил за неопределен срок. При 200 полски злоти (PLN) (около 47,50 EUR) дневно, тъй като наемът продължава до 22 септември 2014 г., общата стойност на обезщетението за наем възлиза на 14600 PLN (около 3465 EUR).

18

Това лице обаче получава обезщетение в размер едва на 2800 PLN (около 665 EUR) от дружеството, представляващо LVM в Полша.

19

За да получи оставащите 11800 PLN (около 2800 EUR), лицето сключва на 22 септември 2014 г. договор за прехвърляне на вземане, с който прехвърля правото си на обезщетение на г‑н Hofsoe, осъществяващ търговска дейност в Шчечин (Полша).

20

В рамките на тази дейност г‑н Hofsoe осъществява за своя сметка на основание на договора за прехвърляне на вземане събирането на обезщетенията, на които има право увредената страна, в едно със съответните лихви, от застрахователя.

21

На 2 февруари 2015 г. на основание на договора за прехвърляне на вземане, посочен в точка 19 от настоящото решение, г‑н Hofsoe предявява пред Sąd Rejonowy Szczecin-Centrum w Szczecinie (Районен съд Шчечин-център, Шчечин, Полша) иск, основно за осъждането на LVM да заплати сумата от 11800 PLN (около 2800 EUR) като обезщетение, ведно със съответните лихви, за вредите, съответстващи на разходите по наемането на заместващ автомобил.

22

За да докаже компетентността на този съд на основание на мястото на местоживеене на увредената страна, г‑н Hofsoe се позовава на член 20 от Закона за задължителните застраховки, Фонда за гарантиране на застраховките и Полското автомобилно застрахователно бюро от 22 май 2003 г. и на решение на Съда от 13 декември 2007 г., FBTO Schadeverzekeringen (C‑463/06, EU:C:2007:792).

23

Като се позовава на член 9, параграф 1 от Регламент № 44/2001 във връзка с член 11, параграф 2 от него, LVM обаче оспорва компетентността на този полски съд. То твърди, че понятието „увредена страна“ по смисъла на член 11, параграф 2 от този регламент трябва да се тълкува буквално, поради което г‑н Hofsoe не можел да предявява иск срещу него пред полски съд в качеството си на цесионер на вземането на увредена страна.

24

Sąd Rejonowy Szczecin-Centrum w Szczecinie (Районен съд Шчечин-център, Шчечин) обаче приема, че е компетентен с определение от 13 май 2015 г.

25

В подкрепа на жалбата против това определение пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy w Szczecinie (Окръжен съд Шчечин), LVM твърди основно, че първоинстанционният съд не се е съобразил с член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2002 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от него, произнасяйки се в разрез с изводите, които могат да се направят от съображения 15 и 18 от същия и от практиката на Съда, в смисъл че г‑н Hofsoe трябва да се счита за по-слабата страна в спора. Последният обаче не бил самият той увредена страна, а субект, осъществяващ професионална дейност по събирането на вземания за обезщетение от застрахователни дружества. Освен това, тъй като представлява дерогация от общото правило за компетентността, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, член 13, параграф 2 от този регламент трябвало да се тълкува стриктно.

26

От своя страна г‑н Hofsoe поддържа, че предоставянето на компетентност на съда по местоживеене на притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, предвидено в член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 44/2001, заменен от член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 (наричано по-нататък „forum actoris“), не важи единствено по отношение на пряко увредената страна, поради което цесионерът на вземането на увредената страна също имал право да се ползва от него.

27

Запитващата юрисдикция счита, че трябва да отправи запитване до Съда, тъй като приложното поле по отношение на лицата на предвиденото в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 предоставяне на компетентност в случая зависело от тълкуването на понятието „увредена страна“ по смисъла на член 13, параграф 2 от този регламент. Действително компетентността на запитващата юрисдикция би била налице само ако се приеме, че понятието „увредена страна“ включва професионален участник в областта на застраховането, цесионер на вземането за обезщетение на пряко увредената страна срещу застрахователя на автомобила, предизвикал пътнотранспортното произшествие.

