1. 

Опасните отпадъци, получени главно от химическата промишленост, не представляват голям обем от всички отпадъци, генерирани в ЕС, но тяхното въздействие върху околната среда може да бъде много голямо, ако управлението и контролът им не се извършват правилно. По-конкретно, в отпадъците от механично третиране на битови отпадъци могат да се появят опасни вещества, какъвто е случаят в производствата, по които са отправени настоящите преюдициални запитвания.

2. 

В този случай Съдът трябва да се произнесе за първи път, освен ако не греша, относно класирането на отпадъци в така наречените огледални позиции ( 2 ) от Европейския списък на отпадъците (наричан по-нататък „ЕСО“) в Решение 2000/532/ЕО ( 3 ). Той следва да уточни правилата, които трябва да се спазват за тази цел, така че запитващата юрисдикция да може да установи дали обвиняемите в няколко наказателни производства са извършили в Италия престъплението незаконен трафик на отпадъци, като са третирали опасни отпадъци като неопасни.

3.

Съгласно член 3:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

4.

Член 7 от нея, озаглавен „Списък на отпадъците“, предвижда:

„1.   Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, отнасящи се до актуализиране на списъка на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 39, параграф 2. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци и отчита произхода и състава на отпадъците, както, когато това е необходимо, пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества. Списъкът на отпадъците е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които трябва да бъдат считани като опасни. Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че е отпадък при всички обстоятелства. Вещество или предмет се счита за отпадък, само когато отговаря на определението по член 3, точка 1.

2.   Държава членка може да счита даден отпадък за опасен, дори и той да не е включен като опасен в списъка на отпадъците, в случаите, когато проявява едно или повече от посочените в приложение III свойства. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай. Тя ги отбелязва в предвидения от член 37, параграф 1 доклад и предоставя на Комисията цялата информация по въпроса. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.

3.   Когато държава членка разполага с доказателство, че даден отпадък, който е включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение III свойства, тя може да разглежда този отпадък като неопасен отпадък. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай и предоставя на Комисията необходимите доказателства. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.

4.   Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на началните концентрации на опасни вещества до нива под праговете, определящи отпадъците като опасни.

[…]

6.   Държавите членки могат да разглеждат отпадъците като неопасни отпадъци в съответствие със списъка на отпадъците, посочен в параграф 1.

[…]“.

5.

Приложение III към Директива 2008/98, изменено с Регламент (ЕС) № 1357/2014 ( 5 ), съдържа списък на различните свойства на отпадъците, които ги правят опасни. По отношение на методите за изпитване предвижда, че:

„Методите, които трябва да се използват, са описани в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията и в други пояснителни бележки на Европейския комитет за стандартизация (CEN) или други международно признати методи и насоки за изпитване“.

6.

В глава „Оценяване и класифициране“ от приложението към него се съдържа точка 2 („Класифициране на отпадъците като опасни“), съгласно която:

„Всеки отпадък, който е отбелязан със звездичка (*) в списъка на отпадъците, се счита за опасен отпадък съгласно Директива 2008/98/ЕО, освен ако е валидно посоченото в член 20 от цитираната директива.

За отпадъците, за които могат да бъдат определени както кодове за опасни отпадъци, така и кодове за неопасни отпадъци, се прилага следното:

7.

Член 184 от Законодателен декрет № 152/2006 ( 6 ) урежда класифицирането на отпадъците, като прави разграничение между битови и специални отпадъци въз основа на произхода им. Последните се категоризират като опасни и неопасни отпадъци в зависимост от тяхната опасност. За опасни отпадъци се считат отпадъци, които не са домакински и са изрично обозначени като такива със звездичка в списъка в приложение D.

8.

Приложение D към част четвърта от него се отнася до създаването на списък на отпадъците в съответствие с европейската правна уредба.

9.

Член 184, параграф 4, в първоначалната си редакция, предвижда изготвянето с междуведомствен декрет на списък на отпадъците в съответствие с Директива 75/442/ЕИО ( 7 ), Директива 91/689/ЕИО ( 8 ) и Решение 2000/532. В допълнение уточнява, че до приемането на бъдещия декрет продължават да се прилагат разпоредбите на Наредба на министъра на околната среда и защита на територията от 9 април 2002 г., включени в посоченото приложение D.

10.

