1.

Настоящото дело се основава на преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща, Унгария) относно тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 2 ). То е част от поредица разглеждани от Съда дела във връзка с унгарската уредба относно договорите за потребителски кредит в чуждестранна валута ( 3 ).

2.

Настоящото дело обаче повдига основни въпроси относно задължението на националния съд да разглежда служебно (ex officio) неравноправни клаузи в потребителските договори в съответствие с практиката на Съда по тълкуването на Директива 93/13. Тези въпроси са, първо, дали служебната проверка на националния съд за неравноправен характер трябва да обхване всички клаузи от договора, дори и клаузите да нямат връзка с предмета на спора, и второ, до каква степен националният съд може служебно да предприема действия за събиране на доказателства, за да получи необходимите за извършването на тази проверка правни и фактически обстоятелства?

3.

С оглед на това настоящото дело предоставя на Съда полезна възможност да доразвие и усъвършенства практиката си относно Директива 93/13, и по-специално да уточни обхвата на задължението на националния съд служебно да предприема действия за събиране на доказателства, произтичащо от ключовото решение от 9 ноември 2010 г., VB Pénzügyi Lízing (C‑137/08, EU:C:2010:659).

4.

Член 4, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:

„Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича“.

5.

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.

6.

Освен това член 7, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:

„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.

7.

Член 3, параграф 2 от A polgári perrendtartásról szóló 1952. évi III. törvény (Закон III от 1952 г. за приемане на Гражданския процесуален кодекс, наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“), в редакцията му, която е приложима към фактите по главното дело, предвижда:

„Ако в закона не е предвидено друго, съдът е обвързан от изложените от страните искания и твърдения. Той преценява исканията и твърденията на страните, като се ръководи от съдържанието им, а не от формалната им квалификация“.

8.

Съгласно член 23, параграф 1, буква k) от Гражданския процесуален кодекс:

„На окръжните съдилища са подсъдни […] исковете за обявяване на недействителността на неравноправни договорни клаузи“.

9.

Член 73/A, параграф 1, буква b) от Гражданския процесуален кодекс предвижда:

„Процесуалното представителство е задължително: […] по делата, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция, във всички фази на производството, и в производствата по обжалване […]“.

10.

Член 213, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс предвижда:

„В съдебното решение съдът се произнася по всички направени искания по делото или по съединените съгласно член 149 дела“.

11.

Член 215 от Гражданскопроцесуалния кодекс предвижда:

„В съдебното решение съдът не може да се произнася извън исканията, направени в исковата молба или в защитата. Това правило се прилага и за исканията, които са акцесорни спрямо главното (за лихви, разноски и др.)“.

12.

Според преюдициалното запитване, на 13 декември 2007 г. г‑жа Györgyné Lintner, действаща като потребител, сключва с финансовата институция UniCredit Bank Hungary Zrt. (наричана по-нататък „UniCredit Bank Hungary“) договор за кредит в швейцарски франкове, но кредитът е предоставен и подлежи на погасяване в унгарски форинти, и е обезпечен с ипотека (наричан по-нататък „договорът“) ( 4 ).

13.

Считайки, че този договор съдържа определени клаузи, които могат да се считат за неравноправни, на 18 юли 2012 г. г‑жа Lintner подава иск срещу UniCredit Bank Hungary пред Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща, Унгария). С исковата си молба г‑жа Lintner иска от запитващата юрисдикция да обяви за недействителни клаузи 7.2.2, 7.3 и 7.4 от договора, даващи право на UniCredit Bank Hungary да изменя едностранно договора, и да приеме, че посочените клаузи не са породили никакво задължение за нея от момента на сключване на договора. В подкрепа на иска си тя се позовава по-специално на Директива 93/13.

14.

С решение от 29 август 2013 г. запитващата юрисдикция отхвърля този иск. Г‑жа Lintner подава въззивна жалба срещу това решение.

15.

С определение от 1 април 2014 г. Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща, Унгария) отменя това решение и връща делото на запитващата юрисдикция за възобновяване на производството и постановяване на нов съдебен акт.

16.

Както се посочва в акта за преюдициално запитване, в горното определение Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) приема по-специално, че ефективното прилагане на Директива 93/13 е възможно само ако националният съд разглежда служебно целия спорен договор и ако, в случай че установи наличието на неравноправна клауза в него, е длъжен да поиска от потребителя да заяви дали желае да изтъкне неравноправния характер на други клаузи от договора. В това отношение той посочва клаузи 1, 2, 4, 10.4 и 11.2 от договора, заедно с клауза 1.8 от общите условия, които са част от договора, както и клаузи III.13.4, III.18.1(1) (4) и (5) и III.18.2(j) от общите условия към договорите, сключени с частноправни субекти. Той указва на запитващата юрисдикция да запита г‑жа Lintner дали желае да изтъкне неравноправния характер на посочените или на други клаузи от договора и дали ще се счита за обвързана от договора, щом тези клаузи бъдат обявени за неприложими.

17.

От представеното пред Съда дело е видно, че с допълнение към първоначалната искова молба от 5 юли 2014 г. представителят на г‑жа Lintner иска от запитващата юрисдикция да обяви за недействителни всички клаузи, посочени в определението от 1 април 2014 г., наред с посочените в първоначалната искова молба.

18.

С определение от 26 октомври 2015 г. запитващата юрисдикция приканва г‑жа Lintner да поиска да бъдат приложени правните последици от недействителността на договора в съответствие с националното законодателство относно договорите за кредит в чуждестранна валута, прието през 2014 г. Това законодателство включва по-специално Закон DH1 ( 5 ) и Закон DH2 ( 6 ), които съдържат разпоредби относно преценката на неравноправния характер и произтичащите от това последици по отношение на включени в такива договори клаузи, даващи възможност на заемодателя да изменя едностранно договора (наричана по-нататък „възможността за едностранно изменение на договора“) и уреждащи разликата между курс „купува“ и курс „продава“ на съответната валута (наричани по-нататък „разликата в обменните курсове“) ( 7 ).

19.

Според акта за преюдициално запитване, тъй като не е предприето никакво действие във връзка с направеното искане, запитващата юрисдикция прекратява производството с определение от 7 декември 2015 г. Г‑жа Lintner обжалва това определение.

20.

С определение от 29 март 2016 г. Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) потвърждава определението на запитващата юрисдикция от 7 декември 2015 г. в частта му относно неравноправния характер на клаузите, свързани с възможността за едностранно изменение на договора и с разликата в обменните курсове, както са посочени в Закон DH1 и Закон DH2. Той обаче отменя определението в останалата му част и разпорежда на запитващата юрисдикция да възобнови производството и да постанови нов съдебен акт. Той приема, че макар посочените в Закон DH1 и Закон DH2 клаузи вече да не могат да бъдат предмет на съдебно произнасяне ( 8 ), г‑жа Lintner продължава да поддържа исканията си за обявяване на неравноправния характер на клаузите, посочени в определението му от 1 април 2014 г. Поради това той постановява, че при новото разглеждане на делото запитващата юрисдикция е длъжна да се произнесе по същество по останалите искания на г‑жа Lintner.

21.

Въз основа на това запитващата юрисдикция посочва в акта за преюдициално запитване, че от нея се иска да разгледа служебно договорни клаузи, на които г‑жа Lintner — надлежно представляваната ищца в главното производство, изобщо не се е позовала в първоинстанционното производство. Тя не е изложила и никакви факти в исковата молба, въз основа на които да може да се направи извод, че иска да бъдат обявени за неравноправни и клаузите, посочени от Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) в определението му от 1 април 2014 г.

22.

Запитващата юрисдикция счита, че практиката на Съда ( 9 ) не дава ясен отговор, с оглед на правилното тълкуване на Директива 93/13, какъв е обхватът на задължението на националния съд да извършва по свой почин преценка за неравноправен характер на всяка договорна клауза и до каква степен той е обвързан при тази преценка от исканията на ищеца, като се има предвид, че по силата на унгарското право по дела за обявяване на недействителност на неравноправни договорни клаузи, каквото е настоящото, се изисква задължително процесуално представителство от адвокат.

23.

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

24.

В акта за преюдициално запитване Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща) отбелязва, че Fővárosi Ítélőtábla (Апелативен съд Будапеща) е отправил преюдициално запитване по дело C‑51/17, OTP Bank и OTP Faktoring, като петият въпрос от това запитване е от значение за поставените по настоящото дело въпроси. Затова запитващата юрисдикция иска от Съда да съедини двете дела.

25.

С решение на председателя на Съда настоящото дело е спряно до постановяването на решение от 20 септември 2018 г., OTP Bank и OTP Faktoring (C‑51/17, EU:C:2018:750).

26.

