1. 

Предмет на настоящото дело е жалбата, подадена от Gul Ahmed Textile Mills Ltd (наричано по-нататък „Gul Ahmed“), с която то иска от Съда да отмени изцяло решение на Общия съд от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04 RENV) ( 2 ). С това решение Общият съд е отхвърлил жалбата на Gul Ahmed за отмяна на Регламент (ЕО) № 397/2004 на Съвета от 2 март 2004 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Пакистан ( 3 ).

2. 

Делото поставя важния въпрос кога правният интерес следва да се счита за запазен. Съдът ще има случай да прецени дали с оглед на правните и фактически обстоятелства, които могат да възникнат, исканата отмяна може да е от полза за жалбоподателя. В по-общ план, Съдът има възможност да развие практиката си по някои процесуални аспекти при преценката на правния интерес, по-специално тежестта на доказване и процесуалните права на жалбоподателя.

3.

Gul Ahmed е пакистанско търговско дружество, което произвежда и изнася памучно спално бельо за Европейския съюз.

4.

На 4 ноември 2002 г. Комисията започва антидъмпингово разследване по отношение на вноса на такива продукти в Европейския съюз.

5.

Въз основа на резултатите от това разследване, на 2 март 2004 г. Съветът приема Регламент № 397/2004, с който налага антидъмпингово мито в размер на 13,1 % върху вноса на памучно спално бельо с произход от Пакистан, класифицирано в кодове по Комбинираната номенклатура, посочени в същия регламент.

6.

След разследване с цел преразглеждане, проведено на основание член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 ( 4 ) на Съвета, Регламент № 397/2004 е изменен с Регламент (ЕО) № 695/2006 на Съвета ( 5 ). С този регламент ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за произведено от Gul Ahmed памучно спално бельо, се установява на 5,6 %.

7.

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент срокът на действие на така определеното окончателно антидъмпингово мито изтича на 4 март 2009 г., т.е. пет години след въвеждането му.

8.

На 28 май 2004 г. Gul Ahmed подава до Общия съд жалба за отмяна на Регламент № 397/2004 в частта, в която Регламентът се отнася до него.

9.

В жалбата си Gul Ahmed изтъква пет основания. По-специално второто му основание е, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката при изчисляването на нормалната стойност и е нарушил член 2, параграфи 3 и 5 и член 18, параграф 4 от основния регламент и Антидъмпинговото споразумение ( 6 ). Освен това с третото си основание Gul Ahmed твърди, че корекцията за митни сборове, които не се събират или се възстановяват, приложена при сравняване на нормалната стойност с износната цена, нарушава член 2, параграф 10 от основния регламент, Антидъмпинговото споразумение и задължението по член 296 ДФЕС за надлежно мотивиране.

10.

С решение от 27 септември 2011 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (дело T‑199/04) ( 7 ) Общият съд уважава третата част от петото основание ( 8 ) и отменя разглеждания регламент в частта, в която се отнася до жалбоподателя, без да изследва останалите основания.

11.

Съветът, подкрепян от Комисията, обжалва това решение с искане Съдът да го отмени.

12.

С решение от 14 ноември 2013 г., Съвет/Gul Ahmed Textile Mills (дело C‑638/11 P) ( 9 ) Съдът отменя изцяло решението по дело T‑199/04 и връща делото на Общия съд за ново разглеждане, без да се произнася по съдебните разноски.

13.

На 26 ноември 2015 г. Общият съд провежда съдебно заседание по дело T‑199/04 RENV. В това заседание Съветът, подкрепян от Комисията, поддържа, че Gul Ahmed вече няма правен интерес от производството.

14.

В подкрепа на това твърдение двете институции посочват, че срокът на действие на наложените с разглеждания регламент антидъмпингови мита е изтекъл на 2 март 2009 г., така че износът на въпросния продукт вече не подлежи на обмитяване. Те поддържат също така, че в съответствие с член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз срокът за предявяване на иск за обезщетение за причинени от прилагането на тези мита вреди е изтекъл на 1 май 2014 г. ( 10 ), а и правото на възстановяване на антидъмпинговите мита по реда на Митническия кодекс на Съюза е погасено по давност ( 11 ). Те твърдят, че исканата отмяна следователно вече не може да бъде от полза за Gul Ahmed.

15.

Общият съд дава на Gul Ahmed двуседмичен срок от датата на заседанието да представи становището си по направеното възражение за недопустимост (заедно с документи, които да доказват, че е запазил интереса си от произнасяне по делото).

16.

С писмо от 10 декември 2015 г. Gul Ahmed представя становището си, в което поддържа, че продължава да има правен интерес от производството. Той изтъква следните пет основания: (i) интересът му Съветът да му възстанови направените в производството разноски; (ii) възможността в бъдеще да предяви иск за обезщетение за вредите, причинени му от непроизнасянето на съдилищата на ЕС в разумен срок; (iii) възможността да му бъдат възстановени платените окончателни антидъмпингови мита; (iv) интересът му да се гарантира, че подобна незаконосъобразност няма да се допуска за в бъдеще, и (v) възможността в бъдеще да предяви иск за вреди, причинени му от разглеждания регламент.

17.

С писма от 6 и 20 януари 2016 г. Комисията и Съветът представят становищата си. По същество те искат от Общия съд да отхвърли доводите на Gul Ahmed и да постанови, че дружеството е загубило всякакъв интерес от продължаване на производството. Следователно не било необходимо произнасяне.

18.

С решение от 15 декември 2016 г., Gul Ahmed Textile Mills/Съвета (дело T‑199/04 RENV), Общият съд приема, че: (i) твърденият интерес Съветът да възстанови направените в производството разноски; (ii) твърдяната възможност в бъдеще да бъде предявен иск за обезщетение за вредите, причинени от непроизнасянето на съдилищата на ЕС в разумен срок; (iii) твърденият интерес да се гарантира, че подобна незаконосъобразност няма да се допуска за в бъдеще, и (iv) твърденият интерес от възстановяване на доброто име на Gul Ahmed не обосновават правен интерес от водене на производството. Той приема също така, че (v) твърдяната възможност да бъдат възстановени платените окончателни антидъмпингови мита обосновава такъв интерес, макар и само що се отнася до първото, четвъртото и петото основание ( 12 ).

19.

Съобразно с това Общият съд постановява, че не е необходимо да се произнася по второто и третото основание и разглежда само първото, четвъртото и петото. Той приема последните за неоснователни и съответно отхвърля жалбата изцяло.

20.

С жалбата си Gul Ahmed иска от Съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество по всички основания, а алтернативно — да върне делото на Общия съд, който да постанови решение по същество. Дружеството изтъква две основания за обжалване.

21.

На първо място, Gul Ahmed поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за отпаднал неговия интерес от продължаване на производството, що се отнася до изтъкнатите в жалбата му второ и трето основание, както и че Общият съд не е мотивирал надлежно това свое заключение. На второ място, Gul Ahmed излага редица доводи в подкрепа на твърдението си, че Общият съд е допуснал различни грешки при прилагането на правото, като е отхвърлил първите две части от петото му основание.

22.

Съветът и Комисията искат от Съда да отхвърли жалбата като недопустима, а алтернативно — като неоснователна.

23.

Gul Ahmed, Съветът и Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено на 25 януари 2018 г.

24.

По искане на Съда в настоящото заключение ще се огранича до разглеждането на първото основание в жалбата.

25.

Изискването за наличие на правен интерес в производството за отмяна, както е тълкувано от Общия съд в обжалваното решение, налага строг критерий. Ако трябва да се следват мотивите на Общия съд, за да удовлетвори този критерий Gul Ahmed е трябвало не само да поиска отмяна на разглеждания регламент, но и да предяви иск за обезщетение за причинените от него вреди и да сезира компетентните национални органи с искане за възстановяване на платените в различни периоди антидъмпингови мита.

26.

С времето действието на регламента, чиято отмяна е поискал Gul Ahmed, е приключило и сроковете за предявяване на искове за обезщетение за вреди или възстановяване на мита са изтекли. Запазил ли се е въпреки това правният интерес на Gul Ahmed от продължаване на производството по исканата отмяна?

27.

По мое мнение правилната позиция е, че в такава ситуация жалбоподателят е длъжен да бъде едновременно и предпазлив, и съобразителен. С други думи, той е длъжен внимателно да следи за настъпващи с времето промени в правното му положение и да предприема допълнителните стъпки, които биха били необходими, за да запази правния си интерес. Ако не го прави, рискува ответникът да оспори успешно продължаващото наличие на правен интерес.

28.

Така погледнато, успешната жалба за отмяна е съществена предходна стъпка за отстраняване на понесената вреда. В повечето случаи обаче тя няма сама по себе си да поправи тази вреда. За това се изисква предявяването на иск за обезщетение. Това не означава, че първото правно средство (жалбата за отмяна) зависи от иска за обезщетение. Обратно на становището на Gul Ahmed, отделното, но въпреки това взаимосвързано естество на тези две производства не нарушава системата от правни средства за защита, която Договорът предоставя на частноправните субекти.

29.

Условията за допустимост на жалбата за отмяна са уредени в член 263 ДФЕС. Изисква се inter alia: (i) актът, чиято отмяна се иска, да е „предназначен […] да произве[де] правно действие по отношение на трети страни“; (ii) жалбоподателят да има активна процесуална легитимация, изразяваща се в пряко и лично засягане, и (iii) жалбата да бъде предявена в сроковете, посочени в тази разпоредба ( 13 ). В настоящия случай не може да има съмнение, че по отношение на Регламент № 397/2004 първото от тези изисквания е спазено. Що се отнася до второто изискване, наличието на предпоставката Регламент № 397/2004 да засяга Gul Ahmed пряко и лично не е поставяно под въпрос на нито един етап от производството. В разглеждания регламент Gul Ahmed е посочено като един от пакистанските производители, засегнати от антидъмпинговото разследване, и дружеството доказва, че върху вноса на продукцията му в ЕС са наложени мита, възлизащи на голяма сума. Относно третото изискване — не се спори, че Gul Ahmed е завело жалбата си за отмяна в срока, посочен в член 263 ДФЕС.

30.

Изпълнението на всички предвидени в член 263 ДФЕС условия обаче не е достатъчно. Съгласно постоянната практика на Съда жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Отмяната на този акт трябва да е в състояние да породи правни последици сама по себе си, така че жалбата, ако бъде уважена, да може да донесе полза на лицето, което я е подало ( 14 ). Не се спори, че Gul Ahmed е отговаряло на това изискване към момента на подаване на жалбата за отмяна.

31.

Изискването за наличие на такъв интерес, макар да не е предвидено в член 263 ДФЕС, представлява условие за допустимост, което съдилищата на ЕС анализират отделно от условията, посочени в тази разпоредба ( 15 ). В основата му стои общата за всички държави членки теория на процесуалното право, като целта е да се гарантира, че няма да има огромен наплив от съдебни дела, заведени в „обществен интерес“, което би породило риск жалбата за отмяна да се превърне в някаква форма на actio popularis.

32.

Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес на жалбоподателя трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ (в противен случай същата би била недопустима) и да продължава да съществува до обявяването на съдебния акт, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество ( 16 ). Интересът трябва да е и възникнал, и все още съществуващ ( 17 ).

33.

Регламент № 397/2004 е бил в сила до 4 март 2009 г. Това обаче не означава, че настоящото производство е лишено от смисъл, тъй като изтичането на срока на действие е произвело ефект ex nunc и поради това последиците му не са еквивалентни на онези, които биха произтекли по принцип от отмяната ( 18 ).

34.

От съдебната практика е видно, че правният интерес на жалбоподателя не отпада непременно когато спорният акт спира да поражда правни последици за в бъдеще ( 19 ). Когато в хода на производството обжалваният акт е престанал да поражда правни последици, Съдът следва да прецени правния интерес на жалбоподателя в светлината на конкретните обстоятелства, като вземе предвид по-специално последиците от твърдяната неправомерност и естеството на вредата, която се твърди, че е претърпяна ( 20 ). Интересът може да бъде обоснован от вредите, които жалбоподателят се опасява, че може да претърпи в бъдеще. Тези вреди могат да имат различни проявления — например нежелано налагане на нови налози, свиване на бизнес възможности, ограничения за разработването на възможни нови продукти.

35.

В обжалваното решение Общият съд е приел, че в хода на производството правният интерес на Gul Ahmed е отпаднал по отношение на някои части от жалбата му, а именно второто и третото основание.

36.

Легитимно ли би било понятието за правен интерес да се тълкува в смисъл, че той може да се погаси с простото отминаване на времето, а с него и правото на жалбоподателя делото му да бъде разгледано от съд?

37.

По принцип не мога да приема този подход.

38.

Такова тълкуване би означавало, че продължителността на производството, за която по принцип жалбоподателят не носи отговорност ( 21 ), може да накърни правото му на съдебно средство за защита. Това би могло да доведе до произволна неравнопоставеност пред закона в зависимост от продължителността на производството. Също така ответниците могат да бъдат насърчени да протакат с надеждата да осуетят съдебния контрол.

39.

Равносилно на това би било да се приеме, че по отношение на приетите от институциите актове, които пораждат ограничено във времето правно действие и спират да пораждат действие след подаването на жалба за отмяна, но преди съдът да е могъл да се произнесе със съответно решение, няма да бъде упражняван съдебен контрол от съдилищата на ЕС ( 22 ).

40.

В решението си по основополагащото дело Les Verts/Парламент ( 23 ) Съдът изтъква, че Европейският съюз е общност, основана на върховенството на правото, поради което нито актовете на неговите държави членки, нито актовете на неговите институции са освободени от контрол за съответствие с Договора, който е основна конституционна харта, и с произтичащото от него право ( 24 ).

41.

Описаното по-горе положение би било несъвместимо както със съдебната практика, така и с духа на член 263 ДФЕС, по силата на който съдилищата на Съюза осъществяват контрол относно законосъобразността на приетите от институциите актовете, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети страни ( 25 ).

42.

Въпросът за правния интерес следователно е от конституционно значение и трябва да бъде разглеждан в по-широкия контекст на основното право на ефективни правни средства за защита, утвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 26 ).

43.

По мое мнение, всички тези елементи са в подкрепа на едно по-широко тълкуване на понятието правен интерес ( 27 ).

44.

Не съм съгласна с възражението на Съвета и на Комисията, че това тълкуване рискува да превърне жалбата за отмяна в actio popularis. В националната правна система на много държави членки стеснителното тълкуване може наистина да служи като защита срещу огромен наплив от съдебни дела ( 28 ). В процесуалното право на Съюза обаче концепцията се подкрепя от строгите изисквания за активна процесуална легитимация, залегнали в член 263 ДФЕС.

45.

Споделям мнението на генералния адвокат Bobek, че изискването за наличие на „правен интерес“ не трябва да се нагодява по такъв начин, че да се гарантира определен брой производства ( 29 ). То по-скоро подтиква към един демократичен прочит в светлината на правата на човека ( 30 ). Съгласна съм също така с генералния адвокат Kokott, която е против поставянето на прекалено високи изисквания за доказването на правен интерес, когато вече са изпълнени стриктните условия на втората или третата хипотеза по член 263, четвърта алинея ДФЕС ( 31 ).

46.

Изгледите за получаване на лична полза или преимущество в случай на успех пред съдилищата на Европейския съюз са от решаващо значение при преценката дали е налице правен интерес. Този критерий обаче е може би прекалено субективен и променлив, тъй като му липсва какъвто и да е ясен праг или мерило за изискваното положително въздействие върху положението на жалбоподателя при благоприятен за него изход на делото ( 32 ).

47.

Преценката за съществуването на правен интерес може да се прави единствено за всеки отделен случай in concreto, като се вземат предвид всички последици за индивидуалното положение на жалбоподателя, до които отмяната на оспорвания акт може да доведе. В този контекст генералният адвокат Wahl констатира, че Съдът се стреми да не възприема твърде ограничително тълкуване на понятието за „запазен интерес“ ( 33 ). Съгласна съм и споделям вече изразеното от генералния адвокат Bobek мнение, че за да се установи наличие на правен интерес, от жалбоподателя не би следвало да се изисква повече от това да представи достатъчно на пръв поглед доказателства за неблагоприятно въздействие на оспорвания акт спрямо него (което означава наличие на лична полза от отмяната на акта) ( 34 ). Налагането на по-строг стандарт на доказване би означавало да се изисква жалбоподателят да докаже невъзможното ( 35 ).

48.

В това отношение не би следвало да е от голямо значение до каква степен получаването на полза е вероятно или правдоподобно ( 36 ). Колко голяма е потенциалната полза също трябва да е несъществен въпрос. По-конкретно, ако ползата е в зависимост от бъдещ иск за обезщетение, съдилищата на Европейския съюз трябва да се въздържат от обсъждане на съществото и перспективите му за успех. Правният интерес на жалбоподателя може да бъде отречен само ако изгледите за получаване на полза в бъдеще са чисто хипотетични и несигурни ( 37 ), докато бъдеща полза, която може да се очаква на разумно основание и при нормално стечение на обстоятелствата, би обосновала наличието на правен интерес ( 38 ).

49.

Не мисля, че възприемането на либерален подход ще доведе до положение, при което ще се окаже, че Съдът постановява консултативни становища по общи или хипотетични въпроси ( 39 ). Нито пък следва Съдът, от съображения за добро правораздаване, процесуална икономия или бързина, да използва „езика на допустимостта“, за да избегне разглеждането на делото по същество ( 40 ). Когато жалбоподателят обоснове достатъчен правен интерес към момента на подаването на жалбата, както е направило Gul Ahmed в настоящото производство, Съдът следва да разгледа много съвестно възражението, че впоследствие той е загубил интереса си.

50.

В светлината на изложеното преминавам към анализ на въпроса дали Gul Ahmed е запазило правния си интерес.

51.

Съветът моли Съда да обяви различни части от жалбата за недопустими, доколкото с тях по същество се иска преразглеждане на фактическите изводи на Общия съд и се повтарят изтъкнатите пред същия съд основания.

52.

Вярно е, че жалбата не е изцяло прецизна и както Съветът отбелязва с основание, на места се ограничава до доводи, които вече са били изложени пред Общия съд ( 41 ).

53.

При все това обаче е ясно, че Gul Ahmed оспорва начина, по който Общият съд е тълкувал и приложил правото на Съюза, и следователно разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат да бъдат обсъдени отново при обжалването ( 42 ). Освен това Gul Ahmed повдига, макар и общо, въпроса за липсата на достатъчни мотиви в решението на Общия съд. Това само по себе си е правен въпрос и като такъв може да бъде разгледан в съдебното производство по обжалване ( 43 ).

54.

Съдът впрочем също не е обвързан единствено от доводите, които излагат страните, а когато е подходящо може — извън тези доводи — да приложи спрямо предоставените му факти правни норми, относими към разрешаването на спора; в противен случай при определени обстоятелства той би могъл да се окаже принуден да основава решенията си на погрешни правни съображения ( 44 ).

55.

Поради това предлагам Съдът да разгледа изложените от Gul Ahmed доводи по същество, в частта им, в която се отнасят до правни въпроси, без да преразглежда фактическите изводи на Общия съд и направената от него преценка на фактите ( 45 ).

56.

Gul Ahmed поддържа, че член 129 от Процедурния правилник на Общия съд, който изисква правният интерес да се докаже към момента на подаване на жалбата, не може да се тълкува като изискващ това от жалбоподателя и на по-късен етап. Следователно, след като веднъж жалбоподателят е доказал интереса си при подаването на жалбата, той е освободен от тежестта да доказва в хода на производството, че продължава да има правен интерес.

57.

Съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят носи тежестта да докаже правния си интерес ( 46 ). Постоянна е и съдебната практика, според която Съдът може на всеки етап от производството, било по искане на ответника (или на друга заинтересована страна), или по своя инициатива, да прецени продължава ли жалбоподателят да има правен интерес ( 47 ).

58.

Мисля обаче, че щом веднъж жалбоподателят е доказал, че задоволява всички изисквания за допустимост към момента на подаването на жалбата ( 48 ), както е направило Gul Ahmed, трябва да се презумира, че продължава да ги задоволява.

59.

Тази презумпция ще действа, докато не бъде оспорена. Следователно жалбоподателят не трябва да представя на всеки (примерно) два месеца доказателства, че все още има правен интерес, и да „ревалидира“ първоначалната си жалба. Процедурно правило, което въвежда такова изискване, не би било работещо.

60.

Допустимо е обаче на всеки етап от производството ответникът да оспори презумпцията. И тъй като подобно оспорване представлява вид насрещен иск срещу жалбоподателя, ответникът е този, който трябва да посочи с точност конкретното основание за оспорването и да го подкрепи с доказателства ( 49 ). Това е така, защото жалбоподателят трябва да знае какви възражения се повдигат срещу него. Не може справедливо да се очаква той да предвиди оспорването и да отговори предварително на всички възможни доводи. Поради това Съдът не следва да приема неподкрепени с доказателства възражения срещу продължаващото съществуване на правен интерес ( 50 ).

61.

В процесуална система (като прилаганата в съдилищата на ЕС), в която процедурата е до голяма степен писмена, би било нормално да се очаква подобно оспорване да бъде направено писмено. Ако, както е станало в настоящия случай, възражението е било направено първо устно в съдебното заседание, според мен съдът обикновено би следвало да даде срок, в който оспорващият (т.е. ответникът) да трябва да го внесе формално, като посочи точния му обхват и представи необходимите prima facie доказателства в подкрепа на тезата си, че жалбоподателят действително е загубил интереса си от водене на делото.

62.

Щом ответникът направи това, тежестта на доказване ще се премести върху жалбоподателя, на когото следва да се предостави разумна възможност да представи своята позиция при условия, които не го поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна ( 51 ). Съгласно принципа за равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, Съдът трябва да даде на жалбоподателя срок, в който той да се опита да обори възражението, а след това може да даде срок, в който останалите заинтересовани страни да представят своите писмени становища по неговите твърдения ( 52 ).

63.

Веднъж получил становищата на двете страни, Съдът трябва да анализира изложените доводи и представените в тяхна подкрепа доказателства и след това да се произнесе ( 53 ).

64.

По настоящото дело обаче не е процедирано по този начин. На заседанието, проведено от Общия съд на 25 ноември 2015 г., Съветът и Комисията са изложили устно доводи, че в хода на производството правният интерес на Gul Ahmed е отпаднал, тъй като срокът на действие на разглеждания регламент е изтекъл и евентуален иск за обезщетение за вреди би бил погасен по давност. Същевременно Комисията е изтъкнала редица основания, които потенциално биха могли да обосноват наличието на правен интерес, но след това, на базата на анализ на съдебната практика, е изложила подробни доводи защо според нея нито едно от тях не може да обоснове правния интерес на Gul Ahmed в случая ( 54 ). Тогава Общият съд е дал на Gul Ahmed двуседмичен срок да представи своето становище, след което е дал на Съвета и на Комисията възможност да коментират това становище. Всички страни са представили становищата си в определените срокове.

65.

Дали процедирането по настоящото дело е опорочено поради неспазване на общите правила, които описах в точки 61—63 по-горе?

66.

Според мен повдигнатото от институциите възражение е било подробно аргументирано в самото съдебно заседание (без възражения от страна на Gul Ahmed). По този начин Gul Ahmed е било поставено в положение, в което е имало възможност да изрази становището си по направеното оспорване на правния му интерес. Вярно е, че нормално може да се очаква сериозно възражение от такова естество да бъде направено писмено. Gul Ahmed обаче никога не е поискало от Общия съд да задължи ответните страни да го направят, нито е възразило срещу следваната процедура. При тези обстоятелства считам, че приложената от Общия съд импровизирана процедура не е нарушила правото на защита на Gul Ahmed.

67.

С оглед на изложените по-горе съображения считам, че Общият съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила относно тежестта на доказване, нито е нарушил принципа за равни процесуални възможности.

68.

Gul Ahmed поддържа, че твърдените грешки на институциите при изчисляването на дъмпинговия марж не са специфични само за настоящия случай, а могат да се повторят и в бъдеще. На това основание дружеството твърди, че е оправдано производството да продължи, за да се попречи на Съвета да допусне подобна незаконосъобразност в бъдеще.

69.

Съветът поддържа, че такъв риск не съществува. Първо, възможността за образуване на ново разследване по отношение на вноса на памучно спално бельо с произход от Пакистан е чисто хипотетична. Второ, във всички случаи твърдените грешки са специфични за настоящия случай, защото приложената методология е резултат от липсата на проверими данни, съчетана с неоказването на съдействие от страна на Gul Ahmed ( 55 ). Общият съд е приел, че Gul Ahmed не е изложило конкретни доводи, и на това основание е отхвърлил жалбата му ( 56 ).

70.

Правният интерес на жалбоподателя не отпада непременно, когато спорният акт спре да поражда правни последици за в бъдеще ( 57 ). Отмяната сама по себе си може да има правни последици по-специално като препятства подновяването на неправомерна практика от страна на общностните институции ( 58 ). Правният интерес обаче ще е налице само ако твърдяното неправомерно положение може да се възпроизведе и в бъдеще, независимо от обстоятелствата по делото, довели до подаването на жалбата ( 59 ). Примерите могат да включват грешки при тълкуването на разпоредби от правото на Съюза в светлината на споразуменията на Световната търговска организация ( 60 ), по-специално грешки, свързани с прилаганите методология, критерии или формули, за разлика от грешки при преценката на конкретни фактически обстоятелства. Накрая, може и да не се налага жалбоподателят да доказва, че в бъдеще може да бъде пряко засегнат от повторна незаконосъобразност в подобно производство ( 61 ).

71.

По настоящото дело, първо, фактът, че са изминали няколко години от изтичането на периода на облагане с окончателни антидъмпингови мита на вноса в Eвропейския съюз на произвеждани от Gul Ahmed текстилни изделия, не прави хипотетична възможността за провеждане на ново разследване. Напротив, ако има данни, че ценовите практики на пакистанските производители на памучно спално бельо пак отговарят на условията за прилагане на правилата на ЕС за защита срещу дъмпингов внос, те могат да бъдат разследвани отново.

72.

Второ, фактът, че по силата на член 2, параграфи 3, 5 и 6 от основния регламент при липса на надеждни първични източници на информация Съветът се е основавал на „всеки друг обоснован метод“, не означава сам по себе си, че твърдените методологични грешки са специфични за конкретния случай. При прилагането на тази разпоредба Съветът е трябвало да приеме определена методология и да се основе на определени критерии.

73.

Не е лесно да се прокара разграничителна линия между потенциално повтарящи се грешки, от една страна, и специфични за случая грешки, от друга. Дадено решение може да е било приложено ad hoc за справяне с необичайно положение. То обаче може да отразява и постоянна административна практика, или „шаблон“, който Комисията е разработила за справяне с повтарящо се положение. Ако е така, правдоподобно е да се очаква, че то ще бъде приложено и в бъдеще.

74.

Моето виждане е, че липсата на надеждна първична информация и неоказването на съдействие от страна на разследваните вероятно не са необичайни проблеми в рамките на едно антидъмпингово разследване. Следователно по принцип е възможно определени твърдени грешки, които може да са били допуснати по време на такова разследване, наистина да са методически по естеството си и поради това да е вероятно да бъдат повторени в бъдеще при други подобни разследвания.

75.

В съдебното заседание обаче процесуалният представител на Gul Ahmed поддържа твърдо, че в жалбата си Gul Ahmed всъщност оспорва липсата на каквато и да било методология и че тезата му е, че Комисията е направила констатациите си въз основа на произволни ad hoc решения.

76.

Обяснен по този начин, доводът на Gul Ahmed не посочва никаква грешка в прилагането на правото, която Общият съд да е допуснал, определяйки твърдените грешки на Комисията като специфични за случая. Както правилно изтъкват Съветът и Комисията, с този довод просто се иска Съдът да преразгледа изложените пред Общия съд доводи относно фактите и по същество, което не е в компетентността на Съда на ЕС. В действителност с този довод Gul Ahmed по същество признава, че твърдените грешки са специфични за случая. Моето заключение е, че Gul Ahmed не е доказало, че твърдяната незаконосъобразност може да се повтори в бъдеще, и че изложените от Общия съд мотиви по този въпрос отговарят на изисквания правен стандарт ( 62 ).

77.

Gul Ahmed поддържа, че Общият съд не е изложил мотиви за твърдяното частично отхвърляне на третото основание и не се произнесъл по останалата част от това основание.

78.

Както правилно посочват Комисията и Съветът, доводът на Gul Ahmed почива на очевидно неправилно тълкуване на точка 58 от обжалваното решение. В тази точка при анализа дали е налице продължаващ интерес от изхода на делото, Общият съд се ограничава да определи пет специфични за случая обстоятелства. Той приема, че Gul Ahmed няма интерес да изтъква това основание, и заключава, че не е необходимо да се произнася по него.

79.

Затова предлагам тази част от жалбата да бъде отхвърлена.

80.

Явно според Gul Ahmed решение Shanghai Excell предполага, че обявяването на недопустимост по неговото дело би означавало да се признае, че актове, чието правно действие изтича след подаването на жалба за отмяната им, но преди постановяването на решение, могат да бъдат изключени от съдебен контрол, което е несъвместимо с член 263 ДФЕС.

81.

Такова тълкуване на решение Shanghai Excell би предполагало, че независимо дали има промяна в другите обстоятелства, правният интерес в производството по отмяна на актове, чието правно действие изтича преди постановяването на решение, трябва винаги да се счита за доказан. Както правилно отбелязват Комисията и Съветът, от тази съдебна практика и в частност от точка 56 и следващите от решението не може да бъде изведен такъв принцип.

82.

Затова предлагам тази част от жалбата да бъде отхвърлена.

83.

Gul Ahmed твърди, макар и общо формулирано, че Общият съд е нарушил член 36 от Статута на Съда на ЕС, тъй като не е изложил мотиви и не е разгледал всички доводи и доказателства, представени от него в подкрепа на тезата му, че продължава да има правен интерес.

84.

Вече обсъдих адекватността на мотивите, изложени от Общия съд по отношение на риска от повтаряне на допуснатата незаконосъобразност в бъдеще ( 63 ). Поради това тук ще разгледам последователно мотивите, изложени от Общия съд по отношение на останалите основания, на които Gul Ahmed твърди, че има правен интерес.

85.

Gul Ahmed твърди, че има легитимен интерес от продължаване на производството, за да му бъдат възстановени направените разноски. В обжалваното решение Общият съд приема, че със самата отмяна на разглеждания регламент за жалбоподателя не би възникнало право на възстановяване на разноските, тъй като това е самостоятелна претенция и при определени обстоятелства дори спечелилата делото страна може да бъде осъдена да плати разноските ( 64 ).

86.

Споделям извода на Общия съд, но не и мотивите му.

87.

Искането за осъждане на загубилата страна да плати разноските не представлява самостоятелна претенция. Тя е допълваща и подчинена на основното искане за отмяна на оспорвания акт. Ако страната загуби правния си интерес от основното искане, тя губи и интереса си от претендиране на разноски за него.

88.

Съгласно член 58, параграф 2 от Статута на Съда на ЕС жалба срещу решение само в частта за разноските е недопустима. Като се имат предвид формулировката и целта на тази разпоредба, интересът от възстановяване на разноските, направени в производството, сам по себе си не може да е основание за продължаването му. За да обоснове такъв интерес, жалбоподателят трябва да докаже интерес, надхвърлящ свързания с разноските ( 65 ). Изискването за наличие на правен интерес би било изпразнено от съдържание, ако единствено искането ответната страна да бъде осъдена да плати разноските се приеме за достатъчно да обоснове интереса от производството по отмяна.

89.

Ето защо предлагам на Съда да постанови, че желанието да бъдат възстановени направените в производството разноски, не е самостоятелно основание за наличието на правен интерес. Този извод обаче не може да обоснове отмяна на обжалваното решение, тъй като заключението на Общия съд е правилно.

90.

Gul Ahmed се позовава и на своето намерение в някакъв бъдещ момент да претендира обезщетение за вреди от твърдяната прекомерна продължителност на производството пред съдилищата на Съюза. Общият съд е приел, че за да претендира такива вреди, Gul Ahmed трябва да предяви иск за обезщетение пред него. От това следвало, че той не може да се позове на това основание, за да обоснове правния си интерес по настоящото дело ( 66 ).

91.

Макар да съм съгласна с извода, до който е достигнал Общият съд, не приемам мотивите му.

92.

Съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят може да запази правния си интерес от отмяна на акт, който го засяга неблагоприятно, доколкото установяването на незаконосъобразност би могло да послужи като основание за бъдещ иск за имуществени или неимуществени вреди ( 67 ), причинени му от спорния акт ( 68 ). По-специално, жалбоподателят има правен интерес, когато отмяната на спорния акт може сама по себе си да му предостави предимство във връзка с иска му за обезщетение чрез увеличаване на шансовете му искът да бъде успешен ( 69 ). Жалбоподателят би имал правен интерес и ако отмяната би могла да служи за основа за евентуално извънсъдебно споразумение с автора на акта с цел да се поправят понесените вреди ( 70 ).

93.

Успехът на иск за обезщетение за вреди, причинени от прекомерна продължителност на производството, обаче по правило не зависи от успеха на предходната жалба за отмяна на обжалвания акт ( 71 ).

94.

Ето защо предлагам на Съда да постанови, че желанието в бъдеще да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от прекомерна продължителност на производството, не представлява основание за запазване на правния интерес в производството по отмяна. Този извод обаче не може да обоснове отмяна на обжалваното решение, тъй като заключението на Общия съд е правилно.

95.

Gul Ahmed поддържа, че искането, което неговото дъщерно дружество GTM (Europe) Ltd (наричано по-нататък „GTM“), е подало до белгийските власти за възстановяване на антидъмпинговите мита, платени за разглеждания внос след август 2007 г., заедно с други подобни искания, обосновава запазване на правния му интерес. Съветът изтъква, че интересът на дъщерно дружество не е релевантен.

96.

Общият съд е приел, първо, че правният интерес на дъщерното дружество на Gul Ahmed се „слива“ с този на жалбоподателя и следователно го обосновава ( 72 ). След това той е установил, че искането на GTM се отнася до митата, платени след изменението на Регламент № 397/2004 с Регламент № 695/2006, който заменя разпоредби от разглеждания регламент, свързани с дъмпинга ( 73 ). Освен това той е установил, че второто и третото основание са насочени към оспорване на тези заменени разпоредби от разглеждания регламент и че следователно искането за отмяна на това основание не би могло да има отношение към искането на GTM за възстановяване на мита, налагани съгласно последващия регламент. Съобразно с това Общият съд е приел, че искането за възстановяване обосновава правния интерес на Gul Ahmed само по отношение на първото, четвъртото и петото от повдигнатите пред него основания ( 74 ). Общият съд не е разгледал другите искания за възстановяване, на които Gul Ahmed се позовава в писмените си становища.

97.

В съдебното заседание пред Съда Gul Ahmed обяснява, че не представя документи, доказващи тези други искания за възстановяване, защото те са направени от независими вносители на неговите продукти, което според него ги прави неотносими към делото.

98.

При тези обстоятелства Общият съд не може да бъде упрекнат, че е основал своята преценка само върху подаденото от GTM искане за възстановяване. Освен това той не е бил длъжен да мотивира конкретно становището си по отношение на тези други искания, които са били посочени само най-общо, нито е имал задължение да обясни защо ги счита за неотносими ( 75 ).

99.

Ако разглежданият регламент бъде отменен, правното основание за възстановяване на платените антидъмпингови мита върху вноса на продуктите на Gul Ahmed би било член 116, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 117, параграф 1 от него. Съгласно член 121, параграф 1, буква а) от този кодекс искането за възстановяване трябва да бъде подадено в срок от три години от датата на уведомяване за митническото задължение. От това следва, че за да обоснове правния си интерес, Gul Ahmed може да се позовава само на искания за възстановяване, направени в рамките на този период, като подадените от GTM.

100.

Второто и третото основание, повдигнати в жалбата на Gul Ahmed, наистина са свързани с елементи от разглеждания регламент, които са били заменени с Регламент № 695/2006 ( 76 ). Дори и до известна степен критериите и методологията, използвани от Съвета за целите на този регламент, да са подобни на използваните за разглеждания регламент ( 77 ), евентуалната отмяна на последния регламент няма да има пряк ефект върху законосъобразността на Регламент № 695/2006.

101.

Освен това, дори ако Съдът отмени разглеждания регламент и дори теоретично тази отмяна да би могла да накара Съвета да преразгледа Регламент № 595/2006 или да го оттегли с обратна сила, такава хипотеза в най-добрия случай би дала на Gul Ahmed единствено една бъдеща и несигурна перспектива за получаване на полза. Това не е достатъчно само по себе си да обоснове правния интерес на Gul Ahmed ( 78 ).

102.

Следователно в това отношение изложените от Общия съд мотиви за отхвърляне на доводите на Gul Ahmed са достатъчно ясни.

103.

В писменото становище на Gul Ahmed и в жалбата му не се споменава интерес от възстановяване на доброто му име. Общият съд е постановил, че Gul Ahmed „по никакъв начин не е развило твърденията си“ в това отношение ( 79 ). В съдебното заседание на 25 януари 2018 г. Комисията обяснява, че по време на изслушването пред Общия съд самата тя е повдигнала и обсъдила този въпрос като основание, което потенциално би могло да обоснове интерес.

104.

Възможността да се възстанови доброто име на жалбоподателя, се отнася по-скоро до неговото фактическо, а не правно положение. Правният интерес може да бъде обоснован с очевидна вероятност (за разлика от абсолютна сигурност) да се получи такава фактическа полза ( 80 ).

105.

Съгласно постоянната съдебна практика приемането на антидъмпингови мита представлява защитна и превантивна мярка срещу нелоялната конкуренция, произтичаща от дъмпингови практики ( 81 ). Според мен регламент, с който се установява окончателно антидъмпингово мито, потенциално е в състояние да накърни доброто име на лицата, които посочва като отговорни за дъмпинговите практики. От това следва, че жалбоподател, който иска отмяната на такъв регламент, може да има поне неимуществен интерес от производството, тъй като евентуалната отмяна може да облекчи, ако не да възстанови напълно, загубата на репутация ( 82 ). Такъв интерес може да бъде обоснован независимо от естеството на повдигнатите основания ( 83 ).

106.

За да се приложат тези принципи обаче, жалбоподателят е трябвало да повдигне въпроса в писмените си изложения и да представи някакви доказателства за вредите, които са били причинени на доброто му име с регламента, чиято отмяна иска. Случаят не е такъв и няма да обсъждам повече тази възможност.

107.

Пред Общия съд Gul Ahmed се е позовало, макар и най-общо, на възможността да търси по съдебен ред обезщетение за вредите, причинени му от Съвета с Регламент № 397/2004. Съветът и Комисията твърдят, че във всички случаи срокът за предявяване на иск за обезщетение за причинени от разглеждания регламент вреди е изтекъл. Общият съд е пропуснал да разгледа този довод в обжалваното решение.

108.

По принцип жалбоподателят запазва интереса си да иска отмяна на даден акт, ако установяването на незаконосъобразност може да послужи като основание за бъдещ иск за обезщетение за вреди, причинени му от оспорвания акт, или за бъдещи преговори с неговия автор ( 84 ). Един бъдещ иск за обезщетение обаче би бил от полза за жалбоподателя само ако не е погасен по давност и поради това недопустим.

109.

Съгласно член 46 от Статута на Съда на ЕС иск, основан на извъндоговорната отговорност на Съюза, се погасява по давност след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което го обуславя, освен ако давностният срок не бъде прекъснат с предявяване на иск за обезщетение пред Съда за извъндоговорна отговорност на Съюза ( 85 ) или предявяване преди това на претенция пред съответната институция на Европейския съюз. Когато извъндоговорната отговорност на Съюза произтича от нормативен акт, давностният срок започва да тече от момента на настъпване на вредоносните последици от този акт ( 86 ).

110.

Искът за обезщетение за претърпените от Gul Ahmed вреди по време на прилагането на разглеждания регламент, по-специално във връзка със задължението му да плаща антидъмпингови мита върху износа на свои продукти за ЕС, е погасен по давност. Този регламент е бил в сила до 4 март 2009 г. и давностният срок никога не е бил прекъсван. По-конкретно, фактът, че Gul Ahmed е завело дело за отмяна, не прекъсва срока, който тече за целите на давността ( 87 ).

111.

Теоретично е възможно Gul Ahmed да е претърпяло други вреди, които да са се проявили едва по-късно и за които давността все още да не е изтекла. Също така теоретично е възможно да има вреди с продължаващ характер, като заплащане на разходи за банкови гаранции ( 88 ) или увреждане на репутацията ( 89 ), за които Gul Ahmed може все още да предяви иск срещу Съвета ( 90 ).

112.

По-горе в това заключение обсъдих увреждането на репутацията ( 91 ). В останалата част Gul Ahmed не е посочил пред Общия съд или пред Съда каквито и да било продължаващи вреди или висящи дела за обезщетения за вреди. Следователно Gul Ahmed не може да обоснове правен интерес с подобни неопределени доводи, които не са надлежно подкрепени с доказателства. В тази връзка Общият съд не може да бъде критикуван, че не е изложил подробни мотиви ( 92 ).

113.

С оглед на изложените по-горе съображения стигам до извода, че Общият съд се е мотивирал надлежно и че следователно доводът на Gul Ahmed в обратния смисъл следва да бъде отхвърлен.

114.

Не правя никакви препоръки относно разноските по делото, тъй като Съдът е поискал от мен да разгледам само първото основание на Gul Ahmed и тъй като окончателното решение по жалбата ще зависи от позицията, която Съдът ще възприеме не само по отношение на това основание, но и по отношение на второто основание за обжалване.

115.

Предвид изложеното по-горе и без да се засяга преценката на Съда по второто основание за обжалване, предлагам на Съда да отхвърли първото основание на Gul Ahmed.