Приложение D е изменяно няколко пъти впоследствие:

11.

С последния закон е изменен преамбюлът на приложение D, като са въведени разпоредбите, които по-нататък ( 12 ) ще анализирам.

12.

Член 9 от Наредба закон № 91/2017 от 20 юни 2017 г. (неотложни мерки за икономически растеж в Южна Италия) ( 13 ), в сила от 21 юни 2017 г., но непреобразувана в закон към датата на постановяване на акта за прeюдициално запитване, заличава точки 1—7 от приложение D към част четвърта от Законодателен декрет № 152/2006 и ги заменя със следния текст:

„Класификацията на отпадъците се извършва от причинителя, който им определя подходящ код от ЕКО [Европейски каталог на отпадъците], като прилага разпоредбите на Решение 2014/955/ЕС и на Регламент (ЕС) № 1357/2014 на Комисията от 18 декември 2014 г.“

13.

Преюдициалните въпроси са повдигнати в рамките на три наказателни производства срещу тридесет лица, които са обвинени в сдружаване с цел незаконен трафик на отпадъци по член 260 от Законодателен декрет № 152/2006.

14.

Сред обвиняемите има управители на депа, дружества за депониране на отпадъци, специалисти и лаборатории за анализи. Прокуратурата им повдига обвинение за това, че с незаконна цел са класифицирали като неопасни отпадъци с огледални позиции, като са извършвали поръчкови частични и непълни анализи. Тези отпадъци са третирани в депа за неопасни отпадъци.

15.

На 22 ноември 2016 г. и на 16 януари 2017 г. съдия-следовател от Рим по искане на прокуратурата разпорежда с цел събиране на доказателства изземването (макар и с право на ползване) на няколко депа, в които са третирани отпадъците. Налага също така обезпечителна мярка върху имуществото на собствениците им и назначава за период от шест месеца синдик, който да управлява депата, местата на образуване и събиране на отпадъците.

16.

На 28 февруари 2017 г. Tribunale di Roma — Sezione per il riesame dei provvedimenti di sequestro (Съд на Рим — състав за контрол върху обезпечителните мерки, Италия) се произнася по молбите за преразглеждане, подадени от някои от обвиняемите. Отменя с три решения наложените от съдията мерки, като отхвърля тълкуването на прокуратурата, основано на презумпцията за опасност на отпадъците.

17.

Procuratore della Repubblica presso il Tribunale di Roma — Direzione distrettuale antimafia (прокурор на Републиката към Съда на Рим, районна дирекция за борба с мафията, Италия) оспорва тези решения пред Corte suprema di Cassazione (Върховен касационен съд, Италия), като твърди, че като уважава исканията на защитата, първоинстанционният съд тълкува неправилно националните разпоредби и разпоредбите на Съюза в областта на класификацията на отпадъци с огледални позиции.

18.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че за да е изпълнен фактическият състав на престъплението и следователно за да се установи дали разглежданите отпадъци с огледални позиции са били правилно определени и класифицирани, е необходимо да се изясни обхватът на Решение 2014/955 и Регламент № 1357/2014. Само по този начин могат да се определят анализите (химически, микробиологични и т.н.), които са необходими, за да се потвърди наличието на опасни вещества в посочените отпадъци с оглед на установяването на техните свойства и съответното им класифициране посредством определянето на код за опасен или неопасен отпадък.

19.

Запитващата юрисдикция добавя, че класификацията на отпадъците с огледални позиции е широко обсъждана в Италия:

20.

Corte suprema di Cassazione (Върховният касационен съд) се позовава на практиката си относно въведените със Закон № 116/2014 изменения. В нея е установен принципът, че по отношение на отпадъците с огледални позиции, за да класифицира отпадъка и да му определи съответно код за опасен или неопасен отпадък, причинителят или притежателят е длъжен да извърши необходимите анализи, за да установи евентуалното наличие на опасни вещества и превишаването на максималните прагове за концентрация. Отпадъкът може да бъде класифициран като неопасен само ако в конкретния случай се установи, че не е налице превишаване на посочените прагове ( 16 ).

21.

С цел да разсее съмненията си относно разпоредбите на Съюза в тази област запитващата юрисдикция решава да сезира Съда с три преюдициални запитвания, с които се поставят следните еднакви по трите дела въпроси:

22.