След запознаване на запитващата юрисдикция с това решение Съдът е поискал от нея да уточни дали поддържа преюдициалното си запитване. На 16 октомври 2018 г. запитващата юрисдикция отговаря утвърдително.

27.

Писмени становища представят пред Съда UniCredit Bank Hungary, унгарското правителство и Европейската комисия. Всички те се явяват и в съдебното заседание на 19 септември 2019 г.

28.

UniCredit Bank Hungary счита, че на трите преюдициални въпроса, разгледани заедно, следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не изискват от националните съдилища да извършват служебно преценка за неравноправен характер на договорни клаузи, които не са били оспорени от потребителя и не са свързани с посочените в исковата молба такива. Подобно на отговора на Съда на петия преюдициален въпрос по делото OTP Bank и OTP Faktoring ( 10 ), националният съд е длъжен да прецени служебно дали определени клаузи от договора са неравноправни само ако разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства и съответната клауза е от значение за постановяване на решение по подадения иск и е обективно и логически свързана с него. Ако въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи евентуална неравноправност, която не е обхваната от исканията на ищеца, но е свързана с тях, той е длъжен се увери, че неравноправната клауза не обвързва потребителя, но при липсата на искане в този смисъл служебната проверка не може да обхваща целия договор, нито да се изразява в търсене на клаузи, които биха могли да бъдат квалифицирани като неравноправни.

29.

Според UniCredit Bank Hungary този подход е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, тъй като съгласно националното право съдът няма правомощие да проверява служебно клаузи, които не са необходими за постановяване на решение по иска, и няма пречка потребителят да оспори неразгледани по това дело неравноправни клаузи в следващо производство ( 11 ). Освен това Съдът никога не се е произнасял в полза на задължение за неограничена служебна проверка ( 12 ) и както подчерта в съдебното заседание, задължение за служебно разглеждане на всички клаузи от договора би довело до несигурност относно предмета на делото и би означавало, че решението на съда да придобива сила на пресъдено нещо по отношение на целия договор, така че друг съд не би могъл да се отклони от него или да разгледа договора.

30.

Според унгарското правителство отговорът на първия въпрос трябва да бъде отрицателен. Националният съд не е длъжен да разглежда поотделно всяка клауза от договора, за да прецени дали тя може да се счита за неравноправна. Сред клаузите, които не са посочени от страните като неравноправни, съдът е длъжен да разглежда служебно тези, чийто неравноправен характер може да бъде безспорно установен като факт въз основа на наличните доказателства. Този подход отчита както принципа, че предметът на делото се определя от страните, така и принципа на защита на интересите на потребителите, осигурява постановяване на решение в съответствие с тези два принципа и зачита съдебната практика на Съюза, съгласно която служебната преценка за неравноправност на дадена клауза е обусловена от наличието на всички необходими за това правни и фактически обстоятелства.

31.

Унгарското правителство поддържа, че въз основа на практиката на Съда ( 13 ) за служебната преценка е без значение дали потребителят се представлява от адвокат. Освен това, ако преценката на доказателствата въз основа на направените от страните доказателствени искания, като се вземат предвид исковата молба и защитата на ответника, води недвусмислено до констатацията за неравноправен характер на клауза, която не е била изтъкната от страните, съдът трябва служебно да обяви неравноправния характер на тази клауза, но ако съдът не разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства, той не може да го направи, тъй като не може да събира доказателства служебно. Както се уточни в съдебното заседание, практиката на Съда относно задължението на националния съд да предприеме служебно действия за събиране на доказателства е свързана с приложното поле на Директива 93/13, а когато са налице данни за евентуално неравноправен характер на клауза, но съдът се нуждае от допълнителни доказателства, за да формира становището си по този въпрос, унгарското право предвижда, че съдът уведомява страните за тази възможност и следователно потребителят може да разшири искането си и да представи съответни доказателства.

32.

В подкрепа на позицията си унгарското правителство се позовава на някои становища на Kúria (Върховен съд на Унгария) ( 14 ), от които по-специално следва, че доколкото съдът е длъжен да извършва служебно преценка за неравноправен характер на дадена клауза, той трябва да даде възможност на страните да представят становищата си по този въпрос, така че да се избегнат „изненадващи решения“, каквито страните не са очаквали. Унгарското правителство припомня също обобщаващото становище на групата за анализ на съдебната практика на Kúria (Върховен съд) относно неравноправните клаузи в договорите за кредит ( 15 ), която по-специално счита, че по исковете на потребители за обявяване на нищожността на неравноправни клаузи съдът трябва по силата на правото на Съюза да провери само тези клаузи, непосочени от потребителя, които са от съществено значение за тълкуването на разпоредбите, необходими за разглеждането на исковата молба или на защитата на ответника, или които оказват влияние върху приложението им, и че за да прецени дали тези клаузи са неравноправни, съдът не може да се произнесе извън фактическите обстоятелства, установени въз основа на представените от страните доказателства и публично или добре известни факти.

