Дело C‑83/17

срещу

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Хагски протокол от 2007 г. — Приложимо право към задължения за издръжка — Член 4, параграф 2 — Промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора — Възможност за прилагане с обратно действие на правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора, което съвпада с правото на сезирания съд — Обхват на израза „ако кредиторът не може да получи издръжка от длъжника“ — Случай, в който кредиторът не отговаря на законоустановено условие“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 7 юни 2018 г.

Преюдициални въпроси—Компетентност на Съда—Обхват—Хагски протокол за приложимото право към задълженията за издръжка—Включване

(член 267 ДФЕС; Хагски протокол от 23 ноември 2007 г.)
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на съдебни решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка—Хагски протокол за приложимото право към задълженията за издръжка—Специални норми в полза на някои кредитори—Кредитор, който не може да получи издръжка съгласно правото по обичайното му място на пребиваване—Прилагане на правото на сезирания съд по искане на този кредитор и за периода преди промяната на обичайното му място на пребиваване—Условия

(член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г.)
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на съдебни решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка—Хагски протокол за приложимото право към задълженията за издръжка—Специални норми в полза на някои кредитори —Кредитор, който не може да получи издръжка съгласно правото по обичайното му място на пребиваване—Понятие—Кредитор, който не отговаря на някои условия, установени в правото по обичайното му място на пребиваване, за да получи издръжка—Включване

(член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г.)

Вж. текста на решението.

(вж. т. 21—25)

Член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, одобрен от името на Европейската общност с Решение 2009/941/ЕО на Съвета от 30 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че:

–

обстоятелството, че държавата на сезирания съд съвпада с държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, не е пречка за прилагането на посочената разпоредба, когато правото, определено чрез предвидената в тази разпоредба субсидиарна норма за привързване, не съвпада с правото, определено чрез предвидената в член 3 от този протокол главна норма за привързване,

–

в положение, при което кредиторът по издръжка, променил обичайното си място на пребиваване, предявява пред юрисдикциите на държавата по новото си обичайно място на пребиваване иск за издръжка срещу длъжника за минал период, през който е пребивавал в друга държава членка, правото на сезирания съд, което е и правото на държавата по новото му обичайно място на пребиваване, може да се окаже приложимо, ако юрисдикциите на държавата членка на сезирания съд са били компетентни да разглеждат спорове за издръжка, които засягат тези страни и се отнасят за посочения период.

Както следва от член 4, параграф 2 от Хагския протокол, тази разпоредба, позволяваща прилагането на правото на сезирания съд вместо правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка, има полезно действие само ако тези правни уредби са различни помежду си. Следователно в положение като разглежданото в главното производство, при което правото на сезирания съд — в случая австрийското право — не съвпада с правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора за периода, за който кредиторът иска издръжка — в случая германското право — член 4, параграф 2 от Хагския протокол може да има полезно действие.

Трябва обаче правото на сезирания съд, което се има предвид в тази разпоредба, да може да се приложи за иск за издръжка за минал период. В това отношение трябва да се отбележи, че сам по себе си текстът на член 4, параграф 2 от Хагския протокол не позволява да се определи със сигурност обхватът на тази разпоредба. Тя трябва да се тълкува, като се вземе предвид системата от норми за привързване, въведена с Хагския протокол, и целта на последния.

Що се отнася до системата от норми за привързване, въведена с Хагския протокол, трябва да се отбележи, че с член 4, параграф 2 от него се въвежда специална норма в полза на някои кредитори, която допълва съдържащата се в член 3 от същия протокол обща норма.

Освен това, както по-специално следва от доклада Bonomi и от целите, преследвани от Комисията — която активно участва в преговорите за приемането на Хагския протокол (вж. предложението за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (COM(2005) 649 окончателен) — тази система цели да осигури предвидимостта на приложимото право, като се гарантира, че определеното право не е лишено от достатъчна връзка със съответното семейно положение.

С оглед на предвидената в Хагския протокол система от норми за привързване и преследваната от него цел за предвидимост, както са описани в точка 41 от настоящото решение, трябва да се приеме, че ако предвиденото в член 4, параграф 2 от Хагския протокол субсидиарно прилагане на правото на сезирания съд произтича единствено от избора на кредитора на новото му обичайно място на пребиваване — без да съществува връзка между това право и семейното положение на кредитора и длъжника по това задължение за издръжка по времето, за което се отнася задължението — това прилагане няма да съответства нито на посочената система, нито на въпросната цел.

(вж. т. 29, 33, 34, 37—39, 41, 46 и 51; т. 1 от диспозитива)

Изразът „не може да получи издръжка“ в член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и за положение, при което кредиторът не може да получи издръжка по силата на правото на държавата по предишното му обичайно място на пребиваване, тъй като не отговаря на някои установени в това право условия.

(вж. т. 59; т. 2 от диспозитива)