Писмени становища представят Procuratore generale della Republica presso la Corte Suprema di Cassazione (прокурор на Републиката към Върховен касационен съд, Италия), Vetreco srl., г‑н Francesco Rando, MAD srl., г‑н Alfonso Verlezza, господата Antonio и Enrico Giuliano, правителството на Република Италия и Европейската комисия.

23.

В съдебното заседание, проведено на 6 септември 2018 г., устни становища излагат представителите на г‑н Francesco Rando, на E. Giovi Srl, на Vetreco Srl, на MAD Srl, правителството на Република Италия, Комисията и Procuratore della Repubblica presso il Tribunale di Roma (прокурор на Републиката при Съда на Рим, Италия).

24.

Прокурорът към Върховния съд, г‑н Rando и Vetreco srl. изтъкват няколко довода за недопустимост на преюдициалните въпроси.

25.

Според г‑н Rando посочените въпроси са недопустими, тъй като се основават на прилагането на Закон № 116/2014, който представлява технически регламент по смисъла на член 8 от Директива 98/34/ЕО ( 17 ), който е неприложим спрямо частноправни субекти поради неуведомяването на Комисията за него.

26.

Не съм съгласен с това възражение. Италианската разпоредба относно класифицирането на отпадъците с огледални позиции, която се съдържа в Закон № 116/2014, е приета с цел транспониране и прилагане на правната уредба на Съюза относно класифицирането на отпадъците. Независимо от това дали посоченият закон е или не е технически регламент по смисъла на Директива 98/34, член 8, параграф 1 и член 10, параграф 1 от нея освобождават националните технически регламенти, приети за транспониране на стандартите за хармонизация на Съюза, от задължението за уведомяване на Комисията. При всички случаи преценката дали италианският закон е технически регламент, означава произнасяне по същество, което не може да се извърши на етапа на преценяването на допустимостта на преюдициалните въпроси.

27.

Останалите възражения се отнасят до описанието (недостатъчно според защитаващите ги) на фактическата и правната обстановка на делата:

28.

Считам, че никое от тези възражения не е достатъчно, за да не бъдат допуснати трите преюдициални запитвания. В практиката си Съдът многократно е постановявал, че може да откаже да се произнесе по отправен преюдициален въпрос само ако е очевидно, че исканото тълкуване или преценка на валидността на разпоредба от правото на Съюза няма връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 19 ).

29.

Националната юрисдикция, а не страните пред нея, е тази, която е компетентна да постави на Съда въпросите, относно които изпитва съмнения в тълкуването. Следователно тя може да не постави въпрос, свързан с Директива 1999/31 и с Решение 2003/33, по делото на г‑н Rando, ако според нея това не е необходимо. Също така може да отправи и други въпроси, ако смята, че предходната ѝ практика може да бъде уточнена или съпоставена с произтичащата от отговора на преюдициалното запитване. При всички случаи Съдът е свободен да се позове на различни от посочените в акта за преюдициално запитване правни норми на Съюза, когато прецени, че това е необходимо, за да отговори на поставените преюдициални въпроси.

30.

В настоящия случай въпросите безспорно имат връзка с предмета на спора, а необходимостта от тълкуването на правните норми на Съюза се установява от разясненията на националния съд. Освен това в актовете за преюдициално запитване е изложена по същество фактическата и правната обстановка на висящото наказателно производство и е включено достатъчно пълно описание на приложимите италиански правни норми. Вярно е, че в изложението на фактите би могло да се включи допълнителна информация за видовете отпадъци и извършените анализи. Страните обаче не са били възпрепятствани да представят становища и считам, че Съдът разполага с достатъчно факти, за да бъде полезен с отговора си на запитващата юрисдикция.

31.

В заключение изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда са изпълнени.

32.

Класификацията на отпадъците е изключително важна във всички етапи от съществуването им — от образуването им до крайното им третиране. Тя определя както решенията за управлението им, така и осъществимостта и икономическата жизнеспособност на събирането им, избора между рециклиране и обезвреждане и евентуално метода на рециклиране.

33.

