Дело C‑45/17

Frédéric Jahin

срещу

Ministre de l’Économie et des Finances
и
Ministre des Affaires sociales et de la Santé

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Регламент (EО) № 883/2004 — Член 11 — Удръжки върху доходите от капитал, включени във финансирането на социалната сигурност на държава членка — Освобождаване на гражданите на Европейския съюз, осигурени по схема за социална сигурност на друга държава членка — Физически лица, осигурени по схема за социална сигурност на трета държава — Различно третиране — Ограничаване — Обосноваване“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 18 януари 2018 г.

  1. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията—Разпоредби на Договора—Приложно поле—Движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС—Понятие—Удръжки върху доходи от недвижими имоти и върху печалба, получена от продажба на недвижим имот в държава членка от неин гражданин, пребиваващ в трета държава—Включване

    (член 63 ДФЕС)

  2. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията—Ограничения—Данъчно законодателство—Удръжки върху доходите от капитал за вноски към схемата за социална сигурност на държава членка—Освобождаване на гражданите на Съюза, осигурени по схема за социална сигурност на друга държава членка въз основа на принципа на прилагане само на едно законодателство в областта на социалната сигурност—Разлика в третирането на такива граждани и физическите лица, осигурени по схема за социална сигурност на трета държава—Несъпоставими положения—Допустимост

    (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС; член 11 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  В началото следва да се припомни, че с член 63 ДФЕС се привежда в действие свободното движение на капитали, от една страна, между държавите членки, и от друга страна, между държавите членки и трети страни.

    От това следва, че териториалното приложно поле на свободното движение на капитали, посочено в член 63 ДФЕС, не се ограничава до движенията на капитали между държавите членки, а се разпростира също и върху такива движения между държавите членки и третите държави.

    Що се отнася до материалното приложно поле на член 63 ДФЕС, макар в Договора за функционирането на ЕС да няма определение на понятието „свободно движение на капитали“, от постоянната практика на Съда следва, че по смисъла на посочената разпоредба тези движения включват наред с останалото сделките, чрез които лицата, които не пребивават в държава членка, правят инвестиции в недвижими имоти на нейната територия (вж. в този смисъл решения от 11 януари 2001 г., Stefan, C‑464/98, EU:C:2001:9, т. 5, от 5 март 2002 г., Reisch и др., C‑515/99, C‑519/99—C‑524/99 и C‑526/99—C‑540/99, EU:C:2002:135, т. 30 и от 8 септември 2005 г., Blanckaert, C‑512/03, EU:C:2005:516, т. 35).

    От изложеното по-горе следва, че удръжки като правените по силата на разглежданото в главното производство национално законодателство, доколкото са върху доходи от недвижимо имущество и печалба, реализирана в резултат на прехвърляне на недвижим имот, получени в държава членка от физическо лице, което е гражданин на тази държава, но пребивава в трета държава, която не е член на ЕИП или Конфедерация Швейцария, попадат в понятието „движение на капитали“ по смисъла на член 63 ДФЕС.

    (вж. т. 19 и 21—23)

  2.  Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка като разглежданото по делото в главното производство, по силата на което на гражданин на тази държава членка, който пребивава в трета държава, която не е държава — членка на Европейското икономическо пространство (ЕИП), или Конфедерация Швейцария, и е осигурен там по схема за социална сигурност, в посочената държава членка се правят удръжки върху доходите от капитал за вноски по учредена от същата държава членка схема за социална сигурност, докато гражданин на Съюза, осигурен по схема за социална сигурност на друга държава членка, е освободен от тези удръжки въз основа на принципа на прилагане само на едно законодателство в областта на социалната сигурност по силата на член 11 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.

    Целта на този принцип за прилагане само на едно законодателство в областта на социалната сигурност по отношение на движещите се в рамките на Съюза негови граждани е да се избегнат усложненията, които могат да възникнат в резултат на едновременно прилагане на няколко национални законодателства, и да се премахнат разликите в третирането, които биха произтекли от пълното или частично кумулиране на приложимите законодателства (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., De Ruyter, C‑623/13, EU:C:2015:123, т. 37 и цитираната съдебна практика).

    От изложените по-горе съображения следва, че има обективна разлика между, от една страна, положението на гражданин на съответната държава членка, който пребивава в трета държава, която не е държава — членка на ЕИП, или Конфедерация Швейцария, и е осигурен в същата по схема за социална сигурност, и от друга страна, положението на гражданин на Съюза, осигурен по схема за социална сигурност на друга държава членка, доколкото само вторият може да се ползва от принципа на прилагане само на едно законодателство в областта на социалната сигурност, предвиден в член 11 от Регламент № 883/2004, поради това че се движи в рамките на Съюза.

    От това следва, че национално законодателство като разглежданото по делото в главното производство може да бъде обосновано от гледна точка на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС със съществуващата обективна разлика между положенията на физическо лице, гражданин на държава членка, но пребиваващо в трета държава, която не е държава — членка на ЕИП, или Конфедерация Швейцария, и е осигурено в тази държава по схема за социална сигурност, и гражданин на Съюза, пребиваващ и осигурен по схема за социална сигурност в друга държава членка.

    Като се има предвид обаче, че в Договора за функционирането на ЕС няма никаква разпоредба, която да разширява свободното движение на работници по отношение на лицата, мигриращи към трета държава, що се касае до отношенията с трети страни, които не са държави — членки на ЕИП, или Конфедерация Швейцария, трябва да се избягва тълкуване на член 63, параграф 1 ДФЕС, което позволява на лица, които не попадат в пределите на териториалното приложно поле на свободното движение на работници, да се възползват от него (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2012 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C‑35/11, EU:C:2012:707, т. 100).

    (вж. т. 41, 42, 44, 46 и 47 и диспозитива)