Дело C‑20/17
Производство, образувано по искане на Vincent Pierre Oberle
(Преюдициално запитване, отправено от Kammergericht Berlin)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Член 4 — Обща компетентност на съд на държава членка да се произнесе по въпроси, свързани с наследяването като цяло — Национална правна уредба, уреждаща международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — Европейско удостоверение за наследство“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 21 юни 2018 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения, приемане и изпълнение на автентични актове в областта на наследяването и създаване на европейско удостоверение за наследство—Регламент № 650/2012—Обща компетентност—Прилагане към наследяването с трансгранични последици
(член 4 от Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения, приемане и изпълнение на автентични актове в областта на наследяването и създаване на европейско удостоверение за наследство—Регламент № 650/2012—Обща компетентност—Приложно поле—Исков или охранителен характер на производството—Липса на последици
(член 4 от Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения, приемане и изпълнение на автентични актове в областта на наследяването и създаване на европейско удостоверение за наследство—Регламент № 650/2012—Европейско удостоверение за наследство—Компетентност за издаване на удостоверението—Член 64—Цел на разпоредбата
(член 64 от Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
Съдебно сътрудничество по граждански дела—Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения, приемане и изпълнение на автентични актове в областта на наследяването и създаване на европейско удостоверение за наследство—Регламент № 650/2012—Обща компетентност—Приложно поле—Правна уредба на държава членка, която предвижда компетентност на съдилищата ѝ за издаване на национални удостоверения за наследство, макар обичайното местопребиваване на починалия да не е било в тази държава членка—Недопустимост
(член 4 от Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета)
Съгласно текста на член 4 от Регламент № 650/2012 той установява компетентност на съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло. В това отношение следва да се уточни, че макар нищо в текста на тази разпоредба да не указва, че прилагането на общото правило за компетентност, което този член прогласява, се обуславя от наличието на наследяване в няколко държави членки, това не променя факта, че тази разпоредба се основава на наличието на наследяване с трансгранични последици. Освен това от заглавието на член 4 от Регламент № 650/2012 е видно, че тази разпоредба урежда определянето на обща компетентност на съдилищата на държавите членки, докато съгласно член 2 от Регламента разпределянето на компетентност на национално равнище се урежда по националните правила.
(вж. т. 34—36)
Вж. текста на решението.
(вж. т. 43 и 44)
Както отбелязва генералният адвокат в точка 90 от заключението си, европейското удостоверение за наследство, създадено с Регламент № 650/2012, има самостоятелна правна уредба, установена в разпоредбите на глава VI от Регламента. В този контекст член 64 от Регламента цели да уточни, че както съдилищата, така и други органи са компетентни да издават това удостоверение за наследство, като чрез препращане към правилата за компетентност, съдържащи се в членове 4, 7, 10 и 11 от същия регламент, определя в коя държава членка се издава.
(вж. т. 46)
Член 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че макар обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му да не е било в тази държава членка, съдилищата ѝ остават компетентни за издаването на национални удостоверения за наследство при наследяване с трансгранични последици, когато наследствени имущества се намират на територията на посочената държава членка или ако починалият е бил гражданин на тази държава членка.
Както припомня генералният адвокат в точки 109 и 110 от заключението си, Съдът вече се е произнесъл, че тълкуване на разпоредбите на Регламент № 650/2012, което би могло да доведе до раздробяване на наследството, е несъвместимо с целите на този регламент (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2017 г., Kubicka,C‑218/16, EU:C:2017:755, т. 57). Всъщност една от тези цели се състои в създаването на уеднаквен режим, приложим към наследяването с трансгранични последици, осъществяването на което включва хармонизиране на правилата за международната компетентност на съдилищата на държавите членки както при исковите, така и при охранителните производства. Тълкуването на член 4 от посочения регламент в смисъл, че тази разпоредба определя международната компетентност на съдилищата на държавите членки по отношение на производството за издаване на национални удостоверения за наследство, съдейства в интерес на доброто правораздаване в Съюза да се постигне тази цел, като се ограничи опасността от паралелни производства пред съдилищата на различни държави членки и от произтичащите от това противоречия.
(вж. т. 56, 57 и 59 и диспозитива)