Дело C‑90/17

Turbogás — Produtora Energética SA

срещу

Autoridade Tributária e Aduaneira

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa)

„Преюдициално запитване — Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Член 21, параграф 5, трета алинея — Предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди — Дребни производители на електроенергия — Член 14, параграф 1, буква а) — Енергийни продукти, използвани за производство на електроенергия — Задължение за освобождаване“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2018 г.

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96 — Освобождаване от данъци на енергийните продукти, използвани за производство или поддържане на възможността за производство на електроенергия — Задължение за освобождаване от данъчно облагане — Обхват — Енергийни продукти, произведени от субект, произвеждащ електроенергия за собствени нужди — Включване — Доказателствена тежест за използването

(член 14, параграф 1, буква a) и член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 на Съвета)

Член 21, параграф 5, трета алинея и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкуват в смисъл, че образувание като разглежданото в главното производство, което произвежда електроенергия за собствени нужди, независимо от значението му и осъществяваната основна икономическа дейност, трябва да се счита за „дистрибутор“ по смисъла на първата разпоредба, като обаче потреблението му на електроенергия за целите на производството на електроенергия попада в обхвата на задължителното освобождаване, предвидено в посочения член 14, параграф 1, буква а).

Въпреки това следва да се уточни, че Директива 2003/96 не урежда начина, по който трябва да се докаже, че енергийните продукти се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от облагане. Напротив, както следва от член 14, параграф 1, Директивата поверява на държавите членки грижата да установят условията за освобождаване, посочени в тази разпоредба, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби. При упражняването на правомощията обаче, с които разполагат за определянето на условията, от които зависи предвиденото в член 14, параграф 1 от тази директива освобождаване, държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от правния ред на Съюза и сред които фигурира по‑конкретно принципът на пропорционалност (решение от 2 юни 2016 г., Полихим‑СС, C‑355/14, EU:C:2016:403, т. 57 и 59). На това основание, макар държавите членки да могат да предвиждат налагането на имуществена санкция за нарушение на формални изисквания (вж. в този смисъл решение от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 40), такова нарушение не може да постави под въпрос ползването на задължителното освобождаване, предвидено в член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96, ако условията по същество, свързани с прилагането на тази разпоредба, са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C‑151/16, EU:C:2017:537, т. 51).

(вж. т. 43—45 и диспозитива)