1.

В настоящото дело Arbeidshof te Antwerpen (Апелативен съд по трудови спорове Антверпен, Белгия) отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на членове 3—5 от Директива 2001/23/ЕО ( 2 ).

2.

Въпросът е отправен в рамките на спор между г‑жа Christa Plessers и дружеството Prefaco NV със седалище в Белгия относно законосъобразността на уволнението на г‑жа Plessers.

3.

Разглеждането на този въпрос ще даде повод на Съда за втори път да се произнесе по приложимостта на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, към национална процедура за преструктуриране на предприятие. По-конкретно от Съда се иска да разгледа в светлината на тази разпоредба прехвърлянето на предприятие, осъществено в рамките на „процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор“. Ако Съдът приеме, че тази процедура не попада в приложното поле на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, той ще трябва да се произнесе — с оглед на режима на закрила, предвиден в полза на работниците и служителите в членове 3 и 4 от Директивата — по признатата в националното законодателство възможност при прехвърлянето приобретателят да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.

4.

В член 3 от Директива 2001/23 се предвижда следното:

„1.   Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.

[…]“.

5.

Член 4, параграф 1 от същата директива гласи:

„1.   Прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя. Тази разпоредба не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила.

Държавите членки могат да приемат разпоредби, съгласно които първата алинея не се прилага към определени категории работници и служители, които не са обхванати от законодателството или практиката на държавите членки във връзка със закрилата срещу съкращения“.

6.

Член 5, параграф 1 от посочената директива гласи следното:

„1.   Освен ако държавите членки не предвидят друго, членове 3 и 4 не се прилагат към прехвърлянето на предприятие, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност, когато прехвърлителят е в производство по несъстоятелност или е обявено сходно производство за [установяване на] неплатежоспособност с оглед на ликвидацията на активите на прехвърлителя под надзора на компетентен публичен орган (който може да бъде синдик, упълномощен от компетентния публичен орган)“.

7.

Член 22 от Wet van betreffende de continuïteit van de ondernemingen (Закон за запазване на предприятията) ( 3 ) от 31 януари 2009 г. (наричан по-нататък „ЗЗП“), гласи:

„Докато съдът не се произнесе по искането за съдебно преструктуриране, независимо дали искът е предявен или изпълнителното производство е започнало преди или след подаването на това искане:

8.

В член 60 от ЗЗП се предвижда следното:

„Със съдебното решение, с което се разпорежда прехвърлянето, се назначава съдебен пълномощник, който трябва да организира и извърши прехвърлянето от името и за сметка на длъжника. В него се определя предметът на прехвърлянето или се посочва, че той се определя по преценка на съдебния пълномощник. […]“.

9.

Съгласно член 61, параграф 4 от ЗЗП:

„Приобретателят на предприятието има право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи. Този подбор трябва да се налага по технически, икономически и организационни причини и да се извърши без допускане на забранено различно третиране, по-специално въз основа на извършваната дейност като представител на персонала в предприятието или прехвърлената част от предприятие.

Липсата на забранено различно третиране в това отношение се счита за установена, ако съотношението между работници и служители и съответно техни представители, които са били активни в предприятието или прехвърлената част от предприятие и които са подбрани от приобретателя, е спазено в общия брой подбрани работници и служители“.

10.

Г‑жа Plessers работи от 17 август 1992 г. в дружеството Echo NV в Хаутхален-Хелхтерен (Белгия) като директор на управленското счетоводство.

11.

На 23 април 2012 г. Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт, Белгия) открива процедура по съдебно преструктуриране по искане на Echo с оглед провеждане на споразумителна процедура по ЗЗП. Постановен е отлагателен срок по отношение на дружеството до 23 октомври 2012 г. включително. Отлагането впоследствие е продължено до 22 април 2013 г. включително.

12.

На 19 февруари 2013 г. — преди изтичането на този срок — Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) уважава искането на Echo прехвърлянето по споразумение да бъде променено на прехвърляне под съдебен надзор.

13.

На 22 април 2013 г. Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) разрешава на назначените съдебни пълномощници да извършат прехвърлянето на движимото и недвижимото имущество в полза на Prefaco, което е едно от двете дружества, кандидати за придобиване на Echo. В офертата си Prefaco предлага да преназначи 164 работници и служители, тоест около две трети от целия персонал на Echo. Споразумението за прехвърляне е подписано на 22 април 2013 г. В приложение 9 към това споразумение е представен списък на работниците и служителите, които трябва да бъдат преназначени. Името на г‑жа Plessers не е включено в този списък.

14.

Освен това в посоченото споразумение като дата на прехвърлянето се предвижда датата „два работни дни след датата на решението, с което се дава разрешение“, на Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт).

15.

На 23 април 2013 г. Prefaco се свързва по телефона със засегнатите от прехвърлянето работници и служители и ги приканва да се явят на следващия ден за изпълнение на трудовите им задължения. На 24 април 2013 г. Prefaco потвърждава това прехвърляне в писмена форма. Освен това с работниците и служителите, които не са преназначени, е установен контакт по телефона и с писмо от 24 април 2013 г. те са уведомени от съдебни пълномощници, че не са преназначени от Prefaco. Съдържанието на това писмо е следното:

„Настоящото писмо представлява официално уведомление по член 64, параграф 2 от ЗЗП. Дейността [на Echo] е прекратена по този ред, считано от 22 април 2013 г. Тъй като посочените по-горе приобретатели не Ви преназначават на работа, следва да считате настоящото писмо за уведомление за прекратяване на договора от страна на вашия работодател [Echo]. С настоящото Ви уведомяваме, че в качеството си на евентуален кредитор [на Echo] трябва да предявите вземанията си пред долуподписаните съдебни пълномощници […]“.

16.

Съдебните пълномощници снабдяват г‑жа Plessers също и с формуляр, в който като дата на прекратяване на договора се посочва 23 април 2013 г.

17.

Г‑жа Plessers твърди, че Prefaco е започнало да експлоатира разположения в Хаутхален-Хелхтерен обект от 22 април 2013 г. — а именно датата, на която Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) обявява решението си — което обстоятелство Prefaco оспорва.

18.

С писмо от 7 май 2013 г. г‑жа Plessers официално иска от Prefaco да я наеме.

19.

Prefaco отговаря с писмо от 16 май 2013 г., в което се позовава на прилагането на член 61, параграф 4 от ЗЗП, даващ на приобретателя право да подбере работниците и служителите, които иска или не иска да преназначи, при условие, от една страна, че подобен подбор се налага по икономически, технически или организационни причини, и от друга страна, че не е налице забранено различно третиране. Prefaco се позовава по-конкретно и на липсата на каквото и да било задължение да преназначи г‑жа Plessers след прекратяването на трудовия договор, сключен с Echo.

20.

След като до споразумение не се стига, на 11 април 2014 г. г‑жа Plessers предявява иск пред Arbeidsrechtbank te Antwerpen (Съд по трудови спорове Антверпен, Белгия).

21.

Освен това на 24 юли 2015 г. г‑жа Plessers подава молба за привличане на белгийската държава като страна по делото.

22.

С решение от 23 май 2016 г. Arbeidsrechtbank te Antwerpen (Съд по трудови спорове Антверпен) отхвърля всички искания на г‑жа Plessers като неоснователни и я осъжда да заплати съдебните разноски по делото. Г‑жа Plessers подава въззивна жалба срещу това решение до Arbeidshof te Antwerpen, afdeling Hasselt (Апелативен съд по трудови спорове Антверпен, отделение Хаселт, Белгия).

23.

При тези обстоятелства с акт от 14 август 2017 г., постъпил в секретариата на Съда на 21 август 2017 г., Arbeidshof te Antwerpen, afdeling Hasselt (Апелативен съд по трудови спорове Антверпен, отделение Хаселт) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместимо ли е правото на подбор, предоставено на приобретателя в член 61, параграф 4 от [ЗЗП], с Директива [2001/23] и по-специално с членове 3 и 5 от нея, доколкото това „съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор“ се прилага с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности?“.

24.

Писмени становища представят страните в главното производство, белгийското правителство и Европейската комисия. Всички страни, с изключение на Prefaco, представят устните си становища в съдебното заседание, проведено на 3 октомври 2018 г.

25.

В писменото си становище Prefaco твърди, че г‑жа Plessers не може да се позовава на Директива 2001/23, за да се предотврати прилагането на ясна разпоредба от националното законодателство, и че поради това поставеният въпрос е ирелевантен за разрешаването на спора в главното производство.

26.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар да е вярно, когато става въпрос за спор между частноправни субекти, че директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно в спор с частноправен субект, това не променя факта, че Съдът също така многократно е постановявал, че произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност. От това следва, че когато прилагат националното право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, са длъжни да вземат предвид разпоредбите на това право и да приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да могат във възможно най-голяма степен да го тълкуват в светлината на текста и целите на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от нея резултат ( 4 ).

27.

От това според мен следва, че с оглед на това задължение на националните съдилища поставеният от запитващата юрисдикция въпрос е релевантен за разрешаването на спора в главното производство.

28.

С въпроса запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да се произнесе дали член 61, параграф 4 от ЗЗП съответства на членове 3 и 5 от Директива 2001/23. С така формулирания въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по съвместимостта на национална разпоредба с правото на Съюза.

29.

Припомням, че съгласно постоянната съдебна практика системата за сътрудничество, установена от член 267 ДФЕС, е основана на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. В производство, образувано съгласно този член, националните разпоредби трябва да се тълкуват от юрисдикциите на държавите членки, а не от Съда, и последният не бива да се произнася относно съвместимостта на нормите на вътрешното право с разпоредбите на правото на Съюза. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с правната уредба на Съюза. И макар да е вярно, както току-що подчертах, че с така формулирания преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали разпоредба от вътрешното право е съвместима с правото на Съюза, няма пречка Съдът да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, като ѝ предостави необходимите насоки за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ позволят сама да се произнесе по съвместимостта на вътрешното право с правото на Съюза ( 5 ).

30.

Ще припомня също, че в рамките на това сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда ( 6 ).

31.

Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да е свела въпроса си само до тълкуването на членове 3 и 5 от Директива 2001/23, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, за да се произнесе по делото, с което е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила във въпроса си ( 7 ).

32.

В светлината на тази съдебна практика и с оглед на обстоятелствата, посочени в акта за преюдициално запитване, според мен е необходимо Съдът да преформулира поставения му въпрос. Ето защо предлагам да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2001/23, по-специално членове 3 и 4 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.

33.

За да се отговори на този въпрос, според мен е от съществено значение преди това да се разгледа въпросът за приложимостта на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 към прехвърлянето на предприятие, което се осъществява в рамките на процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор, и съответно дали изключението, което произтича от тази разпоредба, се прилага в настоящия случай. Всъщност само ако тази процедура не отговаря на изискваните в посочената разпоредба условия, при прехвърлянето на предприятието ще се изисква запазването на правата на работниците и служителите, предвидено по-специално в членове 3 и 4 от тази директива.

34.

Страните, представили писмени становища пред Съда, защитават противоположни виждания за отговора, който следва да се даде на преюдициалния въпрос.

35.

Г‑жа Plessers и Комисията твърдят по същество, че разглежданото в главното производство прехвърляне не отговаря на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. Според тях от практиката на Съда, по-специално от решение Federatie Nederlandse Vakvereniging и др. ( 8 ), следва че разглежданото в главното производство съдебно преструктуриране е започнато с цел не да се удовлетворят кредиторите чрез ликвидация на имуществото, а да се продължат дейностите на съответното предприятие. Поради това според тях въпросната процедура не попада в приложното поле на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.

36.

Белгийското правителство и Prefaco обаче твърдят, че процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор трябва да се счита за производство по ликвидация, поради което разглежданото в главното производство прехвърляне отговаря на условията, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.

37.

При тези обстоятелства според мен е необходимо преди всичко да бъдат изложени някои общи съображения относно развитието на производствата по преструктуриране на предприятията в Европейския съюз. Тези съображения според мен са полезни не само за определяне на регулаторната рамка, в която се вписва Директива 2001/23, но и за разбирането на контекста, в който се вписва разглежданата процедура. Въз основа на тези съображения след това ще разгледам въпроса за приложимостта на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, както и за причините, обосноваващи дерогирането на предвиденото в този член изключение. Накрая, ще се спра на обхвата на режима на закрила на правата на работниците и служителите, предоставена с членове 3 и 4 от тази директива.

38.

През 1974 г. в условията на икономическа криза Съветът на Европейския съюз приема резолюция, в която се предвижда набор от мерки, които Комисията се ангажира да представи на Съвета през същата година ( 9 ). Сред тези мерки са включени две предложения за директиви за сближаване на законодателствата на държавите членки, първата от които се отнася за колективните уволнения ( 10 ), а втората — за гарантирането на правата и придобивките при смяна на собствеността на предприятията, по-специално в случай на сливане ( 11 ). Тези директиви са въведени през 70-те години с цел закрила на правата на работниците и служителите при преструктуриранията, настъпили след икономическата криза от началото на 70-те години ( 12 ). През 80-те години е приета трета директива, а именно Директива 80/987/ЕИО ( 13 ), която се отнася за неплатежоспособността на работодателя и с която се допълват така наречените „директиви за преструктуриране“. От съображенията от всяка от тези директиви е видно, че съществуващите различия между държавите членки, що се отнася до условията и процедурите за колективни уволнения и обхвата на закрилата на работниците и служителите при преструктуриране или неплатежоспособност на техните работодатели, могат да имат пряко въздействие върху функционирането на общия пазар.

39.

През 90-те години и през първото десетилетие след 2000 г. тези директиви са преразгледани ( 14 ). Измененията в тях отчитат транснационалното измерение на преструктурирането чрез засилване на техните механизми за предвиждане ( 15 ). По-специално Директива 77/187 най-напред е изменена с Директива 98/50/ЕО ( 16 ), а впоследствие е кодифицирана с Директива 2001/23 ( 17 ).

40.

Тези три директиви имат за цел, от една страна, да улеснят преструктурирането на предприятията, за да ги направят по-конкурентоспособни и ефективни, и от друга страна, да обърнат внимание на отрицателните последици от решенията за преструктуриране и да смекчат тяхното действие ( 18 ). По този начин директивите допринасят за смекчаване на шока от рецесията и за намаляване на отрицателните социални последици от операциите по преструктуриране, осъществявани по време на кризата ( 19 ). Следва да се отбележи, че в продължение на същия подход Комисията неотдавна представи ( 20 ) предложение за директива относно превантивните рамки за преструктуриране с цел укрепване на културата на запазване на предприятията ( 21 ).

41.

Това припомняне на развитието на процесите на преструктуриране на предприятията както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, ще даде възможност за пълно разбиране на контекста, в който се вписва Директива 2001/23, за целите на анализа на преюдициалния въпрос, поставен от запитващата юрисдикция.

42.

В Директива 77/187 не се е предвиждало изключение при прилагането ѝ в случай на прехвърляне на предприятие в рамките на производство по несъстоятелност или друго сходно производство. Такова изключение е било въведено в текста на Директива 77/187 едва с Директива 98/50, а именно с член 4а от Директива 77/187, и то понастоящем се съдържа в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. Съгласно трето съображение от Директива 98/50 целта ѝ е да се измени Директива 77/187 именно „в светлината на практиката на Съда“, която по тази причина ще припомня накратко ( 22 ).

43.

Съдът въвежда това изключение от предвидените гаранции в Директива 77/187 в своите решения Abels ( 23 ), D’Urso и др. ( 24 ), Spano и др. ( 25 ) и Dethier Équipement ( 26 ). Най-напред, след като припомня че целта на тази директива е да възпрепятства извършването на преструктурирания в рамките на общия пазар в ущърб на работниците и служителите ( 27 ) и обосновава това изключение със спецификата на правната уредба на несъстоятелността, Съдът приема, че Директива 77/187 не се прилага към „прехвърлянията на предприятия […], извършвани, когато прехвърлителят е [бил] обявен в несъстоятелност с цел под надзора на компетентния съдебен орган да се ликвидират активите на прехвърлителя“ ( 28 ), без обаче това да засяга свободата на държавите членки да прилагат към такова прехвърляне самостоятелно принципите на посочената директива ( 29 ). Съдът уточнява, че Директива 77/187 същевременно е приложима към прехвърляне на предприятие в рамките на процедура по отлагане на плащанията на „предхождащ несъстоятелността етап, включващ съдебен надзор с по-ограничен обхват и целящ на първо място съхраняване на активите и евентуално продължаване на дейността на предприятието в бъдеще“ ( 30 ).

44.

След това Съдът уточнява, че предвид националните различия между правните системи на държавите членки критерият, свързан с обхвата на съдебния надзор, упражняван по отношение на процедурата, не позволява сам по себе си да се определи приложното поле на Директива 77/187 ( 31 ). Той потвърждава, че поради това определящият критерий, който трябва да бъде взет предвид, за да се установи приложимостта на Директива 77/187 към прехвърляне на предприятие, осъществено в рамките на съдебно или административно производство, епреследваната от съответната процедура цел ( 32 ). Въз основа на това той приема, че прехвърлянето, извършено в рамките на процедура, насочена към ликвидация на активите на длъжника с цел колективно удовлетворяване на кредиторите, е изключено от приложното поле на Директива 77/187, но че прехвърлянето в рамките на процедура, в която „целта на първо място е“ да се осигури продължаване на дейността на предприятието, попада в приложното поле на тази директива ( 33 ).

45.

Впоследствие Съдът потвърждава този критерий и уточнява, че доколкото разглежданата процедура се стреми да благоприятства запазването на дейността на предприятието с цел последващо възстановяване и за разлика от производствата по несъстоятелност не включва нито съдебен надзор, нито мерки по управление на имуществото на предприятието, нито отлагане на плащанията, преследваната икономическа и социална цел не могат да обяснят, нито да оправдаят — когато засегнатото предприятие се прехвърля изцяло или частично — „лишаването на неговите работници от признатите им права с [Директива 77/187]“ ( 34 ).

46.

Накрая, към критерия за преследваната от разглежданата процедура цел Съдът добавя спомагателния критерий за отчитането на „условията за провеждане на процедурата“. Така той приема, че „следва обаче да се отчитат също условията за провеждане на [тази процедура], по-специално доколко в тях се предполага продължаване или преустановяване на дейността на предприятието, както и целите на Директива 77/187“ ( 35 ).

47.

Именно в светлината на тези принципи от съдебната практика, въведени от Съда и кодифицирани в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, трябва да се тълкува съдържащото се в тази разпоредба изключение.

48.

След като изведените от съдебната практика принципи, посочени в предходните точки, са кодифицирани в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, Съдът тълкува за първи път тази разпоредба в решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др. ( 36 ). В това решение Съдът се произнася по приложимостта на Директива 2001/23 към прехвърляне на предприятие, извършено в резултат на обявяване в несъстоятелност в контекста на подготвена преди него операция pre-pack, предвидена по нидерландското право ( 37 ).

49.

В този контекст Съдът припомня, на първо място, че съгласно съображение 3 от Директива 2001/23 тя има за цел да осигури закрила на работниците и служителите по-специално като се гарантират техните права при промяна на собственика на предприятието. За целта, от една страна, в член 3, параграф 1, първа алинея от тази директива се предвижда, че правата и задълженията, които произтичат за прехвърлителя от съществуващи към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения, се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка. От друга страна, член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 закриля работниците от уволнения от прехвърлителя или приобретателя, извършвани единствено поради това прехвърляне. Съдът също така припомня, че чрез дерогация в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 се предвижда, че режимът на закрила, предвиден в членове 3 и 4 от същата, не се прилага към прехвърляне на предприятия, извършено при условията, уточнени в тази разпоредба, освен ако държавите членки не предвиждат друго ( 38 ).

50.

На второ място, Съдът проверява дали разглежданата процедура по това дело отговаря на условията, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. Така, след като установява, че съгласно националната правна уредба операцията pre-pack е подготвена преди обявяването в несъстоятелност, но се изпълнява след него, и че следователно тази операция може да попада в обхвата на понятието „производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, Съдът същевременно приема, че доколкото тази операция има за основна цел запазването на предприятието в несъстоятелност, тя не отговаря на условието разглежданото производство да е образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя. С оглед на това съгласно уточненията на Съда само по себе си обстоятелството, че посочената операция pre-pack може да има за цел също и максимално удовлетворяване на кредиторите, не е в състояние да я превърне в производство, образувано за целите на ликвидацията на активите на прехвърлителя по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23. Съдът приема също, че в рамките на тази операция неупражняването на какъвто и да било надзор от публичен орган върху бъдещия синдик или върху бъдещия съдия по несъстоятелността не отговоря на условието за надзор от публичен орган, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 ( 39 ).

51.

С оглед на посочените обстоятелства Съдът приема, че подобна операция pre-pack не отговаря на всички условия по тази разпоредба и че поради това режимът на закрила, предвиден в членове 3 и 4 от Директива 2001/23, не може да се дерогира ( 40 ).

52.

По този начин Съдът потвърждава критериите за тълкуване от предходната си практика ( 41 ), като същевременно ги адаптира към особеностите на разглежданата операция pre-pack по нидерландското право по-специално що се отнася до степента на публичен надзор ( 42 ) и преследваната цел с разглежданото производство, която Съдът счита за основния критерий, без да отчита в рамките на тази процедура спомагателния критерий относно условията за осъществяване на тази операция ( 43 ).

53.

С оглед на изложените по-горе съображения ще премина към разглеждане на въпроса дали прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор, като разглежданото в главното производство попада в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 и съответно дали режимът на закрила на работниците и служителите, предвиден в членове 3 и 4 от тази директива, се прилага в такава хипотеза. Необходимо е следователно да се провери дали разглежданата в главното производство процедура отговаря на кумулативните условия по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 ( 44 ).

54.

В това отношение следва да се припомни, че тази разпоредба, доколкото по принцип води до неприложимост на режима на закрила на работниците и служителите в някои случаи на прехвърляне на предприятия и така се отклонява от основата цел на Директива 2001/23, трябва непременно да се тълкува стриктно ( 45 ).

55.

Никоя от страните в главното производство не твърди, че процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор може да се счита за производство по несъстоятелност ( 46 ). Prefaco обаче твърди, че предвидената в ЗЗП процедура е „временна закрила от несъстоятелност“ и че имало значително сходство между несъстоятелността и разглежданата в главното производство процедура.

56.

Белгийското правителство твърди, че процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор е включена изрично сред производствата по ликвидация, които за Белгия са посочени в приложение Б към Регламент (ЕО) № 1346/2000 ( 47 ), и че съответно, след като характерът на процедурата е установен в това приложение, тя попада в обхвата на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.

57.

Не споделям това виждане. Според мен посочването на разглежданата в главното производство процедура в приложение Б към Регламент № 1346/2000 не е от решаващо значение за евентуалното ѝ квалифициране като производство по ликвидация.

58.

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че правилата за съдебната компетентност и приложимото право, предвидени в съответните разпоредби от международното частно право на Съюза, по никакъв начин не накърняват националните материалноправни разпоредби. Регламент № 1346/2000 е част от правната уредба, която ЕС създава, за да развие съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела с трансгранично значение, докато Директива 2001/23 хармонизира материалноправни разпоредби и по принцип се прилага към всички прехвърляния на предприятия. Поради това посочената директива създава „универсален стандарт“ за закрила на работниците и служителите при прехвърляне на предприятие в рамките на Съюза ( 48 ). На второ място, ако производство за установяване на неплатежоспособност или по ликвидация е включено в приложение А или Б от Регламент № 1346/2000, същото трябва да се счита за попадащо в приложното поле на този регламент и следователно за положение на неплатежоспособност или ликвидация само „за целите на прилагането на този регламент“ ( 49 ).

59.

В конкретния случай, както е видно от точка 7 от настоящото заключение, докато първоинстанционният съд не се произнесе по искането за съдебно преструктуриране, длъжникът не може да бъде обявен в несъстоятелност, а ако е дружество, същото не може да бъде прекратено по съдебен ред. Следователно, в светлината на съдебната практика, разгледана в точки 42—51 от настоящото заключение, такова производство — което може да доведе до несъстоятелност, без обаче тази последица да е систематична — не отговаря на изискването прехвърлителят да е в производство по несъстоятелност или в сходно производство ( 50 ) и съответно не може да попадне в обхвата на понятието „производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 ( 51 ).

60.

Сега ще разгледам въпроса дали разглежданата процедура в главното производство отговаря на условието, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23.

61.

В член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 се изисква прехвърлителят да е в производството по несъстоятелност или сходно производство за установяване на неплатежоспособност, образувано за целите на ликвидацията на неговите активи. В това отношение съгласно практиката на Съда производство, което има за цел продължаване на дейността на съответното предприятие, не отговаря на това условие ( 52 ).

62.

Що се отнася до различията между тези два вида производства, Съдът приема, че производство има за цел продължаването на дейността, когато се стреми да запази оперативния характер на предприятието или на неговите жизнеспособни подразделения. И обратно, производство, насочено към ликвидация на активите, цели колективно удовлетворяване в максимална степен на кредиторите. Макар да не е изключена възможността за известно припокриване между двете цели, които преследва дадено производство, основната цел на производство, с което се цели продължаване на дейността на предприятието, във всички случаи остава запазването на съответното предприятие ( 53 ).

63.

За да се определи дали в конкретния случай прехвърлителят се намира в производство по несъстоятелност или сходно производство за установяване на неплатежоспособност, образувано с цел ликвидация на активите на прехвърлителя, следва да се вземат предвид следните елементи.

64.

На първо място, видно от писменото становище на белгийското правителство, съгласно член 23 от ЗЗП процедурата по съдебно преструктуриране започва веднага щом запазването на предприятието бъде застрашено. Съгласно тази разпоредба при всички положения се презумира, че запазването на предприятието е застрашено, ако загубите са довели до намаляване на нетните активи до размер под половината от дружествения капитал. Съгласно член 16 от ЗЗП тази процедура има за цел да гарантира под съдебен надзор „запазване на цялото или на част от предприятието в затруднение или на неговите дейности“. Тя позволява да бъдат дадени няколко месеца отлагателен срок на работодателя, за чието предприятие е признато, че се намира „в затруднение“ по смисъла на тази правна уредба, с цел да се даде възможност за сключване на споразумение по взаимно съгласие или да се получи съгласието на кредиторите за план за преструктуриране или пък да се даде възможност за прехвърляне под съдебен надзор като разглежданото в главното производство. Освен това, както следва от член 22 от ЗЗП, това отлагане позволява на работодателя да се преструктурира, ползвайки се същевременно със закрила срещу действията по принудително изпълнение, предприети от кредиторите, и по-специално срещу обявяване в несъстоятелност на дружеството му ( 54 ).

65.

На второ място, следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция съгласно член 59, параграф 1, първа алинея от ЗЗП с процедурата по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор се цели прехвърляне „на цялото или на част от предприятието или дейността му“ и че то може да бъде разпоредено от съд „с цел да се осигури запазване[то] [на посочените дейности], когато длъжникът даде съгласието си за това в своето искане за съдебно преструктуриране или впоследствие в хода на процедурата“ ( 55 ).

66.

На трето и последно място е важно е да се отбележи, както посочва запитващата юрисдикция, че в настоящия случай Rechtbank van koophandel te Hasselt (Търговски съд Хаселт) очевидно разпорежда прехвърлянето под съдебен надзор с цел запазване на цялото или на част от предприятието Echo или на дейностите му в съответствие с разпоредбата на член 59, параграф 1, първа алинея от ЗЗП.

67.

Поради това се налага изводът, че такава процедура следва да се счита за процедура, чиято основна цел е пълно или частично запазване на предприятието в затруднение, и следователно тя не може да попадне в обхвата на член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 съгласно съдебната практика, посочена в точки 44 и 50 от настоящото заключение.

68.

Що се отнася до третото условие, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, искам да отбележа, че от представената на Съда преписка е видно, че в съответствие с член 60 от ЗЗП със съдебното решение, с което се разпорежда прехвърлянето, се назначава съдебен пълномощник, който трябва да организира и извърши прехвърлянето „от името и за сметка на длъжника“ ( 56 ). При тези обстоятелства считам, че подобен надзор с по-ограничен обхват не може да отговори на условието за надзор от такъв орган по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 ( 57 ).

69.

От гореизложеното следва, че процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор като разглежданата в главното производство не отговаря на всички условия, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/23, което запитващата юрисдикция следва да провери, и че поради това режимът на закрила, произтичащ от членове 3 и 4 от същата директива, не може да се дерогира.

70.

От акта за преюдициално запитване е видно, че по силата на член 61, параграф 4 от ЗЗП приобретателят може да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи, при условие че подборът му, от една страна, се налага по технически, икономически и организационни причини, и от друга страна, се извършва без допускане на забранено различно третиране. Предвид тази разпоредба възниква въпросът дали членове 3 и 4 от Директива 2001/23 позволяват на приобретателя да подбере — по смисъла на член 61, параграф 4 от ЗЗП — работниците и служителите, които иска да преназначи.

71.

За да се отговори на този въпрос, най-напред, следва да се припомни, както Съдът нееднократно е приемал, че Директива 2001/23 е предназначена за гарантиране на правата на работниците и служителите при промяна на работодателя, като им дава възможност да продължат работа при новия работодател при същите условия като уговорените с прехвърлителя ( 58 ). Целта на тази директива е да гарантира, доколкото е възможно, продължаването при приобретателя на трудовите договори и правоотношения без промяна, за да не се допусне съответните работници и служители да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение единствено заради прехвърлянето ( 59 ). Освен това, както Съдът вече е постановил, тъй като тази закрила е въпрос на обществен ред и съответно не зависи от волята на страните по трудовия договор, правилата от Директивата, и по-специално засягащите закрилата на работниците и служителите срещу уволнение поради прехвърлянето, трябва да се считат за императивни в смисъл, че не е възможно да бъдат дерогирани по неблагоприятен за работниците и служителите начин ( 60 ).

72.

При това положение е нужно също да се припомни, както следва от самия текст на член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23, че закрилата, която тази директива има за цел да гарантира, се отнася единствено до работниците и служителите, които имат съществуващ трудов договор или трудово правоотношение към датата на прехвърлянето ( 61 ). Ето защо, освен при изрична разпоредба в обратния смисъл, „единствено работниците и служителите с трудов договор или трудово правоотношение, които пораждат действие към момента на прехвърлянето, могат да се ползват от Директива 2001/23. Съществуването или не на трудов договор или правоотношение към този момент трябва да се преценява на плоскостта на националната правна уредба, като все пак бъдат спазени императивните норми на Директивата във връзка със защитата на работниците и служителите от уволнение заради прехвърлянето“ ( 62 ).

73.

В конкретния случай запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че за дата на прехвърлянето е определен 22 април 2013 г. ( 63 ), и от друга страна, че действието на трудовият договор на г‑жа Plessers е приключило на 24 април 2013 г. Тази юрисдикция подчертава, че „не може да има и най-малко съмнение, че към датата на прехвърлянето (22 април 2013 г.) г‑жа Plessers е била обвързана [с прехвърлителя (Echo)] чрез трудов договор“. Тя уточнява също, че съдебните пълномощници прекратяват трудовия договор на г‑жа Plessers на 24 април 2013 г. Следователно г‑жа Plessers трябва да се счита за служител на прехвърлителя към датата на прехвърлянето, вследствие на което, по-специално съгласно член 3 от Директива 2001/23, задълженията на работодателя прехвърлител (Echo) по отношение на нея се прехвърлят по право към приобретателя (Prefaco) ( 64 ).

74.

Що се отнася до защитната клауза, предвидена в член 4, параграф 1 от Директива 2001/23, съгласно тази разпоредба, от една страна, прехвърлянето на предприятие само по себе си не представлява основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя, и от друга страна, същата разпоредба не е пречка за уволнения, до които може да се стигне по икономически, технически или организационни причини, налагащи промени в работната сила ( 65 ).

75.

В това отношение следва да се припомни, както Съдът вече е постановил, че за да се определи дали в нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 единственото основание за уволнението е било прехвърлянето, следва да се вземат предвид обективните обстоятелства, при които е извършено уволнението ( 66 ). Така в случай като този в главното производство, видно от точки 15—73 от настоящото заключение, разглежданото уволнение поражда действие два дни след датата на прехвърлянето.

76.

От практиката на Съда следва също, че не е достатъчно да се докаже, че прекратяването на договора се дължи на икономически, технически или организационни причини. Трябва също така да се докаже, че те не произтичат пряко от прехвърлянето на предприятието в нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23. С други думи, трябва да се докаже, че уволнението е обосновано от допълнителни обстоятелства, които се наслагват към посоченото прехвърляне. Следователно именно тези „допълнителни обстоятелства“ могат да бъдат квалифицирани като „икономически, технически или организационни причини“ по смисъла на посочения член 4, параграф 1 ( 67 ).

77.

Съгласно член 61, параграф 4 от ЗЗП само приобретателят обаче има право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи, въпреки че този подбор трябва да се извърши поради технически, икономически и организационни причини. Ограничение a priori на обхвата на този подбор изглежда не се изисква от националното законодателство. Както впрочем Комисията правилно отбелязва, националният съд трябва да гарантира полезното действие на Директива 2001/23. Следователно националният съд трябва да може сам да прецени необходимостта от уволненията по икономически, технически или организационни причини, което не изглежда да е така в настоящият случай. Това той може да извърши само ако е бил информиран за оправдателните причини по изчерпателен начин от всички страни, засегнати от прехвърлянето на предприятието. Самият стремеж към намаляване на разходите при поемане на предприятие или за предотвратяване или ограничаване на финансовите проблеми съответно не може да се приема за оправдателна причина ( 68 ). Да се позволи на приобретателя да извърши подбор на работниците и служителите, които иска да преназначи, би лишило от съдържание членове 3 и 4 от Директива 2001/23. Всъщност производствата които не попадат в обхвата на режима на закрила по тази директива, са производствата по несъстоятелност или за установяване на неплатежоспособност, които са насочени към ликвидация на активите на прехвърлителя и които по принцип попадат в приложното поле на Директива 2008/94. За сметка на това, щом като целта на разглежданата процедура е запазване на предприятието, тази процедура не попада в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/23 и съответно възможността приобретателят да подбира работниците и служителите, противоречи на членове 3 и 4 от Директивата и поради това — на полезното действие на същата.

78.

Ето защо считам, че Директива 2001/23, по-специално членове 3 и 4 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи.

79.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Аrbeidshof te Antwerpen (Апелативен съд по трудови спорове Антверпен, Белгия) по следния начин: