1. 

Преюдициалното запитване се отнася до един от стълбовете на вътрешния пазар, а именно свободното движение на стоки. Преюдициалните въпроси са свързани със същината на вътрешното и външното измерение на тази свобода — митническия съюз. Особеният интерес от настоящото дело се състои в това, че то дава на Съда възможност отново да разгледа два традиционни елемента на вътрешния пазар, а именно таксите с равностоен на мито ефект и правилата за вътрешно данъчно облагане, в специфичния контекст на пазара на електроенергия.

2.

Член 28, параграф 1 ДФЕС предвижда, че „Съюзът включва митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и който включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки, и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни“.

3.

Член 30 ДФЕС гласи, че се „[з]абраняват […] митата по вноса и износа и такси с равностоен ефект между държавите членки. Тази забрана се прилага също така спрямо митата с фискален характер“.

4.

Съгласно член 110 ДФЕС „[н]ито една държава членка не може да налага, пряко или косвено, каквито и да било вътрешни данъци върху стоките на други държави членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки“.

5.

Директива 2003/54 установява общите правила за дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия ( 2 ).

6.

Съгласно член 2, точка 3 „пренос“ означава „транспортирането на електроенергия по свързана мрежа на свръхвисоко и високо напрежение с цел нейната доставка до крайни потребители или разпределители, но без да се включва пласмент“.

7.

Член 9, буква в) предвижда, че операторите на преносните мрежи отговарят „за осигуряването на сигурна, надеждна и ефективна електроенергийна мрежа“. В този контекст „[п]равилата, приети от операторите на преносни мрежи за балансиране на електроенергийната мрежа, трябва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за начисляването на наказателни плащания на ползватели на техните мрежи за енергийни дисбаланси“ ( 3 ).

8.

Директива 2005/89 определя мерките, целящи опазване на сигурността на доставките на електрическа енергия, посредством които да се осигури ефективното функциониране на вътрешния пазар на електрическа енергия и да се обезпечи адекватно ниво на производствен капацитет, адекватен баланс между предлагане и търсене и адекватно ниво на обединение на системите на държавите членки за развитието на вътрешния пазар. Директивата също така определя рамка, в чиито граници държавите членки следва да определят прозрачни, стабилни и недискриминационни политики за сигурност на доставките на електрическа енергия, съвместими с изискванията за конкурентен вътрешен пазар на електрическа енергия ( 4 ).

9.

Съгласно член 5 от тази директива държавите членки предприемат подходящи мерки за поддържане на баланса между търсене на електрическа енергия и наличния производствен капацитет.

10.

Член 12, алинея 9 от Nariadenie vlády Slovenskej republiky č. 317/2007 Z. z., ktorým sa ustanovujú pravidlá pre fungovanie trhu s elektrinou (Постановление № 317/2007 на правителството на Словашката република за приемане на правила за функционирането на пазара на електроенергия, наричано по-нататък „Постановлението за електроенергията“), действащ към момента на настъпване на фактите, предвижда, че при износ на електроенергия износителят дължи плащане на задължение за мрежови услуги, освен ако докаже, че изнесената електроенергия е била преди това внесена на това, което законодателството нарича „определената територия“ ( 5 ).

11.

FENS spol. S.r.o — настоящият жалбоподател в главното производство, е правоприемник в производството на първоначалния жалбоподател — Korlea Invest a.s. (наричано по-нататък „Korlea“).

12.

Korlea е получило разрешение за извършване на дейност като доставчик в словашкия електроенергиен сектор и в рамките на тази дейност той закупува, търгува и изнася електроенергия. В този контекст то сключва със Slovenské elektrárne a.s. (словашко дружество с дейност в сектора на производство на електроенергия) рамков договор за продажба и за придобиване на електроенергия с действие от 15 август 2016 г., както и отделни договори за доставка. На 16 януари 2008 г. Korlea сключва договор за пренос с дружеството Slovenská elektrizačná prenosová sústava a.s. (словашко дружество, отговорно за националната електропреносна мрежа) за преноса на електроенергия посредством електропроводните линии и управлението и доставката на преносни услуги. Договорът за пренос предвижда задължение за Korlea да плаща определена сума под формата на такса за доставката на мрежови услуги във връзка с износа на електроенергия, изчислена в съответствие с член 12, алинея 9 от Постановлението за електроенергията, освен ако докаже, че изнесената електроенергия първо е била внесена в Словакия.

13.

Korlea плаща 6815853,415 EUR на дружеството за пренос, която сума представлява такса за мрежовите услуги във връзка с износа на електроенергия за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. Размерът е изчислен въз основа на решение от 4 декември 2007 г. на Úrad pre reguláciu sieťových odvetví (орган за енергийно регулиране, наричан по-нататък „ÚRSO“), който е ответник в главното производство заедно със Словашката република.

14.

С писмо от 13 октомври 2008 г. Korlea поисква от дружеството за пренос и от компетентния орган да спрат фактурирането на таксата и да му върнат вече изплатените суми. С писмо от 30 октомври 2008 г. дружеството за пренос отхвърля това искане.

15.

Korlea подава иск за обезщетение за вреди срещу ÚRSO. Korlea твърди, че таксата за предоставяне на мрежови услуги представлявала такса с равностоен на мито ефект. Таксата е начислявана изключително върху електроенергията, произведена в Словакия и след това изнесена оттам, а не върху електроенергията, която първо е внесена в Словакия и впоследствие реекспортирана. ÚRSO поддържа, че разглежданата такса била временна и нейната цел била да гарантира оперативната сигурност, надеждността и стабилността на словашката енергийна мрежа.

16.

С решение от 4 февруари 2011 г. искът е отхвърлен. Korlea обжалва пред Krajský súd (Районен съд, Словакия), който отменя това решение и препраща делото на Okresný súd Bratislava II (Окръжен съд Братислава II, Словакия, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“).

17.

С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, параграф 9 от Постановлението за електроенергията е съвместим с членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС. Поради това отправя следните преюдициални въпроси:

18.

FENS, нидерландското и словашкото правителство, и Европейската комисия представят писмени становища. FENS и Комисията представят устни становища в съдебното заседание от 19 април 2018 г.

19.

За да попада в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки, разглежданият продукт трябва да попада в категорията „стоки“. Съдът определя „стоките“ като „продукти, които могат да бъдат оценени в пари и които като такива могат да бъдат обект на търговски сделки“ ( 6 ).

20.

Съдът вече е признал, че електроенергията въпреки нематериалния си характер представлява „стока“ по смисъла на Договора за функционирането на ЕС ( 7 ). От това следва, че за електроенергията се прилагат правилата, предвидени в този договор относно свободното движение на стоки и митническия съюз.

21.

Съдът също така е постановил, че такса, която се събира не върху даден продукт в това му качество, а върху дейност, свързана с даден продукт (като мрежовите услуги в настоящия случай), може да попада в приложното поле на разпоредбите относно свободното движение на стоки. Когато таксата се изчислява въз основа на броя пренесени киловатчаса, а не въз основа на разстоянието на преноса или в зависимост от друг критерий, пряко свързан с преноса, следва да се счита, че се налага върху самата стока ( 8 ).

22.

Обстоятелството, че от формална гледна точка националната юрисдикция е формулирала преюдициалния въпрос чрез позоваване на определени разпоредби от правото на Съюза, не е пречка Съдът да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът е длъжен да извлече от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора ( 9 ).

23.

В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че с иска в главното производство FENS по същество търси обезщетение за вредите, които Korlea твърди, че е претърпяло, поради това че е платило такса за предоставянето на мрежови услуги във връзка с износа на електроенергия. Запитващата юрисдикция се съсредоточава върху съвместимостта на въвеждащите тази такса разпоредби на Постановлението за електроенергията с членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС ( 10 ).

24.

Предвид предмета на спора в главното производство обаче трябва да се прецени дали други разпоредби от първичното или вторичното право, а именно член 110 ДФЕС и Директиви 2003/54 и 2005/89, също могат да бъдат приложими.

25.

В това отношение нидерландското правителство изтъква, че разглежданата в главното производство такса попада в приложното поле на член 11, параграф 7 от Директива 2003/54, който позволява приемането на такси за балансиране на преносната система. Следователно неговата съвместимост с правото на Съюза трябва да бъде разгледана във връзка с тази директива, а не с първичното право на Съюза.

26.

Съдът е постановил, че когато дадена област е предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Съюза, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право ( 11 ). По отношение на свободното движение на стоки съдебната практика е признала този принцип в контекста на членове 34—36 ДФЕС, които се отнасят до количествените ограничения върху вноса и износа между държавите членки ( 12 ). От тези решения на Съда следва, че ако твърдението на нидерландското правителство е вярно, ще е необходимо да се съсредоточим върху разпоредбите на Директива 2003/54 вместо върху разпоредбите относно свободното движение на стоки.

27.

Непосредствената трудност обаче е, че запитващата юрисдикция не е предоставила на Съда необходимата информация за това дали мерките, налагащи въпросната такса, са свързани с определена разпоредба от Директива 2003/54. Ако това е така, Съдът е компетентен да тълкува Директива 2003/54, за да определи дали предвидената с тази директива хармонизация е изчерпателна и възпрепятства изследването дали разглежданата национална правна уредба е забранена от членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС.

28.

За да извърши този анализ, Съдът разглежда контекста, в който е приет хармонизиращият правен акт, неговото естество, целите, които преследва, и неговото съдържание ( 13 ).

29.

Постигането на вътрешен пазар на електроенергия е продължаващ процес. Приложимата към момента на настъпване на фактите Директива 2003/54 е втората стъпка в тази посока, тъй като тя отменя първия приет в тази област правен акт, а именно Директива 96/92 ( 14 ). Приемането на Директива 2003/54 има за цел да осигури равни условия за всички участници на пазара ( 15 ). Тя обаче не завършва процеса по постигане на вътрешен пазар на електроенергия и е отменена с Директива 2009/72 ( 16 ). Тази директива на свой ред също ще бъде заменена, както Комисията посочва, „за да се адаптират настоящите пазарни правила към новите пазарни реалности, като се позволи на електроенергията да се движи свободно до там, където е най-необходима, когато е най-необходима, водена от сигналите на реалните пазарни цени“ ( 17 ) [неофициален превод].

30.

Следователно контекстът, в който е приета Директива 2003/54, не предполага изчерпателна хармонизация, а един продължаващ процес на хармонизация, който все още предстои да бъде завършен.

31.

Освен това според мен правното естество на директивите (като инструмент за хармонизиране, който съгласно член 288 ДФЕС оставя на държавите членки свобода при избора на формата и средствата за постигане на необходимия резултат) е в противоречие с извода, че тези директиви целят изчерпателна хармонизация на пазара на електроенергия ( 18 ). Що се отнася до Директива 2003/54, този подход се подкрепя от нейното правно основание, а именно разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги във връзка със сегашния член 114 ДФЕС за сближаване на законодателствата. В съдебното заседание Комисията също изрази становището, че извършената с тази директива хармонизация е частична.

32.

Що се отнася до целите и съдържанието на Директива 2003/54, същата утвърждава общите правила за дейностите по производство, пренос и доставка на електроенергия ( 19 ).

33.

Така Директива 2003/54 предвижда, че държавите членки определят операторите на преносни мрежи, които могат да приемат обективни, прозрачни и недискриминационни правила за балансиране на електроенергийната мрежа и за начисляването на наказателни плащания на ползвателите на мрежата за енергийни дисбаланси. Правилата и тарифите за осигуряване на тези услуги трябва да бъдат определени по един недискриминационен и отразяващ разходите начин и трябва да бъдат публикувани ( 20 ). Определените от държавите членки регулаторни органи трябва да отговарят за определянето или одобряването, преди влизането им в сила, поне на методиките, използвани за пресмятане или утвърждаване на тарифите за пренос ( 21 ).

34.

Що се отнася до целта на Директивата и нейното съдържание, според мен те са близо до това, което може да се счита за пълна хармонизация. Въпреки това, когато става въпрос за тарифите за пренос, компетентните органи разполагат със свобода на преценка. Ето защо не смятам, че хармонизацията, произтичаща от тези разпоредби, е била достатъчно пълна, за да изключи проверката на съвместимостта на правна уредба като разглежданата в главното производство с членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС.

35.

Съдебната практика също е в тази посока. Така Съдът е тълкувал разпоредбите на Директива 2003/54 заедно с разпоредбите относно свободното движение на стоки, за да прецени съвместимостта на национални мерки относно безплатното разпределение на зелена електроенергия ( 22 ). От това следва, че в този контекст Съдът не е счел, че хармонизацията, извършена с Директива 2003/54, е изчерпателна ( 23 ).

36.

Поради това стигам до извода, че извършената с Директива 2003/54 хармонизация не е от естество да изключи проверката на съвместимостта на правна уредба като разглежданата в главното производство с разпоредбите на първичното право, и по-специално с членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС. Основополагащото значение на тези разпоредби е такова, че целта на Договора е да попречи на евентуален неуспех в изпълнението им, като предотврати заобикалянето им чрез митнически и данъчни мерки ( 24 ).

37.

Същите съображения според мен са приложими и за Директива 2005/89, на която словашкото правителство се позовава, за да обоснове спорната такса като мярка, приета с цел да се запази сигурността на доставките и инфраструктурните инвестиции.

38.

Директива 2005/89 е приета в същия контекст като Директива 2003/54 и има същото правно естество (вж. т. 29—31 по-горе и съображения 1 и 3 от Директива 2005/89).

39.

Директива 2005/89 има за цел да осигури стабилна рамка за действително функциониращ интегриран пазар на електроенергия, който въвежда правилните стимули за участниците на пазара, за да гарантира доставките и инвестициите ( 25 ). Следователно Директивата установява рамка, в чиито граници държавите членки трябва да определят прозрачни, стабилни и недискриминационни политики за сигурност на доставките на електрическа енергия, съвместими с изискванията за конкурентен вътрешен пазар на електрическа енергия ( 26 ). Член 5, на който се позовава словашкото правителство, изисква приемането на „подходящи мерки“ от държавите членки. Държавите членки изглежда запазват свобода на преценка в този контекст и следователно тази хармонизация не е пълна.

40.

Поради това и с оглед на практиката на Съда, посочена в точки 35 и 36 по-горе, стигам до извода, че извършената с Директива 2005/89 хармонизация не е пречка за проверка на съвместимостта на законодателство като разглежданото по делото с разпоредбите на първичното право и по-специално с членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС.

41.

С трите си въпроса, които е най-добре да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали такса като въведената с член 12, алинея 9 от Постановлението за електроенергията, начислявана за предоставянето на мрежови услуги във връзка с износ на електроенергия, представлява такса с равностоен на мито ефект и следователно е забранена от разпоредбите относно свободното движение на стоки и по-конкретно от членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС.

42.

Запитващата юрисдикция посочва, че разглежданата в главното производство такса се налага независимо дали електроенергията се изнася към други държави членки или към трети страни.

43.

Член 28, параграф 1 ДФЕС установява основните принципи, свързани със свободното движение на стоки и митническия съюз в неговото вътрешно и външно измерение. Член 30 ДФЕС се отнася до вътрешните аспекти на митническия съюз: забраната между държавите членки на митата по вноса и износа и таксите с равностоен на мита ефект ( 27 ).

44.

Следва да си поставим въпроса дали разглежданите в главното производство факти изцяло попадат в приложното поле на член 28, параграф 1 ДФЕС и член 30 ДФЕС. Въпросната такса може да попадне в обхвата на член 30, доколкото тя се отнася до електроенергията, предназначена за износ в други държави членки. Що се отнася до търговията с трети страни, Договорът за функционирането на ЕС не съдържа конкретни разпоредби, сходни на тези, забраняващи такси с равностоен на мита ефект при търговията между държавите членки. Следователно възниква въпросът дали такива такси с равностоен на тях ефект са забранени и при търговията с такива трети страни.

45.

Позовавайки се на член 9 от Договора за ЕИО (понастоящем член 28 ДФЕС) и общата търговска политика, Съдът е постановил, че както единството на митническата територия на Съюза, така и единството на общата търговска политика биха били сериозно застрашени, ако държавите членки бяха оправомощени да налагат едностранно такси с равностоен на мита ефект върху вноса от трети страни ( 28 ).

46.

Този извод според мен логично следва да намери приложение и по отношение на таксите с равностоен на мита ефект върху износа към трети страни.

47.

Съгласно член 207 ДФЕС общата търговска политика трябва да се основава на единни принципи, по-специално по отношение, наред с останалото, на експортната политика. Митническият кодекс на Общността определя вносните и износните мита еднакво и по идентичен начин, като включващи както митата, така и таксите с равностоен на мита ефект, които са дължими при вноса и износа на стоки ( 29 ). Член 161, параграфи 1 и 2 от Кодекса предвижда, че именно режимът износ позволява стоки на Съюза да напуснат митническата територия на Съюза и че износът включва, наред с останалото, облагане с износни сборове (когато е предвидено).

48.

Освен това още в първото си становище, произнесено на основание (понастоящем) член 218, параграф 11 ДФЕС, Съдът е постановил, че експортната политика попада в обхвата на (тогавашните) общностни правомощия ( 30 ). Тези мотиви са в съзвучие с изграждането на митническия съюз, създаден с Римския договор. Договорите възлагат на Европейския съюз и на неговите институции задачата да защитават търговските интереси на Европейския съюз във външен план. Предоставянето на възможност държавите членки да осъществяват своя собствена търговска политика с външния свят (и дори да преследват своите собствени интереси в този контекст) успоредно с дейността на Европейския съюз очевидно би застрашило тази основна функция ( 31 ). Понастоящем член 3, параграф 1, букви а) и д) ДФЕС изрично потвърждава изключителните правомощия на Европейския съюз по отношение на митническия съюз и общата търговска политика.

49.

От това следва, че държавите членки не могат едностранно да въвеждат такси с равностоен на износни мита ефект върху износа към трети страни. В случай че разглежданата такса в главното производство бъде квалифицирана като такава такса, нейното въвеждане ще бъде забранено, независимо дали се отнася до износ към държави членки или към трети страни ( 32 ).

50.

Целта на Договора е да предостави общо приложно поле и действие на правилото за премахване на митата и таксите с равностоен ефект с оглед не само на премахване на тяхното защитно естество, но и на гарантиране на свободното движение на стоки. Разширяването на обхвата на забраната за мита и по отношение на такси с равностоен ефект цели да се допълни забраната върху създаваните от тези мита пречки пред търговията, като се увеличи нейната ефективност. Понятието за „такси с равностоен на мита ефект“ няма определение в първичното право, но е тълкувано в съдебната практика още в началото на европейската интеграция като: i) паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране; ii) който е едностранно наложен и с който се облагат национални или чуждестранни стоки; iii) поради факта че преминават граница. Без значение е дали тази такса се налага в полза на държавата, или дали има дискриминационно или защитно действие ( 33 ).

51.

В настоящия случай третият аспект на определението на понятието „такси с равностоен на мита ефект“ е този, който се нуждае от допълнително изясняване, а именно наличието на налог, който е наложен поради факта че стоките преминават граница.

52.

Запитващата юрисдикция обяснява, че въпросната такса се събира само за електроенергията, която е произведена в Словакия и след това изнесена. Таксата не се прилагала за електроенергия, която е изнесена, но не е произведена в Словакия. Запитващата юрисдикция не посочва друга равностойна такса, наложена върху произведената и потребена в Словакия електроенергия. Така установяването на обстоятелството, че таксата се налага само върху електроенергия, която е изнасяна от Словакия, а не на тази, която е потребена в Словакия, е достатъчно, за да се заключи, че събитието, от което възниква задължението за плащане на таксата, е преминаването на граница.

53.

Въпреки това словашкото правителство поддържа в писменото си становище, че в Постановлението за електроенергията се предвижда заплащането на същата такса за електроенергия, потребена в Словакия от крайния потребител или клиент и (само в някои случаи) от производителя на електроенергия и оператора на разпределителната мрежа, какъвто и да е произходът на електроенергията (произведена в страната или внесена) ( 34 ).

54.

Ако това е така, възможно ли е да се приеме, че правопораждащият факт, от който възниква задължението за плащане на тази такса, е фактът, че е била премината граница?

55.

Съдът е постановил, че вътрешен налог, който се налага системно и според едни и същи обективни критерии върху стоки, които се изнасят, и върху стоки, които не се изнасят, не попада в обхвата на забраната върху такси с равностоен на мита ефект ( 35 ). Релевантните критерии са дали в икономическата реалност събитието, пораждащо таксата за двете категории стоки, е същото във връзка с търговския етап, категориите лица, които носят задължението за плащане на таксата, метода за изчисляване на таксата и крайното предназначение на таксата ( 36 ).

56.

Националният съд е този, който ще разполага с необходимата информация, за да приложи тези критерии.

57.

Същевременно от информацията, която е предоставена на Съда, изглежда, че таксата не се начислява в момент, който съответства на един и същ етап от реализацията на пазара както за електроенергия, която се потребява в Словакия, така и за електроенергия, която се изнася, нито че задължението за плащане на таксата се носи от една и съща категория лица. От член 12 от Постановлението за електроенергията, както е представено на Съда от словашкото правителство, е видно, че докато за потребяваната в Словакия електроенергия таксата се заплаща от крайния потребител или клиент ( 37 ), то за електроенергия, която се изнася, таксата се заплаща от износителя. Следователно в първия случай таксата се заплаща за потреблението на електроенергия и по принцип след като електроенергията е преминала през различните етапи от пренос до доставка и потребление. За разлика от това, в случая на електроенергия, която се изнася, таксата се заплаща от износителя и електроенергията все още не е потребена, нито е напуснала преносната мрежа.

58.

От тази гледна точка настоящото дело трябва да се разграничи от делото Nygård, където Съдът е постановил, че събитието, от което се поражда задължението за таксата, начислявана върху свине, отгледани в Дания и продадени за клане на вътрешния пазар, която се плаща от производителя в момента на доставката на свинете за клане, и за такса, начислявана върху свине, които се изнасят, която се плаща от износителя, независимо от това дали той е бил и производител, е едно и също, а именно когато животните напускат това, което Съдът нарича „първичното национално производство“ ( 38 ). В настоящия случай таксата се начислява върху потребената в Словакия електроенергия, когато тя достигне до крайния потребител или клиент, както и върху електроенергията, изнесена преди нейното разпределение и преди да е на разположение за крайно потребление ( 39 ). Освен това следва да се отбележи, че електроенергията е потребима стока ( 40 ). Когато се събира такса за електроенергия в точката на потребление, това означава, че продуктът вече не е на пазара. За разлика от това, изнасяната електроенергия е все още на пазара и може да бъде (и обикновено ще бъде) предмет на по-нататъшни сделки.

59.

Що се отнася до метода на изчисление на таксата, това, разбира се, е въпрос на националното право. От предадената на Съда преписка е видно, че таксата се изчислява въз основа на пренесената електроенергия в мегаватчаса (MWh). В писменото си становище FENS твърди, че размерът на тази такса е по-висок за изнесената електроенергия, но словашкото правителство отрича това твърдение. Националният съд следва да провери този въпрос и да изследва дали е налице обективна причина за наличието на разлики.

60.

Освен това от представената на Съда преписка е видно, че приложението по материя и във времето на тази такса е различно за електроенергия, която се потребява в Словакия, и за електроенергия, която се изнася. Така с таксата се облага цялата потребена в Словакия електроенергия, независимо дали е произведена в страната, или е внесена, докато в случай на електроенергия, която се изнася, таксата се начислява само върху електроенергията, която е произведена в рамките на страната. Освен това, докато таксата за консумираната в Словакия електроенергия е постоянна, таксата върху изнесената електроенергия е временна — начислявана само между 1 януари 2008 г. и 31 март 2009 г.

61.

Що се отнася до крайното предназначение на таксата, словашкото правителство счита, че тя съответства на приходите на оператора на преносната мрежа и служи за гарантиране на надеждността на преносната мрежа. Словашкото правителство счита, че тези услуги се ползват по еднакъв начин от електроенергия, която се потребява на местния пазар, и електроенергия, която се изнася. Въпреки това подобен вид услуга изглежда с постоянен характер — това не обяснява защо следва да се налага временна такса. Освен това, въпреки че крайното предназначение на таксата е елемент, който следва да се вземе предвид при определяне на пораждащото задължението събитие, от постоянната съдебна практика следва, че таксите с равностоен на мито ефект са забранени независимо от целта, с оглед на която са били въведени, и от предназначението на приходите, които осигуряват ( 41 ).

62.

Поради това съм на мнение, че в този случай събитието, пораждащо задължението за плащане на таксата, е фактът, че електроенергията е преминала границата на Словакия. Разглежданата в настоящото производство такса, която се начислява върху цялото количество електроенергия, потребена в Словакия, независимо дали е произведена в страната, или е внесена, но която по отношение на изнасяната електроенергия се начислява само за кратък период от време, и то само за електроенергията, която е произведена в рамките на страната, представлява такса с равностоен на мито ефект.

63.

Що се отнася до възможните обосновки за налагането на такса върху износа, според постоянната съдебна практика забраната по член 30 ДФЕС има общ и абсолютен характер ( 42 ). Този договор не предвижда никакви дерогации и Съдът е постановил, че от ясната и недвусмислена формулировка и неограничения обхват на (понастоящем) членове 28 ДФЕС и 30 ДФЕС е видно, че забраната на митата представлява основно правило и следователно всяко изключение трябва да бъде ясно предвидено ( 43 ). Съдът е отказал да разшири по аналогия предвидените в член 36 ДФЕС изключения от членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС спрямо митата и таксите с равностоен на мита ефект, посочвайки, че изключенията от такова основно правило трябва да се тълкуват стриктно ( 44 ).

64.

Следователно трябва да бъдат отхвърлени доводите на словашкото правителство, че таксата върху износа била обоснована, тъй като била наложена в съответствие с член 5 от Директива 2005/89 и само в периода между 1 януари 2008 г. и 31 март 2009 г. поради необходимостта от осигуряване на функционирането, стабилността и надеждността на мрежата с оглед на очаквания спад на производството ( 45 ). Освен това оспорваните мерки са имали за последица оскъпяването на износа на електроенергия, без непременно да гарантират постигането на изтъкнатата от словашкото правителство цел ( 46 ).

65.

Нидерландското правителство поддържа, че въпросната такса представлява плащане за услуга, а именно гарантиране на стабилността и надеждността на електроенергийната мрежа на Словакия, поради което не попадала в приложното поле на член 30 ДФЕС.

66.

Съдът приема, че такса, която представлява заплащане за действително предоставена на икономически оператор услуга, в размер, който е пропорционален на тази услуга, не представлява такса с равностоен на мито ефект ( 47 ). Въпреки това, за да може таксата да не попадне в приложното поле на член 30 ДФЕС, предоставената услуга трябва да осигурява конкретна облага за отделния износител ( 48 ). Облагодетелстването на обществения интерес е твърде общо и трудно може да се счете за насрещна престация за предоставянето на конкретна облага ( 49 ).

67.

В писменото си становище словашкото правителство изтъква този аспект накратко, като посочва, че таксата гарантира надеждността и функционирането на преносната мрежа и обезпечава услуги, които гарантират функционирането на производствени обекти. Словашкото правителство не се яви на съдебното заседание и не предостави допълнителна информация.

68.

Материалите по делото пред Съда не са достатъчни, за да се прецени дали разглежданата такса представлява заплащане за услуги, които предоставят конкретна облага за отделния износител. Освен това в хода на съдебното заседание FENS твърди, че тази такса се облагала с ДДС, което обикновено показва, че таксата съответства на плащане за услуга, но не е достатъчно, за да се заключи, че тя отговаря на критериите, установени в практиката на Съда, за квалифицирането ѝ като плащане за действително предоставена на икономически оператор услуга, което би попаднало извън обхвата на член 30 ДФЕС.

69.

Следователно, при условие запитващата юрисдикция да провери фактическите обстоятелства, такса като разглежданата по главното производство, налагана върху произведена в рамките на страната електроенергия, поради факта че същата пресича националната граница, представлява такса с равностоен на мито ефект върху износа, попадаща в обхвата на член 30 ДФЕС, когато се прилага по отношение на търговията между държави членки. Тази такса също така е забранена по отношение на износа за трети страни, тъй като такива такси попадат в изключителната компетентност на Европейския съюз съгласно член 3, параграф 1, букви а) и д), член 28, параграф 1 и членове 206 ДФЕС и 207 ДФЕС.

70.

В писмените си становища и нидерландското, и словашкото правителство разглеждат възможността въпросната такса да попадне в обхвата на член 110 ДФЕС. Комисията изтъква подобни доводи в съдебното заседание. Въпреки това стигнах до извода, че посочената такса попада в приложното поле на член 30 ДФЕС, а съгласно постоянната съдебна практика двете разпоредби, които се допълват с оглед на постигането на една и съща цел, а именно забрана на национални данъчни разпоредби, които могат да дискриминират стоките, произхождащи от или предназначени за други държави членки, създавайки пречки пред тяхното свободно движение в рамките на Съюза в нормални условия на конкуренция, не могат да бъдат прилагани заедно ( 50 ). Несъвместимо е с общата система на Договорите една и съща мярка да се включва едновременно в двете категории ( 51 ).

71.

Ако Съдът е на противоположното мнение и установи, че разглежданата в главното производство такса не попада в приложното поле на член 30 ДФЕС, тогава следва да се разгледа член 110 ДФЕС. Ще го разгледам накратко.

72.

Дадена такса представлява вътрешен данък по смисъла на член 110 ДФЕС, а не такса с равностоен на мито ефект, ако е свързана с обща система на вътрешни задължения, прилагана системно за категории продукти спрямо обективни критерии, независимо от произхода или местоназначението на продуктите ( 52 ). Въпреки че член 110 ДФЕС изрично споменава единствено внасяни стоки, от постоянната съдебна практика следва, че изнасяните стоки също са обхванати от тази разпоредба ( 53 ).

73.

За да бъдат забранени съгласно член 110 ДФЕС, данъчните правила, които се прилагат в рамките на дадена държава членка, трябва да бъдат дискриминационни или защитни ( 54 ). Тази разпоредба е тълкувана разширително и обхваща всички данъчни производства, които биха могли да засегнат пряко или косвено равното третиране на националните стоки и внесените (или изнесените) стоки. Следователно предвидената в този член забрана трябва да се прилага всеки път, когато данъчно облагане може да има възпиращо действие спрямо вноса на стоки с произход от други държави членки в полза на вътрешното производство ( 55 ). Считам, че тези принципи ще се прилагат по аналогия към таксите, които е вероятно да имат възпиращо действие спрямо износа на национални стоки за други държави членки в полза на вътрешното потребление.

74.

Съдът ясно е заявил, че вътрешен данък, който се прилага без разграничение, „трябва въпреки всичко да се разглежда като нарушение на забраната за дискриминация, установена в [член 110 ДФЕС], ако предимствата, произтичащи за обложените национални стоки, произведени и търгувани на националния пазар от използването на набраните от налога приходи, се компенсират само частично от налога върху тези стоки и по този начин влияят неблагоприятно върху изнасяните национални продукти […]. В този случай таксата, налагана върху изнасяните продукти, която по принцип е законосъобразна, ще трябва да бъде забранена, доколкото с нея частично се компенсира таксата върху стоки, които са преработени или пуснати на националния пазар, и ще трябва да бъде намалена пропорционално […]. Според постоянната съдебна практика националният съд е този, който следва да установи до каква степен са дискриминирани изнасяните продукти […]. За тази цел той трябва да провери през референтния период финансовата равностойност на общите суми, налагани върху продаваните на вътрешния пазар стоки във връзка с въпросната такса, и предимствата, предоставени изключително на тези продукти“ ( 56 ).

75.

Словашкото правителство счита, че платената за мрежовите услуги такса следва да се счита за вътрешно данъчно облагане, но и че тя по никакъв начин не е дискриминационна, тъй като се прилага по еднакъв начин спрямо електроенергията, която се изнася от Словакия и потребяваната в Словакия електроенергия, в съответствие с обективни критерии, независимо от това дали стоката преминава границата.

76.

Въз основа на материала, който разгледах в точки 57—61 по-горе, считам, че разглежданата в главното производство такса може да възпре износа на местни стоки в полза на вътрешното им потребление. По отношение на предимствата, които може да произтекат за потребяванатa на местно равнище електроенергия или за изнасяната електроенергия, Съдът разполага само с общото твърдение, че мярката гарантира надеждността и функционирането на преносната мрежа, предоставянето на услуги и функционирането на производствени обекти. Това не е достатъчно само по себе си, за да се провери дали тези предимства компенсират тежестта за една от категориите електроенергия.

77.

Запитващата юрисдикция следва да извърши необходимите проверки и да направи необходимите заключения и следователно пред този съд страните по главното производство и встъпилата страна трябва да установят надлежно фактите ( 57 ). Ако въз основа на принципите, произтичащи от практиката на Съда, се окаже, че въпросната такса е с дискриминационен или защитен характер по какъвто и да е начин, тя трябва да се счита за забранена по силата на член 110 ДФЕС.

78.

Следователно, ако Съдът приеме, че разглежданата в главното производство такса не попада в приложното поле на член 30 ДФЕС, тази такса ще бъде класифицирана като забранено от член 110 ДФЕС вътрешно облагане, ако и доколкото бъде доказано, че е свързана с обща система на вътрешни налози, прилагани системно за всички категории електроенергия в съответствие с обективни критерии, независимо от нейния произход или местоназначение, но и че е с дискриминационен или защитен характер. Националната юрисдикция е компетентна да установи релевантните факти и да направи необходимите изводи.

79.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Okresný súd Bratislava II (Окръжен съд Братислава II, Словакия) въпроси по следния начин:

„При условие за проверка на фактическите обстоятелства от националния съд такса като разглежданата в главното производство, налагана върху произведената в рамките на страната електроенергия, поради факта че преминава националната граница, представлява такса с равностоен на мито ефект върху износа, попадаща в обхвата на член 30 ДФЕС, когато се прилага в търговията между държави членки. Тази такса също така е забранена по отношение на износа за трети страни, тъй като такива такси попадат в изключителната компетентност на Европейския съюз съгласно член 3, параграф 1, букви а) и д), член 28, параграф 1 и членове 206 ДФЕС и 207 ДФЕС“.