Дело C‑1/17

Petronas Lubricants Italy SpA

срещу

Livio Guida

(Преюдициално запитване, отправено от Corte d’appello di Torino)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Компетентност при индивидуални трудови договори — Член 20, параграф 2 — Работодател, срещу когото е предявен иск пред съдилищата на държавата членка по местоживеене — Насрещен иск, предявен от работодателя — Определяне на компетентния съд“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2018 г.

  1. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност при индивидуални трудови договори—Право на предявяване на насрещен иск—Насрещен иск, който се основава на вземане, придобито от работодателя след предявяването на първоначалния иск—Включване

    (член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

  2. Съдебно сътрудничество по граждански дела—Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела—Регламент № 44/2001—Компетентност при индивидуални трудови договори—Право на предявяване на насрещен иск—Условие—Общ произход от договорен или от фактически характер на насрещния и на първоначалния иск

    (член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

  1.  Член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство той дава на работодателя правото да предяви пред съда, редовно сезиран от работника с първоначалния иск, насрещен иск, който се основава на договор за прехвърляне на вземане, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането, след като първоначалният иск е бил предявен.

    Що се отнася до насрещните искове, правилото, предвидено в член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001, е включено в член 20, параграф 2 от посочения регламент (решение от 22 май 2008 г., Glaxosmithkline и Laboratoires Glaxosmithkline, C‑462/06, EU:C:2008:299, т. 22). Вследствие на това, видно от самия текст на член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001, прибягването от работника до правила за компетентност, които са по-благоприятни за неговите интереси, не трябва да накърнява правото на предявяване на насрещен иск пред съда, който е сезиран с първоначалния иск. От това следва, че щом като изборът, направен от работника, на компетентния съд за разглеждане на неговия иск е спазен, целта да се даде предимство на този работник, е постигната и не се налага да се ограничава възможността този иск да бъде разгледан заедно с насрещен иск по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001.

    И накрая, като се има предвид, че юрисдикцията, пред която е предявен първоначалният иск от работника, не е била предварително известна на работодателя, не може да бъде релевантно обстоятелството, че последният е придобил вземанията, на които се основава насрещният иск, едва след като тази юрисдикция е била сезирана.

    (вж. т. 26—28, 33 и 34 и диспозитива)

  2.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 29 и 30)