28

В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 509, параграф 2 от Гражданския кодекс „[е]дновременно с вземането върху приобретателя преминават всички свързани с него права“. При това положение по силата на прехвърлянето на вземането би трябвало да може да се ползва и предоставената във връзка с него съдебна компетентност. Това тълкуване способствало за изпълнение на целта за защита на по-слабата страна, която е в основата на специалните правила за компетентност по дела във връзка със застраховане.

29

Според запитващата юрисдикция понятието „увредена страна“ по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 44/2001, а следователно и на член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 се отнася както за претърпяло пряко, така и за претърпяло непряко увреждане лице. Поради това посоченото понятие трябва да обхваща и физическо лице, упражняващо професионална дейност в областта на събирането на вземания за обезщетение срещу застрахователни дружества на основание на договор за прехвърляне на вземане, сключен с пряко увредената страна. Според запитващата юрисдикция допълнителен аргумент в подкрепа на това решение било съществуващото в случая явно неравновесие от икономическа и организационна гледна точка между положението на г‑н Hofsoe и на някой застраховател в качеството му на юридическо лице, чийто потенциал в това отношение е значително по-голям.

30

Този конкретен подход към положението на всяка от страните в главното производство подчертавал разликата между фактите в основата на спора по главното производство и фактите в основата на решения от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse (C‑347/08, EU:C:2009:561) и от 26 май 2005 г., GIE Réunion européenne и др. (C‑77/04, EU:C:2005:327).

31

Запитващата юрисдикция същевременно отбелязва, че препоръчваното от нея тълкуване на член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от него е в разрез с принципа на стриктно тълкуване на изключенията, и по-специално с член 5, параграф 1 от посочения регламент във връзка със съображение 15 от него.

32

В този контекст Sąd Okręgowy w Szczecinie (Окръжен съд, Шчечин) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли позоваването в член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 на член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че физическо лице с качество търговец, по-специално осъществяващ дейност във връзка със събирането на обезщетения от застрахователи по силата на договорно придобиване на вземането от пряко увредения, може да предяви иск за това вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на отговорното за пътнотранспортно произшествие лице, който е със седалище на територията на държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на държавата членка по местоживеене на увредения?“.

33

Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че на него може да се позове физическо лице, чиято професионална дейност се изразява по-специално в събирането от застрахователи на вземания за обезщетение и което черпи основание от договор за прехвърляне на вземане, сключен с пострадалия от пътнотранспортно произшествие, с цел да привлече към гражданска отговорност застрахователя на виновното за произшествието лице, който е със седалище в държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на последната държава членка.

34

Най-напред следва да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, първо, че тъй като г‑н Hofsoe е предявил иск на 4 февруари 2015 г., тоест след 10 януари 2015 г., е приложим Регламент № 1215/2012 в съответствие с член 81 от него.

35

Второ, член 822, параграф 4 от Гражданския кодекс дава възможност на лицето с право на обезщетение да предяви иск пряко срещу застрахователя, което съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 води до приложимост на членове 10—12 от този регламент.

36

Трето, тъй като член 11, параграф 1, буква б) и член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 по същество възпроизвеждат текста съответно на член 9, параграф 1, буква б) и на член 11, параграф 2 от Регламент № 44/2001, тълкуването на Съда на разпоредбите от последния регламент е валидно и за еквивалентните разпоредби от Регламент № 1215/2012 (вж. по аналогия решения от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 60 и от 21 януари 2016 г., SOVAG, C‑521/14, EU:C:2016:41, т. 43).

37

Четвърто, важно е също така да се припомни вече постановеното от Съда, че предмет на препратката, която се съдържа в член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, е добавянето в списъка на ищците, съдържащ се в член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, на лицата, които са претърпели вреда, без кръгът на последните да се ограничава само до лицата, претърпели пряко вреда (решение от 20 юли 2017 г., MMA IARD, C‑340/16, EU:C:2017:576, т. 33 и цитираната съдебна практика).

38

В този смисъл forum actoris трябва да се разпростре съответно по отношение на наследниците на застрахования и на работодателя, продължил да изплаща възнаграждението на служител по време на отпуска по болест след претърпяно от служителя пътнотранспортно произшествие (решения от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 44 и от 20 юли 2017 г., MMA IARD, C‑340/16, EU:C:2017:576, т. 35).

39

Мотивите на тези решения са, от една страна, че целта на разпоредбите в раздел 3 на глава II от Регламент № 1215/2012 е да защити по-слабата страна посредством правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила, а от друга страна, че цесионер на правата на пряко увредената страна, който може да се счита за слаба страна, би трябвало да може да се възползва от специалните правила за съдебна компетентност, определени в член 11, параграф 1, буква б) във връзка с член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 40 и 44).

40

При това положение дерогациите от принципа за компетентност по местоживеенето на ответника трябва да представляват изключения и да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решения от 17 юни 1992 г., Handte, C‑26/91, EU:C:1992:268, т. 14, от 19 януари 1993 г., Shearson Lehman Hutton, C‑89/91, EU:C:1993:15, т. 14—17, от 13 юли 2000 г., Group Josi, C‑412/98, EU:C:2000:399, т. 49 и 50, както и от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 36—39).

41

С оглед на това защитната функция, изпълнявана от член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от същия регламент, предполага, че специалните правила за компетентност, предвидени в посочените разпоредби, не се прилагат спрямо лицата, за които тази защита не е оправдана (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2000 г., Group Josi, C‑412/98, EU:C:2000:399, т. 65 и 66, от 26 май 2005 г., GIE Réunion européenne и др., C‑77/04, EU:C:2005:327, т. 20 и от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 41).

42

Оттук следва, че никаква специална защита не е оправдана при отношения между професионалисти от застрахователния и осигурителния сектор, за никой от които не може да се предположи, че е по-слаб от другия (вж. решения от 26 май 2005 г., GIE Réunion européenne и др., C‑77/04, EU:C:2005:327, т. 20, от 17 септември 2009 г., Vorarlberger Gebietskrankenkasse, C‑347/08, EU:C:2009:561, т. 42 и от 21 януари 2016 г., SOVAG, C‑521/14, EU:C:2016:41, т. 30 и 31).

43

Ето защо лице като г‑н Hofsoe, което упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения в качеството на договорен цесионер на тези вземания, не би могло да се ползва от специалната защита съгласно forum actoris.

44

Макар действително, както уточнява съображение 18 от Регламент № 1215/2012, целта на раздел 3 от глава II от него е по-слабата страна да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила, се установява, че искът, предмет на главното производство, се вписва в отношения между професионалисти и не може да засегне процесуалното положение на страна, която се счита за по-слаба (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., SOVAG, C‑521/14, EU:C:2016:41, т. 29 и 30).

45

В тази връзка обстоятелството, че професионалист като г‑н Hofsoe упражнява дейността си в малка организация, не би могло да бъде основание да се приеме, че той може да се счита за по-слаба страна отколкото застрахователя. Всъщност евентуалната преценка във всеки отделен случай дали подобен професионалист може да се счита за „по-слабата страна“, за да попадне в обхвата на понятието „увредена страна“ по смисъла на член 13, параграф 2 от Регламент № 1512/2012, би породила риск от правна несигурност и би противоречала на целта на посочения регламент, обявена в съображение 15 от него, съгласно което правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., MMA IARD, C‑340/16, EU:C:2017:576, т. 34).

46

Това тълкуване впрочем се потвърждава от припомнената в съображение 15 от Регламент № 1215/2012 цел, че правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника.

47

При това положение на поставения въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че на него не може да се позове физическо лице, чиято професионална дейност се изразява по-специално в събирането от застрахователи на вземания за обезщетение и което черпи основание от договор за прехвърляне на вземане, сключен с пострадалия от пътнотранспортно произшествие, с цел да привлече към гражданска отговорност застрахователя на виновното за произшествието лице, който е със седалище в държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на последната държава членка.

48

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че на него не може да се позове физическо лице, чиято професионална дейност се изразява по-специално в събирането от застрахователи на вземания за обезщетение и което черпи основание от договор за прехвърляне на вземане, сключен с пострадалия от пътнотранспортно произшествие, с цел да привлече към гражданска отговорност застрахователя на виновното за произшествието лице, който е със седалище в държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на последната държава членка.