33.

Унгарското правителство поддържа, че на втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че от Директива 93/13 и от практиката на Съда следва, че за да се прецени дали клаузата, на която се основава искът, е неравноправна, трябва да се разгледат всички останали клаузи от договора. При тази преценка националният съд може служебно да се позове на неравноправния характер на някои клаузи от договора, които не са били посочени от потребителя. Националният съд обаче трябва да се позовава служебно на неравноправния характер само на клаузи, по отношение на които той разполага с необходимите за тази цел правни и фактически обстоятелства.

34.

В същия смисъл унгарското правителство счита, че на третия въпрос следва да се отговори утвърдително, а именно че ако при проверката, извършена в рамките на искането, националният съд установи, въз основа на наличните правни и фактически обстоятелства, че дадена договорна клауза е безспорно и явно неравноправна, той е длъжен да я вземе предвид служебно дори когато страните не са се позовали на нея.

35.

Комисията счита, че Съдът трябва да отговори на трите въпроса, разгледани заедно, че член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който е сезиран с искане да обяви за неравноправни клаузи в потребителски договори, трябва при преценката на тези клаузи да вземе предвид обстоятелствата по договора и всички останали клаузи от него и да се произнесе по установяването на неравноправния характер на договорната клауза, като вземе предвид тези обстоятелства, или да се увери, че договорът може да продължи да съществува и без неравноправната клауза. Обхватът на задължението на националния съд да извърши служебно преценка на неравноправния характер на договорни клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, не включва задължение да разгледа поотделно всяка договорна клауза, за да прецени дали е неравноправна, ако потребителят не желае това, при условие че потребителят не губи правото си съгласно националното процесуално право, и по-специално по силата на принципа на сила на пресъдено нещо, да оспори в друго производство клаузите, които не са били оспорени в главното производство.

36.

Комисията изтъква, че съгласно практиката на Съда ( 16 ), макар член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да не задължават националния съд да разглежда самостоятелно всяка клауза при общата преценка на договора, ако при тази преценка съдът установи и други клаузи, които могат да бъдат квалифицирани като неравноправни, той трябва да уведоми за това страните и да поиска от потребителя да измени своя иск, така че да се гарантира ефективното действие на член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Искът на ищеца определя границите на служебната проверка по Директива 93/13 и за гарантираната от тази директива степен на закрила е без значение дали потребителят се представлява от адвокат. Както се уточни в съдебното заседание, съдът е длъжен служебно да разгледа всички клаузи, за които има съмнения, че са неравноправни, когато са налице правни и фактически обстоятелства, и съгласно практиката на Съда ( 17 ) съдът е длъжен също да предприеме служебно действия за събиране на доказателства, като прикани страните да представят съответните писмени доказателства, за да може да прецени дали дадена клауза е неравноправна.

37.

Анализът ми се състои от две части. На първо място, в раздел А, ще се спра на първия въпрос, тъй като той се отнася до обхвата на задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи съгласно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13. На второ място, в раздел Б, ще разгледам заедно втория и третия въпрос, тъй като те също се отнасят до преценката на националния съд относно неравноправния характер на договорна клауза съгласно член 4, параграф 1 от Директива 93/13.

38.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали по силата на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на всички договорни клаузи, дори когато те не са необходими за произнасянето по исканията на страните по делото, предвид принципа на гражданското процесуално право, че предметът на делото се определя от страните и съдът не може да се произнесе отвъд този предмет (ne ultra petita), и правилата относно процесуалното представителство в унгарското право (вж. т. 7—11 от настоящото заключение).

39.

Стигам до извода, че съгласно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорни клаузи, които са свързани с предмета на спора и имат връзка с установените правни или фактически обстоятелства по делото.

40.

За да отговоря на този въпрос, първо ще разгледам обхвата на задължението на националния съд да преценява служебно неравноправни клаузи. След това ще разгледам до каква степен националният съд е длъжен служебно да предприема действия за събиране на доказателства. Накрая ще премина към потенциалната релевантност на обстоятелството дали потребителят има процесуален представител.

41.

В самото начало следва да се отбележи, че първият въпрос по настоящото дело все още не е разглеждан в практиката на Съда. Действително, както се посочва в становището на UniCredit Bank Hungary, в досегашната практика на Съда относно служебната проверка на неравноправни клаузи от националния съд съгласно Директива 93/13 по принцип не е имало съмнение, че договорните клаузи са били в основата на исканията на страните или са били предмет на делото пред запитващата юрисдикция ( 18 ).

42.

Освен това в решение OTP Bank и OTP Faktoring (C‑51/17, EU:C:2018:750) Съдът разглежда различен въпрос. С петия си въпрос ( 19 ) запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът, че предметът на делото се определя от страните, изключва възможността за служебна преценка на евентуално неравноправния характер на клаузи, на които потребителят като ищец не се е позовал в подкрепа на искането си. В решението си ( 20 ) Съдът приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че националният съд е длъжен служебно, включително и когато е уместно, вместо потребителя в качеството му на ищец, да извърши проверка на евентуално неравноправния характер на договорна клауза, когато разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Така, макар решение OTP Bank и OTP Faktoring да е релевантно за настоящото дело, то не разглежда въпроса доколко служебният контрол на националния съд за неравноправни клаузи обхваща всички клаузи от договора.

43.

Най-общо казано принципът, че предметът на делото се определя от страните, е водещ принцип в гражданския процес сред държавите членки с особено значение за исковете на потребителите пред националните съдилища ( 21 ). Съгласно този принцип страните са тези, които започват или прекратяват делото и очертават предмета на спора, и следователно съдът не може да излиза извън неговите рамки (ne ultra petita) ( 22 ).

44.

В този контекст може да се приеме, че практиката на Съда във връзка със служебната проверка на националния съд относно неравноправните клаузи съгласно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 засяга действието на принципа, че предметът на спора се определя от страните, в смисъл, че националният съд е длъжен да играе активна роля, като служебно изтъква неравноправния характер на клаузи в потребителските договори, дори това да доведе до положение, в което съгласно националното процесуално право съдът излиза извън рамките на спора, определен от страните ( 23 ).

45.

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 изисква държавите членки да предвидят, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя ( 24 ), докато съгласно член 7, параграф 1 от тази директива във връзка с двадесет и четвъртото съображение от нея държавите членки трябва да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на продължаващата употреба на неравноправни клаузи в потребителските договори ( 25 ). Макар по тези разпоредби да съществува обширна съдебна практика ( 26 ), ще очертая приложимите принципи, извлечени от тази съдебна практика, които са относими в най-голяма степен за анализа ми по настоящото дело.

46.

Още в ключовото решение Océano Grupo Editorial и Salvat Editores ( 27 ) Съдът постановява, че въведената с Директива 93/13 система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им ( 28 ). За да се осигури защитата, която се цели с Директива 93/13, Съдът многократно е подчертавал, че неравноправното положение на потребителя спрямо продавача или доставчика може да се компенсира само с положителна и външна по отношение на самите страни по договора намеса ( 29 ).

47.

Именно в светлината на тези съображения Съдът е постановил, че при упражняването на функциите, които са възложени на националния съд съгласно Директива 93/13, този съд е длъжен служебно да преценява дали договорна клауза е неравноправна и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика ( 30 ). Това задължение на националния съд се счита за необходимо за осигуряването на ефективна защита на потребителя предвид немалкия риск той да не познава правата си или да срещне затруднения при упражняването им ( 31 ).

48.

Именно в този контекст ясно признатото от Съда още в решение Pannon ( 32 ) задължение, а не право, на националния съд да разглежда служебно неравноправния характер на договорни клаузи съгласно Директива 93/13, е обвързано с условието националният съд да разполага с необходимите за това правни и фактически обстоятелства ( 33 ). Ако не разполага с тези обстоятелства, националният съд не е в състояние да провери дали договорна клауза е неравноправна по силата на тази директива ( 34 ).

49.

В настоящия случай въз основа на гореизложената съдебна практика, и по-специално на условието, че националният съд трябва да разполага с необходимите правни и фактически обстоятелства, за да направи служебна преценка, считам, че задължението на националния съд да разглежда служебно неравноправни клаузи съгласно Директива 93/13, обхваща единствено договорните клаузи, които са свързани с предмета на спора и имат връзка с установените правни и фактически обстоятелства по делото.

