1.

В основата на настоящото преюдициално запитване от Vilniaus miesto apylinkės teismas (Районен съд Вилнюс, Литва) е спор между производител на енергия и двама купувачи относно твърдяното забавено плащане на компенсация за обществена услуга от последните към първия.

2.

Предлагам Съдът да отговори в смисъл, че въпросите на запитващата юрисдикция са недопустими поради липса на задължение за обществена услуга съгласно Директива 2009/72/ЕО ( 2 ). Настоящият случай просто не попада в обхвата на Директива 2009/72.

3.

Съображения 46 и 50 от Директива 2009/72 гласят както следва:

[…]

4.

Съгласно член 3, параграфи 2, 6 и 15 от Директива 2009/72:

„2.   При пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора, по-специално член 86 от него, държавите членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Такива задължения са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за електроенергийните предприятия от Общността до националните потребители. Във връзка със сигурността на доставките, управлението на енергийната ефективност/търсенето и за изпълнение на екологичните цели, както и на целите по отношение на енергията от възобновяеми източници, както се посочва в настоящия параграф, държавите членки може да въведат изпълнението на дългосрочно планиране, като вземат предвид възможността трети страни да търсят достъп до системата.

[…]

6.   Когато при изпълнение на задълженията си, установени в параграфи 2 и 3, държавите членки предоставят финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права, те го правят по недискриминационен и прозрачен начин.

[…]

15.   При изпълнението на настоящата директива държавите членки информират Комисията за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги, включително за защита на потребителите и за опазване на околната среда, и за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция, независимо дали тези мерки изискват дерогация от настоящата директива или не. Впоследствие държавите членки информират Комисията на всеки две години за всички промени в тези мерки, независимо дали те изискват дерогация от настоящата директива или не“.

5.

Съгласно член 36, буква е) от Директива 2009/72:

„При изпълнение на регулаторните функции, посочени в настоящата директива, регулаторния[т] орган взема всички подходящи мерки за постигане на следните цели в рамките на своите задължения и правомощия, установени в член 37, в тясно сътрудничество с други релевантни национални органи, включително органите по конкуренция, когато това е необходимо, без да се засяга тяхната компетентност:

[…]

осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“.

6.

Директива 2009/72 е транспонирана в литовското право с Energetikos įstatymas (Закон за енергетиката), Elektros energetikos įstatymas (Закон за електроенергията) и Atsinaujinančių išteklių energetikos įstatymas (Закон за енергията от възобновяеми източници).

7.

Въз основа на разпоредбите на Закона за електроенергията на 18 юли 2012 г. литовското правителство приема Vyriausybės nutarimas Nr. 916 Dėl Viešuosius interesus atitinkančių paslaugų elektros energetikos sektoriuje teikimo tvarkos aprašo patvirtinimo (Постановление № 916 на Министерския съвет за одобряване на процедурата за предоставяне на услуги в обществен интерес в електроенергийния сектор). Съгласно точка 3 от това постановление „компенсацията за обществена услуга“ е уредена в съответствие с Vyriausybės nutarimas Nr. 1157 Dėl Viešuosius interesus atitinkančių paslaugų elektros energetikos sektoriuje lėšų administravimo tvarkos aprašo patvirtinimo (Постановление № 1157 на Министерския съвет от 19 септември 2012 г. за одобряване на процедурата за администриране на средства за услуги в обществен интерес в електроенергийния сектор).

8.

Съгласно точка 18.1 от Постановление № 916 ( 3 ) плащането на компенсация на доставчици на обществените услуги, изброени в това постановление, може да бъде временно спряно в съответствие с реда и условията на Постановление № 1157, ако доставчикът на обществена услуга или свързаните с него лица не заплащат изцяло или частично компенсацията за обществената услуга, дължима за реално консумираната електроенергия ( 4 ), в съответствие с точка 16 от Постановление № 1157.

9.

Постановление № 1157 от своя страна определя понятието „свързани лица“ (точка 3.5) ( 5 ). В точка 26.1 се казва, че операторът на разпределителната система, купуващото предприятие и администраторът следва временно да спрат плащането на средства на доставчици на услуги в обществен интерес, ако тези доставчици и/или свързани лица не плащат средствата за услуги в обществен интерес за реално консумирана електроенергия. Същата разпоредба определя кога може да бъде възобновено плащането на компенсация за обществена услуга. Точка 26.2 от Постановление № 1157 предвижда, че ако доставчикът на услуга в обществен интерес се оттегли от групата на свързани лица, в която поне едно лице не е платило изцяло или частично средствата за услуга в обществен интерес за консумирана електроенергия, неплатените средства за услуга в обществен интерес за доставка на услуга в обществен интерес следва да му се платят едва когато по-рано свързаните лица са изплатили всички средства за обществена услуга, дължими за консумирана електроенергия до момента на оттеглянето на това лице от групата свързани лица.

10.

Ищецът в главното производство, UAB,,Renerga“ (наричано по-нататък „Renerga“), стопанисва пет електроцентрали, в които произвежда електроенергия от възобновяеми източници. Произвежданата от Renerga електроенергия постъпва в електрическите мрежи.

11.

Заедно с Achema и с други дружества Renerga е част от Achemos Grupė UAB (наричана по-нататък „Achema group“).

12.

Съгласно договори от 7 януари и 19 юни 2013 г., сключени между Renerga и ответниците (AB Energijos skirstymo operatorius и AB Lietuvos energijos gamyba), Renerga се задължава да продава на ответниците цялата произведена от него и доставяна към електрическите мрежи електроенергия, която те се задължават да купуват и заплащат. Според тези договори цената, която ответниците следва да заплащат на Renerga за електроенергията, е съставена от пазарната цена на електроенергията и компенсация за обществена услуга, съответстваща на разликата между (i) фиксирания курс, приложим към произведената от Renerga електроенергия съгласно предвидените в нормативните актове условия, и (ii) пазарната цена.

13.

С Уведомление № 16‑SD‑108 от 25 февруари 2016 г. администраторът на компенсацията за обществена услуга, BALTPOOL, информира ответниците, че съгласно постановления № 916 и № 1157 изплащането на компенсацията на Renerga за обществена услуга следва да бъде изцяло временно спряно до пълното плащане от Achema или други свързани с това дружество лица на компенсацията за обществена услуга за реално консумирана електроенергия. Според BALTPOOL Achema не е изпълнила напълно задължението си да заплаща компенсация за обществена услуга за реално консумираната електроенергия. Тъй като капиталът на Achema и контролният пакет акции на Renerga се държат от Achema group, Achema и Renerga следвало да се считат за свързани лица.

14.

На 26 февруари 2016 г. единият от двамата ответници, AB Energijos skirstymo operatorius, информира Renerga, че дължимото му плащане на компенсация за обществена услуга е временно спряно. На 8 март 2016 г. другият ответник, AB Lietuvos energijos gamyba, изпраща подобно уведомление до Renerga, в което посочва, че плащането на дължимата му компенсация за обществена услуга е временно спряно за неизвестен период и че плащането за продадената електроенергия ще се извършва само по пазарната цена.

15.

Със свое Уведомление № 16‑SD 135 от 10 март 2016 г. BALTPOOL потвърждава пред Renerga, че плащането на компенсация за обществена услуга е временно спряно и уточнява, че на 31 януари 2016 г. на Achema е изпратена фактура за общата сума от 629794,15 EUR, с включен ДДС, която трябва да бъде платена до 24 февруари 2016 г. Тъй като на 25 февруари 2016 г. Achema не е извършило плащането по тази фактура, плащането на компенсация за обществена услуга към Achema и към всяко лице, считано за свързано с това дружество, е следвало да бъде временно спряно.

16.

В резултат от неизпълнението на задължението си да плащат на Renerga пълната цена, дължима за закупената от тях електроенергия, по-конкретно компонента ѝ „компенсация за обществена услуга“, чието плащане е било предвидено в договорите като част от цената на електроенергията, ответниците натрупват дълг към Renerga от неплатена компенсация за обществена услуга в размер на 1248199,81 EUR.

17.

Този дълг е изплатен на Renerga на 21 април 2016 г., на която дата BALTPOOL издава адресирани до ответниците решения № 16‑SD‑188 и № 16‑SD‑189 относно плащането на временно спряната компенсация за обществена услуга.

18.

На 12 декември 2016 г. Renerga предявява иск пред Vilniaus miesto apylinkės teismas (Районен съд Вилнюс), с който моли съда да осъди ответниците да заплатят съответно 9172,84 EUR и 572,82 EUR за вреди, по-конкретно лихви за забава в плащането на компенсация за обществена услуга, съгласно сключените съответно на 7 януари и 19 юни 2013 г. договори за покупко-продажба на електроенергия. В допълнение Renerga претендира всеки от ответниците да бъде осъден да му плати лихва в годишен размер от 8,05 %.

19.

Считайки, че спорът изисква изясняване на различни разпоредби на Директива 2009/72, с решение от 11 април 2017 г., получено в Съда на 9 май 2017 г., Vilniaus miesto apylinkės teismas (Районен съд Вилнюс) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

20.

На основание член 101 от Процедурния правилник, на 28 февруари 2018 г. Съдът изпраща до запитващата юрисдикция искане за разяснения, на което запитващата юрисдикция отговаря на 26 март 2018 г.

21.

Писмени становища представят страните в главното производство, Achema group, BALTPOOL, литовското правителство и Европейската комисия. С изключение на ответниците в главното производство, всички те участват в съдебното заседание, проведено на 3 май 2018 г.

22.

С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали различни разпоредби на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза не допускат прилагането на национални правила, предвиждащи възможността за спиране на плащането на енергопроизводители на компенсацията за обществена услуга, което цели да насърчи производството на електроенергия от възобновяеми източници, до момента, в който свързаните с тези производители лица са платили дължимата от тях компенсация за обществена услуга за електроенергията, която реално са консумирали.

23.

В основата на настоящото дело е спор, в който договорите между производителя на енергия, Renerga, и двете дружества — Energijos skirstymo operatorius и Lietuvos energijos gamyba, предвиждат първият да продава цялата електроенергия, която произвежда (която е произведена от възобновяеми източници) на последните. Двете купуващи дружества са задължени от своя страна да заплащат закупената електроенергия. Онова, което договорите всъщност не предвиждат, е задължение на Renerga да произвежда електроенергия. Доколкото разбирам от разясненията на запитващата юрисдикция, договорите са правоотношения, уредени от гражданското право.

24.

Определяща характеристика на настоящото дело е начинът, по който се изчислява цената на електроенергията, закупувана от двете дружества: т.нар. компенсация за обществена услуга се добавя към пазарната цена на електроенергията. Тази компенсация за обществена услуга, както и условията около нейното администриране, са предвидени по-конкретно в постановления № 916 и № 1157.

25.

Производството пред запитващата юрисдикция е по иск за вреди от забавено плащане на компенсация за обществена услуга. Ergo, предмет на въпросите са само правилата за условията на плащане на такава компенсация, а не (първоначалното) право на доставчика на компенсация за обществена услуга, а още по-малко квалифицирането на такава компенсация като незаконна държавна помощ.

26.

Онова, което въпросите предполагат обаче, е, че всъщност Renerga е имало наложени от държава членка (Република Литва) задължения за обществена услуга.

27.

Не съм убеден, че случаят е такъв, и поради това съм на мнение, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси са недопустими. Не е налице действие на държава членка, с което се налага задължение за обществена услуга.

28.

Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 при пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора, по-специално член 106 ДФЕС, държавите членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Член 106, параграф 2 ДФЕС от своя страна гласи, че предприятията, които са „натоварени“ с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени.

29.

Общото между тези разпоредби, е че държавите членки са в основата на налагането, в общ икономически интерес, на задължения за обществени услуги (член 3, параграф 2 от Директива 2009/72) или натоварването на предприятията с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес (член 106, параграф 2 ДФЕС).

30.

Нито един от литовските нормативни актове, посочени като правна уредба в настоящото становище, не съдържа наложено на Renergа задължение за обществена услуга.

31.

По-конкретно, постановления № 916 и № 1157 са ограничени до регулиране на процедурата за доставка на обществени услуги в електроенергийния сектор и одобряване на процедура за администрирането на средства за обществени услуги в електроенергийния сектор. Разпоредбите на тези постановления не налагат задължения на производителите на електроенергия, ползващи възобновяеми източници. Никъде не е предвидено дружество като Renerga да има задължение да произвежда или пренася такава електроенергия.

32.

Следователно не е налице акт на държава членка.

33.

Сключените между страните в главното производство договори също не налагат такова задължение.

34.

Независимо от въпроса дали по принцип един частноправен договор може да съдържа наложено от държава членка задължение за обществена услуга, аз не откривам задължение за обществена услуга в договора. Всъщност договорите, сключени доброволно и както изглежда, без намеса от властите, гласят само, че Renerga се задължава да продава на ответниците, които се задължават да купуват, електроенергията, която то произвежда в електростанциите си и доставя в мрежата, а тази енергия е от възобновяеми източници. Изглежда Renerga просто е упражнила договорната си свобода и така е поела задължение ( 6 ) на доброволна основа. По мое мнение такива действия не могат да се окачествят като задължение по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2009/72.

35.

Ето защо Република Литва не е могла да наложи задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2009/72.

36.

Интересно, такова изглежда е и мнението на запитващата юрисдикция, тъй като тази юрисдикция твърди, че според точки 7.1 и 8.1 от Постановление № 916 Renerga се счита за доставчик на обществена услуга ( 7 ), но както личи от отговорите на искането на Съда за разяснения, самата запитваща юрисдикция счита, че на Renerga не е наложено задължение за обществена услуга по член 3 от Директива 2009/72.

37.

За пълнота следва да се подчертае, че за настоящото преюдициално запитване е без значение, че както сочи запитващата юрисдикция, Renerga е изпълнявало надлежно задълженията си по договорите, в смисъл че е захранвало мрежите на ответниците с електроенергия, произведена от възобновяеми източници, докато те не са изпълнявали насрещното си задължение съответно да заплащат на Renerga пълната покупна цена за електроенергията, включително компенсацията за обществена услуга.

38.

В каква степен страните по договорите не са изпълнявали произтичащите от тези договори задължения и дали те могат да се позовават на постановления № 916 и № 1157 в този контекст, са въпроси, които следва да се решат от националните съдилища. Както беше обяснено, Директива 2009/72 не е относима към тях.

39.

Съзнавам добре, че след като поставените от националните юрисдикции въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе ( 8 ). Настоящият случай обаче според мен не позволява на Съда да даде полезен отговор на отправените въпроси, тъй като е очевидно, че търсеното тълкуване на различни разпоредби на Директива 2009/72 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство ( 9 ).

40.

Тези съображения ме водят до убеждението, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо.

41.

Останалата част от анализа ми е изготвена, в случай че Съдът не сподели анализа дотук и вместо това реши да отговори на въпросите на запитващата юрисдикция.

42.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 36, буква е) от Директива 2009/72 следва да се тълкува в смисъл, че забранява регулаторните органи да не предоставят каквито и да е стимули, включително компенсация за задължения за обществена услуга, или ограничава такива стимули.

43.

Член 36 от Директива 2009/72 определя общите цели на регулаторните органи. Той предвижда, че при изпълнение на регулаторните функции, посочени в тази директива, регулаторният орган взема всички подходящи мерки за постигането на редица цели ( 10 ), една от които е осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите (буква e) от член 36).

44.

Не виждам с какво тълкуването на тази разпоредба е релевантно за целите на спора в главното производство.

45.

Предметът на това производство не са действия на регулаторния орган ( 11 ). Нещо повече, запитващата юрисдикция никъде не обяснява как временното спиране на компенсация за производители на електроенергия, произведена от възобновяеми източници, е свързано със стимул, чиято цел е да подобри ефективността на работата на системата.

46.

Ето защо предлагам на въпрос 1 да се отговори, че член 36, буква е) от Директива 2009/72 допуска прилагането на национални правила, които предвиждат възможността за временно спиране на плащането на енергопроизводителите на компенсация, предвидена да насърчи производството на електроенергия от възобновяеми източници, до плащането от свързаните с производителя лица на компенсация за обществена услуга за реално консумираната електроенергия.

47.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 допуска национално законодателство, което позволява — на основания, които не са пряко свързани с дейностите на производителите на електроенергия от възобновяеми източници, а се дължат на действията на свързани с производителя лица — временното спиране на плащане на компенсация за обществена услуга на производителите, дори те да изпълняват всички свои договорни задължения към дружествата, купуващи електроенергия от тях. Запитващата юрисдикция иска да се изясни също дали уредба на плащания на компенсация, която допуска временното спиране на плащане на такава компенсация, е дискриминационна, неясна и ограничаваща лоялната конкуренция.

48.

Съгласно член 3, параграф 6 от Директива 2009/72, когато държава членка предоставя финансова компенсация, други форми на компенсация и изключителни права за изпълнението на задълженията, установени в параграфи 2 и 3, тя трябва да прави това по недискриминационен и прозрачен начин.

49.

Думата „когато“ в тази разпоредба сочи, че държавите членки не са длъжни да компенсират финансово предприятията, задължени да предоставят обществена услуга по член 3, параграф 2 от Директива 2009/72.

50.

Нещо повече, следва да се припомни, че от съображение 46 от Директива 2009/72, където се казва, че Директивата определя „общи минимални стандарти“, които съобразяват inter alia опазването на околната среда, следва, че Директивата не хармонизира напълно и изчерпателно всички включени в нея аспекти.

51.

Никъде в Директивата не се съдържат подробни правила за прилагането на мерки за подкрепа на доставчиците на обществена услуга в държавите членки. Оттук правя извода, че доколкото спазват общите принципи, като принципите на недопускане на дискриминация и на прозрачност, държавите членки разполагат с известна свобода на преценка.

52.

Накрая, по отношение на предшестващата Директива 2009/72 Съдът е постановил ( 12 ), че държавите членки имат право да определят обхвата и организацията на услугите си от общ икономически интерес. По-конкретно, те могат да отчитат целите, съответни на националната им политика ( 13 ).

53.

Ето защо предлагам на въпрос 2 да се отговори, че член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 допуска национално законодателство, което позволява — на основания, които не са пряко свързани с дейностите на производителите на електроенергия от възобновяеми източници, а се дължат на действията на свързани с производителя лица — временното спиране на плащане на компенсация за обществена услуга на производителите, дори те да изпълняват всички свои договорни задължения към дружествата, купуващи електроенергия от тях.

54.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 Република Латвия е била длъжна да информира Комисията за въвеждането в националното право на възможността за временно спиране на плащането по мярка за подкрепа на доставчиците на обществена услуга.

55.

Член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 задължава държавите членки да информират Комисията за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги, включително за опазване на околната среда, независимо дали тези мерки изискват дерогация от Директивата. Те са задължени и да информират Комисията на всеки две години за всички промени в тези мерки, пак независимо дали те изискват дерогация от Директивата.

56.

Не виждам как промяната и временното спиране на договорено плащане могат да съставляват мярка за изпълнение на задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 15 от Директива 2009/72.

57.

Ето защо предлагам на въпрос 3 да се отговори, че член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 не изисква от държавата членка да информира Комисията за въвеждането в националното право на възможността за временно спиране на плащането по мярка за подкрепа на доставчиците на обществена услуга.

58.

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвиждането от държава членка в националното право на основни правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, дължима на доставчиците на услуга в обществен интерес, е в разрез с целите на прилагането на Директива 2009/72 и на общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана за дискриминация).

59.

Предоставената от запитващата юрисдикция информация не ми позволява да преценя доколко посочените по-горе общи принципи на правото на Съюза биха могли да бъдат нарушени.

60.

Нещо повече, релевантните елементи бяха вече разгледани в частта по допустимостта и по втория въпрос. Всъщност, ако се допусне, че предметът на делото попада в обхвата на Директива 2009/72, то не би имало нужда да се обсъждат принципите на първичното право, сочени от запитващата юрисдикция.

61.

По изложените по-горе съображения предлагам Съдът да отговори на въпросите, отправени от Vilniaus miesto apylinkės teismas (Районен Вилнюс, Литва), както следва:

„Преюдициалното запитване от 11 април 2017 г. на Vilniaus miesto apylinkės teismas (Районен съд Вилнюс, Литва) е недопустимо“.