Дело C‑97/17

Европейска комисия

срещу

Република България

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Опазване на природата — Директива 2009/147/ЕО — Опазване на дивите птици — Специална защитена зона (СЗЗ) — Класифициране като СЗЗ на най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видовете птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147 — Орнитологично важни места (ОВМ) — ОВМ „Рила“ — Частично класифициране на ОВМ „Рила“ като СЗЗ“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 26 април 2018 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Досъдебна процедура—Официално уведомително писмо—Очертаване на предмета на спора—Мотивирано становище—Подробно излагане на твърденията за нарушение

   (член 258 ДФЕС)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Искова молба или жалба—Изложение на оплакванията и основанията—Изисквания за форма—Недвусмислено формулиране на исканията

   (член 258 ДФЕС; член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

3. Околна среда—Опазване на дивите птици—Директива 2009/147—Избор и очертаване на границите на специалните защитени зони—Право на преценка на държавите членки—Граници

   (член 4, параграф 1 от Директива 2009/147 на Европейския парламент и на Съвета и приложение I към нея)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения—Доказване на неизпълнението—Доказателствена тежест върху Комисията—Представяне на доказателства, сочещи неизпълнението на задължения—Надлежен източник на информация

   (член 258 ДФЕС)

5. Околна среда—Опазване на дивите птици—Директива 2009/147—Класифициране като специална защитена зона—Задължение на държавите членки—Неизпълнение—Критерии за преценка—Вземане предвид на списъка на важните за опазване на птиците зони в Европа—Допустимост

   (член 4, параграф 1 от Директива 2009/147 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 18 и 19)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 23 и 24)

3.  Свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при избора на най-подходящите територии за класифициране като специални защитени зони (СЗЗ), се отнася не до целесъобразността на класифицирането като СЗЗ на териториите, които се явяват най-подходящи според съответните орнитоложки критерии, а само до прилагането на тези критерии за целите на определянето на най-подходящите територии за опазването на видовете, посочени в приложение I към Директивата за птиците. Така, от една страна, решението за класифицирането и определянето на границите на тези СЗЗ трябва да се основава единствено на орнитоложките критерии, определени в Директивата за птиците. От друга страна, не може по съображението, че има свобода на преценка при избора на СЗЗ, дадена държава членка да класифицира като СЗЗ територии, чийто брой и чиято обща площ са явно по-малки от броя и общата площ на определените за най-подходящи територии.

   (вж. т. 64—66)

4.  В производствата за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС е в тежест на Комисията да докаже наличието на твърдяното неизпълнение. Без да може да се основава на каквато и да било презумпция, тя трябва да представи на Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице неизпълнението на задължения. Доколкото обаче не разполага със същински правомощия за разследване в тази област, посочената институция до голяма степен зависи от сведенията, които ѝ предоставят евентуално подалите жалба до нея лица, частни или публични организации с дейност на територията на съответната държава членка, както и самата държава членка. Също така всеки официален документ, издаден от органите на съответната държава членка, може да се смята за надлежен източник на информация за целите на образуването от Комисията на производството по член 258 ДФЕС.

   (вж. т. 69 и 70)

5.  С оглед на класифицирането на най-подходящите територии като специални защитени зони (СЗЗ) е необходимо актуализиране на научните данни, за да се определи състоянието на най-застрашените видове, както и това на видовете, които представляват общо наследство на Съюза, и е важно да се използват най-актуализираните научни данни, които са на разположение в края на срока, определен в мотивираното становище. След като обаче не са представени други актуализирани научни данни, които да обосновават класифицирането само на част от дадено орнитологично важно място (ОВМ) като СЗЗ, Комисията има основание да твърди, че списъкът на ОВМ представлява най-актуалният и най-точен документ за справка, позволяващ да се прецени дали държавата членка е класифицирала като СЗЗ достатъчни по брой и по площ територии по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците. Всъщност, въпреки че не е правно обвързващ за съответните държави членки, този списък съдържа научни доказателства, позволяващи да се прецени дали дадена държава членка е спазила задължението си по тази разпоредба.

   (вж. т. 81 и 82)