50.

Предложеният подход може да се разглежда като зачитане на принципа, че предметът на делото се определя от страните, тъй като не излиза извън определените от страните рамки на спора. Както се посочва в литературата: „Дори да се приеме, че действието на принципа на диспозитивното начало, [според който рамките на спора се определят от страните], е смекчено, така че да се отчете неравнопоставеността на страните, производствата по потребителски искове не се превръщат в инквизиционен процес. Изискването за придържане към фактическата рамка на спора е „границата“, която съдът не може да прекрачи“ ( 35 ).

51.

Напротив, както беше посочено във всички становища на страните по настоящото дело, подход, който задължава националния съд да извършва неограничена служебна проверка на неравноправния характер на договорни клаузи съгласно Директива 93/13, би бил в противоречие с основните принципи на гражданското процесуално право на държавите членки, включително на принципа на диспозитивното начало и на принципа, че съдът не може да се произнася ultra petita.

52.

В същото време предложеният подход осигурява системата на защита, стояща в основата на Директива 93/13, и активната роля на националния съд да изтъква служебно неравноправния характер на клаузи, които не са били оспорени от потребителя, както следва от споменатата в точки 46 и 47 от настоящото заключение съдебна практика ( 36 ).

53.

Този предложен подход съответства и на съдебната практика на някои държави членки ( 37 ). Например във Франция съдилищата са длъжни да отменят неравноправни клаузи в потребителски спорове, когато неравноправността произтича от обстоятелствата по делото ( 38 ). В Холандия Hoge Raad (Върховен съд) посочва в решението си Heesakkers/Voets ( 39 ), че ако съдът разполага с необходимата фактическа и правна информация, за да предполага, че договорът попада в приложното поле на Директива 93/13 и съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на горното, той трябва да разгледа въпроса дори ако искът или защитата не се основават на твърдения, целящи такава проверка. В Испания решенията на Tribunal Supremo (Върховен съд) сочат, че националният съд е длъжен да преценява служебно неравноправния характер на договорни клаузи винаги когато разполага с необходимите правни и фактически обстоятелства ( 40 ). Освен това с оглед на становището на унгарското правителство (вж. т. 31 и 32 от настоящото заключение) изглежда, че в Унгария националният съд разглежда служебно клаузи, чиято неравноправност може да бъде установена въз основа на доказателствата по делото.

54.

П отношение на становищата на унгарското правителство и на Комисията (вж. точки 31 и 36 от настоящото заключение) е необходимо да се прецени дали, в случай, че националният съд разполага с индиции или предполага, че договорни клаузи, свързани с предмета на спора и имащи връзка с установените правни или фактически обстоятелства по делото, биха могли да бъдат неравноправни, Директива 93/13 изисква съдът да може служебно да предприема действия за събиране на доказателства, за да провери това.

55.

Считам, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 изискват националният съд да може служебно да предприема действия за събиране на доказателства за попълване на доказателствата по делото като например да изисква обяснения или писмени доказателства от страните, за да получи необходимите правни или фактически обстоятелства за извършване на служебна проверка на неравноправния характер на дадена договорна клауза. Съображенията ми за това са следните.

56.

Въз основа на преюдициално запитване от унгарски съд по дело VB Pénzügyi Lízing ( 41 ) на Съда е поставен въпросът дали в случаи, когато национален съд започне проверка дали договорна клауза, предоставяща изключителна териториална компетентност, е неравноправна, той е длъжен служебно да проведе съдебно дирене, за да установи правните и фактически обстоятелства, необходими за преценката дали клаузата е неравноправна, въпреки че националното процесуално право допуска такова само по искане на някоя от страните.

57.

В решението си ( 42 ) Съдът приема, че националният съд трябва служебно да събира доказателства, за да установи дали клаузата за възлагане на изключителна териториална компетентност по договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, попада в приложното поле на Директива 93/13, и ако е така, да прецени служебно дали тази клауза е неравноправна. Разделяйки проверката на два етапа, Съдът подчертава, че в първия етап съдът е длъжен „при всички случаи и независимо от разпоредбите на националното право“ да прецени дали спорната клауза попада в приложното поле на Директива 93/13 и ако това е така, във втория етап съдът трябва да прецени тази клауза, ако е необходимо служебно, от гледна точка на изискванията в тази директива във връзка с неравноправния характер.

58.

Съдът потвърждава решението си по дело VB Pénzügyi Lízing в последващи дела, в някои случаи във връзка с клауза, възлагаща изключителна териториална компетентност ( 43 ), в други формулирано по-общо, че съдът е длъжен служебно да събере доказателства, за да установи дали клауза, включена в договор между продавач или доставчик и потребител, попада в приложното поле на Директива 93/13, и ако това е така, да прецени служебно дали тази клауза е неравноправна ( 44 ).

59.

Въпреки това тази съдебната практика, следваща от решение VB Pénzügyi Lízing, не дава отговор на въпросите, свързани по-специално с това дали задължението на националния съд да предприема служебно действия за събиране на доказателства е ограничено до приложното поле на Директива 93/13 ( 45 ), или може да се прилага и е приложимо и при преценката на неравноправния характер, както и в какво могат да се изразяват тези действия.

60.

От сравнителноправна гледна точка правилата на гражданския процес на държавите членки по принцип предоставят на съдилищата възможност да дават указания на страните за представяне на допълнителни доказателства и да им поставят въпроси за изясняване на обстоятелствата, но държавите членки възприемат различни подходи, когато става въпрос за реалното извършване на т.нар. „действия по съдебно дирене“ — например когато съдилищата по свой почин събират доказателства чрез служебен разпит на свидетели, служебно задължаване на трети лица да представят доказателства, служебно възлагане на съдебни експертизи или служебно извършване на оглед — които надхвърлят простото поставяне на въпроси или искане за представяне на допълнителни документи от страните ( 46 ).

61.

Въз основа на това може да се приеме, че служебно предприетите от националния съд действия за попълване на доказателствата по делото като например искания за представяне на обяснения или писмени доказателства от страните по делото, за да се формира становище дали дадена договорна клауза е неравноправна, представляват подходящи мерки за осигуряване на системата на защита на потребителите по Директива 93/13, така че националният съд да може да извърши служебната си проверка на неравноправните клаузи в съответствие с разпоредбите на посочената директива.

62.

Обстоятелството, че в практиката си Съдът е подчертал необходимостта от наличието на достатъчно доказателства за приложението на Директива 93/13, може да се приеме в подкрепа на становището, че националният съд следва да разполага с достатъчно правни и фактически обстоятелства за извършване на служебна проверка, ако е необходимо чрез възможността да предприема служебно действия за събиране на доказателства в това отношение.

63.

Така например в решение Profi Credit Polska ( 47 ) Съдът приема, че при конкретните обстоятелства по това дело, при които сезираният с иск относно договор за потребителски кредит национален съд изпитва сериозни съмнения, че уговорените между страните клаузи от договора са неравноправни, но не разполага с необходимите правни и фактически обстоятелства, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 изискват от съда служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни и в това отношение налагат съдът да може да изиска представянето на документи, на които се основава искането, така че да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тази директива, са спазени. Съдът подчертава, че подобно искане не противоречи на диспозитивното начало, тъй като е част от доказателствената рамка в процеса.

64.

За сметка на това следва да се отбележи, че пред Съда не са представяни доводи, че за да се осигури предвидената в Директива 93/13 система за защита на потребителите е необходимо задължение на националния съд да предприеме служебно по-обширни „действия по съдебно дирене“ по смисъла на точка 60 от настоящото заключение, при конкретните обстоятелства по настоящото дело. По принцип този въпрос остава в преценката на националния съд въз основа на релевантното национално процесуално право при спазване на правото на Съюза ( 48 ).

65.

Накрая считам, че с оглед на обстоятелствата по настоящото дело въпросът за процесуалното представителство няма никакво отношение към преценката относно обхвата на служебната проверка на неравноправните клаузи от националния съд съгласно Директива 93/13.

66.

Следва да се отбележи, че от сравнителноправна гледна точка дори в държавите членки, които стриктно се придържат към диспозитивното начало, степента, до която съдът взема активно участие и/или изтъква въпроси по свой почин, се основава на различни обстоятелства, включително дали страната има процесуален представител или не, и че в някои държави членки може да се очаква съдът да бъде по-активен, когато по-слабата страна не се представлява от адвокат, с цел да се намали неравенство между страните ( 49 ).

67.

Въпреки това, както посочва унгарското правителство, предвидената в Директива 93/13 система за защита и задължението на националния съд да извърши служебна проверка на неравноправните клаузи, произтичащо от посочената в точки 46 и 47 от настоящото заключение практика на Съда, се основава на съществуващото неравенство между потребителя и продавача или доставчика към момента на сключване на договора, а не към момента на упражняване на правата, произтичащи от договора.

68.

Следователно, както Съдът приема в решение Rampion и Godard ( 50 ), съдържащо тълкуване на законодателството на Съюза в областта на потребителския кредит ( 51 ), фактът, че делото е образувано по иск на потребител и че по него потребителят е представляван от адвокат, не дава основание за различен извод относно необходимостта съдът да може да действа служебно, тъй като въпросът за служебната проверка трябва да бъде решен независимо от конкретните обстоятелства по делото. Тези съображения са приложими и спрямо преценката на служебната проверка на неравноправните клаузи по Директива 93/13, още повече че Съдът е приложил съображенията от практиката си във връзка с Директива 93/13 към обстоятелствата по това дело ( 52 ).

69.

С оглед на гореизложеното считам, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 изискват националният съд да разглежда служебно неравноправния характер на договорните клаузи, които са свързани с предмета на спора и имат връзка с установените правни или фактически обстоятелства по делото. Освен това тези разпоредби изискват националният съд да може служебно да предприема действия за попълване на доказателствата по делото, за да получи необходимите за тази проверка правни и фактически обстоятелства.

70.

С втория и третия въпрос, разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при отрицателен отговор на първия въпрос по силата на член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, когато разглежда неравноправния характер на конкретна договорна клауза, националният съд е длъжен да разгледа неравноправния характер на всички останали договорни клаузи.

71.

Стигам до извода, че на тези въпроси следва да се отговори в смисъл, че когато извършва цялостна преценка на договор с оглед на неравноправния характер на конкретна договорна клауза, по силата на член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 националният съд не е длъжен служебно да разглежда неравноправния характер на всички останали договорни клаузи самостоятелно. Заключението ми се основава на следните съображения.

72.

Следва да се има предвид, че в релевантната си част член 4, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че „преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характер[ът] на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича“ ( 53 ). Тази разпоредба е част от предвидената в Директива 93/13 рамка за преценката на неравноправния характер на договорните клаузи ( 54 ).

73.

Както Съдът постановява в решение Banif Plus Bank ( 55 ) във връзка с тази разпоредба, при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза, на която се основава искът, националният съд, който е сезиран с този иск, трябва да вземе предвид всички останали клаузи на договора, а не само клаузите, на които се основава искът.

74.

Това налага да се извърши цялостна преценка на клаузите в договора ( 56 ). Действително, както генералният адвокат Saugmandsgaard Øe отбелязва, „при преценката за неравноправност договорната клауза не може да бъде отделяна от контекста ѝ. Тази преценка следователно не е абсолютна, а по-скоро относителна, доколкото зависи от конкретните факти около сключването на договора, сред които е и кумулативното действие на всички клаузи в него“ ( 57 ).

75.

Така при разглеждане на неравноправния характер на дадена клауза националният съд е длъжен по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да вземе предвид всички останали клаузи в договора. Това обаче не означава, че в рамките на тази преценка националният съд е длъжен служебно да провери тези други клаузи самостоятелно за наличието на неравноправен характер съгласно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива.

76.

Независимо от това, както посочват унгарското правителство и Комисията, при извършването на тази цялостна преценка националният съд може да срещне договорни клаузи, които могат да бъдат считани за евентуално неравноправни и които съдът е длъжен да разгледа служебно, когато разполага с необходимите за тази цел правни и фактически обстоятелства в съответствие с практиката на Съда (вж. т. 48 от настоящото заключение). Макар разглеждането от националния съд на останалите клаузи в договора във връзка с преценката на неравноправния характер на определена договорна клауза да не е равносилно на служебна проверка, то може да доведе до такава проверка на някои от тези клаузи, когато са налице необходимите за тази цел правни и фактически обстоятелства.

77.

С оглед на гореизложеното считам, че член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не изискват националният съд да преценява служебно самостоятелно дали всички останали договорни клаузи са неравноправни, когато извършва цялостна преценка на договора с цел да установи дали конкретна договорна клауза е неравноправна.

78.

Предлагам на Съда да отговори на отправените от Fővárosi Törvényszék (Окръжен съд Будапеща, Унгария) преюдициални въпроси по следния начин: