Дело C‑99/17 P
Infineon Technologies AG
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Картели — Европейски пазар на чипове за смарт карти — Мрежа от двустранни контакти — Обмен на чувствителна търговска информация — Оспорване на автентичността на доказателствата — Право на защита — Ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ — Единно продължено нарушение — Съдебен контрол — Правомощие за пълен съдебен контрол — Обхват — Изчисляване на размера на глобата“
Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 26 септември 2018 г.
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(членове 101 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Единно продължено нарушение — Съдебен контрол — Контрол върху решението на Комисията, упражнен от Общия съд само по отношение на някои от констатираните незаконосъобразни контакти — Допустимост
(членове 101 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС)
Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Принцип на свободна преценка на доказателствата — Обстоятелства, които могат да засегнат убедителността и автентичността на тези доказателства — Доказване в тежест на предприятието, до което се отнася решението на Комисията за установяване на нарушение
(член 101 ДФЕС)
Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Задължение на Комисията да използва собствените си способи за установяване на релевантните факти и обстоятелства — Преценка на законосъобразността на решение за установяване на нарушение поради накърняване на правото на защита на съответното предприятие — Преценка с оглед на цялото производство
(член 101 ДФЕС)
Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване на съдебен акт — Недопустимост
(член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Основание: изопачаване на доказателствата — Необходимост да се уточни кои доказателства са изопачени и да се посочат грешките в анализа, довели до изопачаването им
(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Достатъчна констатация — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи единно нарушение — Възлагане на отговорност на предприятие за цялото нарушение — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
Обжалване — Компетентност на Съда — Контрол върху преценката на тежестта на нарушението, извършена от Комисията с оглед определяне на размера на глоба — Изключване — Контрол, който се свежда до проверка дали Общият съд е взел предвид основните фактори за преценка на тежестта на нарушението и всички доводи срещу наложената глоба
(член 101 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Спазване на принципа на пропорционалност — Липса на проверка дали размерът на наложената глоба е пропорционален с оглед на броя на противоправните контакти — Нарушение
(членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията
(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 19—23 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 47 и 48)
За да потвърди законосъобразността на констатацията на Комисията за участие на дадено предприятие в единно продължено нарушение на конкурентното право, Общият съд може да се ограничи до това да провери изводите на Комисията не само относно първия и последния таен контакт, но и относно един или два контакта за всяка година на участие.
Всъщност в случаите на нарушение, което продължава през определен период, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от единно продължено нарушение.
Освен това фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, не е релевантен за установяване на наличието на извършено от него нарушение, тъй като тези елементи следва да бъдат отчетени само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата.
(вж. т. 51—54)
Водещият принцип в правото на Съюза е принципът на свободната преценка на доказателствата, от който следва, от една страна, че когато едно доказателство е придобито правомерно, допустимостта му не може да се оспорва пред Общия съд и от друга страна, че единственият релевантен критерий за преценка на доказателствената сила на редовно представени доказателства е тяхната убедителност.
Когато Комисията се основава на доказателства, които по принцип са достатъчни, за да удостоверят наличието на нарушение на правилата за конкуренция, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне, че е възможно да е настъпило обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на тези доказателства, за да се възложи на Комисията тежестта да докаже, че това обстоятелство не е могло да засегне тяхната доказателствена стойност. Обратно, освен ако доказването от съответното предприятие е невъзможно поради поведението на самата Комисия, то трябва да докаже надлежно, от една страна, наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга, че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията.
Тези съображения са относими към случай, в който заинтересованото предприятие оспорва не убедителността на дадено доказателство, а неговата автентичност.
(вж. т. 65—67)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 76—79)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 97 и 116)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 100 и 103)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 138, 155, 156 и 160)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 172 и 173)
Общият съд единствен е компетентен да контролира по какъв начин Комисията е преценила във всеки конкретен случай тежестта на противоправното поведение, съставляващо нарушение на конкурентното право. Контролът на Съда в производството по обжалване на решения на Общия съд има за цел, от една страна, да се провери до каква степен Общият съд правилно от гледна точка на правото е взел предвид всички основни фактори, за да прецени тежестта на деяние, разгледано с оглед на член 101 ДФЕС и на член 23 от Регламент № 1/2003, и от друга страна, да се провери дали Общият съд е отговорил надлежно на всички доводи, изложени в подкрепа на искането за отмяна на глобата или за намаляване на нейния размер.
(вж. т. 192)
Правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС, позволява на съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.
Упражняването на пълния съдебен контрол обаче не е равнозначно на служебен контрол и производството е състезателно. По принцип жалбоподателят трябва да посочи основанията за отмяна на спорното решение и да докаже, че тези основания са налице.
При все това, за да изпълни изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата на основните права, що се отнася до глобата, съдът на Съюза е длъжен, при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия, да разгледа всяко твърдение за нарушение, правно или фактическо, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението.
При това положение Общият съд не може, без да наруши правомощието си за пълен съдебен контрол, да не разгледа изтъкнатия довод, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила размера на наложената глоба, без да вземе предвид ограничения брой контакти, в които е участвало санкционираното предприятие. Този извод се налага с още по-голяма сила, ако в рамките на контрола за законосъобразност на санкцията Общият съд само е потвърдил пет от единадесетте контакта, установени в решението на Комисията, без да отговаря на въпроса дали Комисията е доказала осъществяването на другите шест контакта, приети за установени в решението ѝ.
Всъщност, макар Общият съд да не е длъжен, при преценка на тежестта на това нарушение и при определяне на размера на глобата, да се основава на точния брой двустранни контакти, които е прието за установено, че е осъществило санкционираното предприятие, това може все пак да бъде един от релевантните фактори.
Общият съд обаче допуска грешка при прилагане на правото, доколкото не проверява дали размерът на наложената глоба е пропорционален с оглед на броя контакти, които е прието, че е осъществило санкционираното предприятие, нито излага причините, поради които не е извършил такава проверка.
(вж. т. 193—195 и 205—208)
Тежестта на всяко нарушение на член 101 ДФЕС трябва да бъде предмет на индивидуална преценка. При определянето на размера на глобите трябва да се държи сметка за продължителността на нарушението и за всички фактори, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта му, каквито са поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при установяването на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за Европейския съюз.
Сред тези фактори са и броят и интензитетът на антиконкурентните действия.
Няма обаче обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид при преценка на тежестта на нарушението.
Освен това Комисията може да вземе предвид относителната значимост на участието на дадено предприятие в нарушението и особените обстоятелства по делото или при преценка на тежестта на нарушението по смисъла на член 23 от Регламент № 1/2003, или при коригиране на основния размер с оглед на смекчаващите и утежняващите обстоятелства.
(вж. т. 196—199)