Квалифицирането на отпадъци като опасни има сериозни правни последици ( 20 ), тъй като Директива 2008/98 предвижда строги правила за управлението им. По-специално, изисква представяне на доказателства за проследяването им по въведената от държавата членка схема (член 17), забранява смесването им (член 18), налага конкретни задължения за етикетиране и опаковане (член 19) и предвижда, че опасните отпадъци могат да бъдат третирани само в специализирани за тази цел съоръжения, които са получили специално разрешение (издадено в съответствие с членове 23—25 от нея) ( 21 ).

34.

С първите си три въпроса, на които може да бъде даден общ отговор, запитващата юрисдикция иска да се разясни начинът, по който Директива 2008/98 (изменена с Регламент № 1357/2014) и Решение 2000/532 (изменено с Решение 2014/955) уреждат процедурата за класифициране на отпадъците, които могат да бъдат класирани в огледални позиции. С четвъртия си въпрос иска да се установи дали в случай на съмнение или невъзможност да се потвърди със сигурност наличието на опасни вещества в отпадъка принципът на предпазните мерки изисква той да бъде класиран в огледална позиция за опасен отпадък.

35.

Изложените твърдения в първоинстанционното производство придават смисъла на въпросите.

36.

Според информацията в преписката по делото и писмените и устните становища на страните споровете се отнасят само до отпадъците от механично-биологично третиране на битови отпадъци ( 23 ), за чиято опасност съществуват съмнения и които поради това могат да бъдат класирани в огледални позиции. Ако в тях се съдържат опасни вещества или вещества с признаци за опасност, те се класират в огледална позиция за опасен отпадък 19 12 11*, а при липса на признаци за опасност се класират в огледална позиция за неопасен отпадък 19 12 12 ( 24 ).

37.

Важно е да се уточни, че въпросите на запитващата юрисдикция не се отнасят до класифицирането на смесените битови отпадъци, които се ползват с презумпция за неопасност въз основа на член 20 от Директива 2008/98, поради което за тях не се прилагат предвидените за опасните отпадъци основни ограничения ( 25 ).

38.

Следователно съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят до класифицирането на отпадъците от механично третиране на битови отпадъци, които трябва да се разграничават от смесените битови отпадъци, които отиват в депата. Според мен това разграничаване има две последици:

39.

Поради това ще сведа моя анализ до отпадъците, за чиято опасност съществуват съмнения и които поради това могат да бъдат класирани в огледални позиции, по-специално до отпадъците от механично-биологично третиране на битови отпадъци, разглеждани в споровете в главните производства.

40.

Член 3 от Директива 2008/98 определя като „отпадък“„всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“, и като „опасни отпадъци“ тези, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение III към Директива 2008/98, адаптирани към научния прогрес с Регламент № 1357/2014, приложим от 1 юни 2015 г. ( 27 ).

41.

Поради трудността да се класифицират отпадъците и да се определи кога са опасни законодателят на Съюза е изготвил списък на отпадъците, с цел да улесни вземането на решения от причинителите и притежателите на този вид стоки.

42.

Член 7, параграф 1 от Директива 2008/98 предвижда, че списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци и отчита произхода и състава на отпадъците, както и, когато това е необходимо, пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества. В допълнение посочва, че поначало ( 28 ) списъкът на отпадъците е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които трябва да бъдат считани като опасни. Следователно списъкът е задължителен за държавите членки, но не е окончателен, нито абсолютен, тъй като извършената с Директива 2008/98 хармонизация не е изчерпателна ( 29 ).

43.

ЕСО е установен с Решение 2000/532 ( 30 ) и е преразгледан в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 2008/98 с Решение 2014/955 ( 31 ), за да бъде адаптиран към научния прогрес и съгласуван с промените в законодателството в областта на химикалите ( 32 ).

44.

Класифицирането по ЕСО означава, че всеки отпадък трябва да бъде класифициран с шестцифрен код, наречен „европейски код за отпадък“ (ЕКО) ( 33 ), чрез който се установява дали той е опасен или неопасен. В това отношение в ЕСО се разграничават три вида позиции:

45.

Когато съставът на отпадъка е известен, причинителят го класира в съответствие с ЕСО в позиция тип БО или в позиция тип БН. Класифицирането обаче е по-сложно, когато се касае за отпадъци, които се вписват в огледалните позиции, тъй като техният причинител или притежател трябва да извърши следващи стъпки за окончателното им класиране в позиция тип ОО или тип ОН. Запитващата юрисдикция е изправена пред последната хипотеза.

46.

Всъщност според Corte Suprema de Cassazione (Върховен касационен съд) той следва да приложи точки 4, 5 и 6 от приложение D към четвърта част от Законодателен декрет № 152/2006, изменено със Закон № 116/2014, с които е въведена в Италия процедурата за определяне на опасността на отпадъците, които могат да бъдат класирани в огледални позиции. Посочената опасност трябва да бъде изследвана чрез изпълнението на следните три стъпки (по хронологичен ред):

47.

Тази правна уредба предвижда също, че ако химическият анализ не позволява да се установят всички конкретни съставки на даден отпадък в съответствие с принципа на предпазните мерки, за да се установят опасните свойства на отпадъка, трябва да се вземат предвид като референтни най-вредните съставки. Когато процедурата не е проведена или не е позволила да се установят опасните съставки или свойства, отпадъкът следва да бъде класиран като опасен, т.е. в огледална опасна позиция (ОО) (със звездичка (*).

48.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в крайна сметка правна уредба с такъв текст е съвместима с Директива 2008/98 и с Решение 2000/532, изменени съответно с Регламент № 1357/2014 и с Решение 2014/955.

49.

Считам, че италианската правна уредба е съвместима по същество с правото на Съюза по съображенията, които ще изложа по-нататък.

50.

Съгласно член 3, точка 2 от Директива 2008/98 за оценяването на опасността е необходимо, на първо място, да е известен съставът на отпадъка, за да се установят опасните вещества, съдържащи се в него и които карат отпадъка да прояви едно или повече от петнадесетте опасни свойства (HP 1—HP 15), посочени в приложение III. Причинителят или притежателят на отпадъка е този, който извършва необходимите изследвания, когато съставът на отпадъка не е известен.

51.

При изследването на състава на отпадъка следва да се има предвид, че в ЕСО е предвидено класифициране по източника на образуването му (конкретния процес или дейност, причинили отпадъка) и „вида на отпадъка“ (или видове, ако е смесен). Изследванията за установяване на състава му трябва да позволяват идентифицирането на източника и/или вида на отпадъка, като по този начин се улеснява класирането му в една от позициите от ЕСО.

52.

Има няколко начина, по които причинителят или притежателят на отпадъка би могъл да събере информация относно неговия състав, наличните опасни вещества и евентуално проявяваните опасни свойства. Сред тях са ( 34 ):

53.

След като причинителят събере информация за състава на отпадъка, трябва да прецени дали той представлява вещество, идентифицирано като опасно (не е обичайно), или дали съдържа вещества с опасни свойства (обичайната хипотеза, която е налице в настоящите случаи). Класифицирането на веществата се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 ( 36 ), а наличието на опасни вещества в отпадъците следва да бъде оценявано по приложение III към Директива 2008/98 ( 37 ).

54.

С Регламент № 1272/2008, който адаптира за целите на ЕС международната система на ООН за класифициране на химическите вещества (Глобална хармонизирана система — GHS), се установяват подробни критерии за оценяването на веществата и за определянето на техните класификации за опасност.

55.

Съгласно член 1, параграф 3 от посочения регламент отпадъкът не се счита за вещество, смес или изделие; следователно задълженията по него не се прилагат за причинителите или притежателите на отпадъци. В приложение VI към него обаче се съдържа набор от хармонизирани класификации на опасни вещества, които следва да се използват за класифицирането на отпадъците, тъй като редица огледални позиции съдържат позовавания на конкретни „опасни вещества“ ( 38 ).

56.

Наличието на опасни вещества се преценява от причинителя или притежателя на отпадъка в съответствие с приложение III към Директива 2008/98, в което, както посочих, са описани петнадесет свойства, които правят отпадъците опасни ( 39 ). Преценката може да се извърши: a) посредством изчисление, т.е. да се изчисли дали в отпадъка са достигнати или превишени пределните стойности, определени въз основа на кодовете на предупрежденията за опасност (всеки от които зависи от свойства НР 4—НР 14), и б) посредством пряко изпитване за проявления на опасни свойства (много подходящо за свойства HP 1—HP 4) ( 40 ).

57.

Съгласно точката относно оценяването на опасните свойства на отпадъците (точка 1 in fine), съдържаща се в приложението към Решение 2000/532, „в случаите, при които опасното свойство на даден отпадък е оценено посредством изпитване и също чрез използване на концентрациите на опасните вещества, посочени в приложение II към Директива 2008/98/ЕО, предимство имат резултатите от изпитването“.

58.

Ако отпадъкът проявява едно или повече от петнадесетте опасни свойства, причинителят или притежателят трябва да го класира в огледална опасна позиция (ОО). Когато не проявява тези свойства, също може да бъде определен по този начин, ако съдържа някой от устойчивите органични замърсители ( 41 ), посочени в приложението към ЕСО (точка 2, трето тире), над пределните стойности, предвидени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 850/2004 ( 42 ).

59.

Гореизложените съображения ми позволяват да отхвърля това, което запитващата юрисдикция нарича „теза на вероятността“, според която причинителят на отпадъка може да класифицира всички отпадъци, попадащи в огледалните позиции, по своя преценка като опасни или като неопасни, тъй като би било невъзможно да се извършат изпитвания за установяване на всички съставки на отпадъка и всички отпадъци биха били класирани в позиции тип ОО.

60.

Както вече поясних, правната уредба на ЕС изисква причинителят или притежателят да идентифицира разумно състава на отпадъка и след това да провери възможната опасност на идентифицираните вещества, за да определи въз основа на концентрациите им дали попадат в приложение III към Директива 2008/98 или в приложение IV към Регламент № 850/2004. По този начин се отхвърля и „тезата на сигурността или на презумираната опасност“, посочена от запитващата юрисдикция, според която трябва да се извърши изчерпателно изследване на състава на отпадъка и на всички възможни опасни вещества, както и на степента им на концентрация като единствен начин отпадъкът да не бъде определен като опасен.

61.

Запитващата юрисдикция изпитва съмнения в тълкуването на две думи в глава „Оценяване и класифициране“, точка 2 от приложението към Решение 2000/532, изменени с Решение 2014/955. Според текста на тази разпоредба на италиански език „[…] l’iscrizione di una voce nell’elenco armonizzato di rifiuti contrassegnata come pericolosa, con un riferimento specifico o generico a „sostanze pericolose“, è opportuna solo quando questo rifiuto contiene sostanze pericolose pertinenti che determinano nel rifiuto una o più delle caratteristiche di pericolo […]“. Запитващата юрисдикция посочва, че според някои тълкувания използването на думите „opportuna“ и „pertinenti“ във връзка с огледалните позиции потвърждава възможността за свободна преценка при оценяването, както и това, че изследването на опасността се свежда до съответните съставки на отпадъка в зависимост от тяхната опасност.

62.

Съгласно практиката на Съда ( 43 ) е необходимо да бъдат прегледани текстовете на тази разпоредба и на други езици, за да се провери дали има разлики и ако това е така, трябва да бъде тълкувана в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част.

63.

Текстовете на разпоредбата на испански ( 44 ), португалски ( 45 ), френски ( 46 ) и английски език ( 47 ) обаче съвпадат по отношение на това, че за отпадъците с огледални позиции вписване в хармонизирания списък на отпадъците, обозначени като опасни, е уместно или подходящо само „за такъв отпадък, който съдържа съответни опасни вещества, които карат отпадъка да прояви едно или повече от опасните свойства с кодове […]“. Отпадък, спрямо който е приложима огледална позиция, се класира в позиция тип ОО само ако съдържа вещества, които го карат да прояви едно или повече от петнадесетте опасни свойства, предвидени в приложение III към Директива 2008/98. Следователно в това отношение няма свобода на преценка или възможност. Считам, че текстовете на тези езици напълно отговарят на целта и общата структура на разпоредбата.

64.

Що се касае до методите за анализ и изпитване, които причинителят или притежателят може да използва, за да оцени токсичността или опасността на даден отпадък и да го класира в огледална позиция (втори преюдициален въпрос), Директива 2008/98 и Решение 2000/532 не съдържат конкретни и директни указания, тъй като методите не са хармонизирани от правото на Съюза. Приложение III in fine към Директива 2008/98, изменено с Регламент № 1357/2014, все пак уточнява по отношение на методите за изпитване, че трябва да се използват тези, които „[…] са описани в Регламент (ЕО) № 440/2008 на Комисията и в други пояснителни бележки на Европейския комитет за стандартизация (CEN) или други международно признати методи и насоки за изпитване“.

65.

Глава „Оценяване и класифициране“, точка 2 от приложението към Решение 2000/532 също съдържа някои допълнителни уточнения относно анализите и методите за изпитване:

66.

И двете препратки насочват към видовете изпитвания и химически анализи ( 49 ), които причинителите или притежателите на отпадъците могат да използват, за да анализират опасността на съдържащите се в тях вещества. Разбира се, биха били валидни методите за изпитване, приложими към химикалите по Регламент REACH, посочени в Регламент № 440/2008. По същия начин са валидни методите за изпитване и методите за изчисляване на опасните свойства на отпадъците, обяснени от Комисията в приложение 3 към известието ѝ от 2018 г. ( 50 ).

67.

От друга страна, в приложение 4 към посоченото известие са изброени методите и стандартите на CEN за характеризиране на отпадъците посредством различни видове химически анализи ( 51 ).

68.

Все пак считам, че всякакъв друг вид изпитване, прието от нормите на международното право, правото на Съюза или националното право ( 52 ), би било еднакво валидно за установяването на опасността или неопасността на веществата, съдържащи се в даден отпадък. Както приложение III in fine към Директива 2008/98, изменено с Регламент № 1357/2014, така и глава „Оценяване и класифициране“, точка 2, второ тире от приложението към Решение 2000/532 предвиждат, че може да се използват и „други международно признати методи и указания за изпитване“. Отново ще припомня, че резултатите от изпитване имат предимство пред метода за изчисляване на тези опасни вещества съгласно глава „Оценяване и класифициране“, точка 1 in fine от приложението към Решение 2000/523.

69.

Що се касае до обхвата на изпитванията и химическите анализи, считам в съответствие с гореизложеното, че тези анализи могат да се извършват чрез вземане на проби, но при наличие на всички необходими гаранции за ефективност и представителност. Тези гаранции се постигат например чрез прилагането на разработените от CEN стандарти и технически спецификации за „характеризиране на отпадъци — вземане на проби от материали, представляващи отпадъци“ ( 53 ).

70.

Предвид гореизложените съображения член 7 и приложение III към Директива 2008/98 и глава „Оценяване и класифициране“, точка 2 („Класифициране на отпадъците като опасни“) от приложението към Решение 2000/532 трябва да се тълкуват в смисъл, че причинителят или притежателят на даден отпадък е длъжен да изследва състава му и след това да провери чрез изчисляване или изпитване дали съдържа опасно вещество или вещество с признаци за опасност от изброените в приложение III към Директива 2008/98 или в приложение IV към Регламент № 850/2004. За тази цел е уместно използването на вземането на проби, химическите анализи и изпитванията, предвидени в Регламент № 440/2008, или всякакви други, които са международно признати или приети от националното право на държавата членка.

71.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на съмнение или на невъзможност да се потвърди със сигурност наличието на опасни вещества в даден отпадък принципът на предпазните мерки изисква той да бъде класиран в огледална опасна позиция (ОО).

72.

Съгласно член 191, параграф 2 ДФЕС принципът на предпазните мерки или на предохранителните мерки е един от принципите, които са в основата на политиката в областта на околната среда на Съюза, в допълнение към принципите на превантивните действия, отстраняването още при източника на замърсяване и „замърсителят плаща“. Принципът на предпазните мерки е инструмент за управление на отпадъците, който може да се използва при наличие на научна несигурност относно съмнение за опасност за човешкото здраве или за околната среда и който позволява да се предприемат превантивни мерки, преди да се разсее тази несигурност ( 54 ).

73.

В член 4, параграф 2, последна алинея от Директива 2008/98 е посочен по-специално принципът на предпазните мерки (или на предохранителните мерки) ( 55 ), докато в членове 1 и 13 от същата директива се изтъква задължението на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда.

74.

Класирането на даден отпадък в огледална позиция тип ОО, както отбелязах, има сериозни последици за последващото им управление (повторна употреба, рециклиране, евентуално оползотворяване и обезвреждане). Както посочва Комисията, принципът на предпазните мерки не изисква автоматично да се извърши посоченото класиране, когато има само съмнение за наличие на вещества с опасни елементи от предвидените в приложение III към Директива 2008/98 или в приложение IV към Регламент № 850/2004.

75.

За да установи дали е уместно те да бъдат класирани в позиция тип ОО или в позиция тип ОН, собственикът или притежателят на отпадъка следва да приложи процедурата за класифициране на отпадъци с огледални позиции, като преди това определи техния състав, и в случай че установи вещества с признаци за опасност, да изчисли техните стойности или да извърши съответните изпитвания.

76.

Причинителят или притежателят на отпадъка обаче не може да използва принципа на предпазните мерки като претекст за неприлагане на процедурата за класифициране на отпадъци с огледални позиции, установена в Директива 2008/98 и в Решение 2000/532. Съгласно член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/98 държавите членки имат право да прекласифицират или декласифицират даден отпадък като опасен, но преди това трябва да нотифицират Комисията, така че тя евентуално да адаптира ЕСО. Ако подобно ограничение съществува за държавите членки, то посоченият принцип не оправомощава частноправните субекти да класифицират отпадъците извън процедурата, установена в посочените правни норми на ЕС.

77.

Считам, че това се потвърждава от практиката на Съда ( 56 ). Всъщност „правилното прилагане на принципа на предпазните мерки предполага, на първо място, установяване на потенциалните отрицателни последици за здравето от съответните вещества или храни, и на второ място, обстойна оценка на риска за здравето, основана на най-достоверните налични научни данни и на най-актуалните резултати от международните научни изследвания“ ( 57 ). Следователно „защитните мерки […] не биха могли да бъдат валидно мотивирани с чисто хипотетичен подход относно риска, основаващ се единствено на все още научно непотвърдени предположения. Напротив, подобни защитни мерки, въпреки временния им характер и дори да са превантивни по естеството си, могат да се приемат единствено ако се основават на възможно най-пълна оценка на рисковете, предвид особените обстоятелства на конкретния случай, които разкриват необходимостта от тези мерки“ ( 58 ).

78.

Наличието само на съмнение за опасността на отпадъка също не е достатъчно за класирането на отпадъка в позиция тип ОО в съответствие с принципа на предпазните мерки. Ако беше така, всички огледални позиции биха водели до класифициране на отпадъка като опасен. Но за посоченото класифициране, повтарям, се изисква индивидуален анализ на състава на отпадъка и последваща проверка на евентуалната опасност на съдържащите се в него вещества. Процедурата по Директива 2008/98 и по Решение 2000/532 поставя изисквания, подобни на посочените от Съда по отношение на позоваването на принципа на предпазните мерки.

79.

Споделям становището на италианското правителство, че причинителят или притежателят на отпадъка не е длъжен да го анализира изчерпателно, за да идентифицира всички опасни вещества съгласно Регламент № 1272/2008, които може да се съдържат в него, и всички евентуални признаци за опасност, които той може да прояви, в съответствие с приложение III към Директива 2008/98. Същото становище споделя запитващата юрисдикция, според която е необходимо не безразборно изследване за установяването на всички съставки, които отпадъците биха могли абстрактно да съдържат, а адекватното определяне на свойствата им, основаващо се първо на установяването на точния им състав, и впоследствие на проверката на опасността на така определените вещества.

80.

Принципът на техническата осъществимост и икономическата приложимост, посочен в член 4, параграф 2, последна алинея от Директива 2008/98, не допуска да се изисква от причинителя извършването на абсолютно изчерпателен анализ на състава на даден отпадък и на всички признаци за опасност на съдържащите се в него вещества. Подобно задължение също би било непропорционално.

81.

Считам, че принципът на предпазните мерки обосновава класирането на даден отпадък в огледална позиция тип ОО, когато анализът на състава му и/или на признаците за опасност на съставките му се окаже невъзможен по независещи от причинителя или притежателя на отпадъка причини. В този случай би имало реална опасност за общественото здраве или за околната среда, което би обосновало класирането на отпадъка в огледална позиция тип ОО като ограничителна мярка за „неутрализиране“ на опасността му ( 59 ).

82.

По изложените съображения предлагам на преюдициалните въпроси на Corte suprema di Cassazione (Върховен касационен съд, Италия) да се отговори по следния начин:

„Член 7 и приложение III към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, изменени с Регламент (ЕО) № 1357/2014, и глава „Оценяване и класифициране“, точка 2 („Класифициране на отпадъците като опасни“) от приложението към Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 година за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци, изменено с Решение 2014/955/ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че: