1)

Член 113а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, изменен с Регламент (ЕИО) № 361/2008 на Съвета от 14 април 2008 г., и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 трябва да се тълкуват в смисъл, че при дефиниране на понятието „страна/държава на произход“, съдържащо се в тези разпоредби, следва да се вземат предвид митническите регламенти, уреждащи определянето на непреференциалния произход на стоките, а именно член 23 и сл. от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността и член 60 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

2)

Член 23, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, както и член 60, параграф 1 от Регламент № 952/2013, разгледани във връзка с член 31, буква б) от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че страната на произход на култивираните гъби е страната на отглеждане/прибиране на реколтата по смисъла на тези разпоредби, независимо от факта, че съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на отглеждане/прибиране едва три или по-малко дни преди първата реколта.

3)

Общата забрана за въвеждане на потребителя в заблуда относно страната на произход на храните, закрепена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, не е приложима, що се отнася до пресните плодове и зеленчуци, за отбелязването на произхода, изисквано съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент (ЕО) № 361/2008, и съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013.

4)

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не могат да се изискват допълнителни уточнения освен задължителното отбелязване на страната на произход съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент № 361/2008, и съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане на потребителя в заблуда.