3.6.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 187/18


Решение на Съда (пети състав) от 21 март 2019 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-498/17) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 1999/31/ЕО - Член 14, букви б) и в) - Депониране на отпадъци - Съществуващи депа - Неизпълнение)

(2019/C 187/20)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara, F. Thiran и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Италианска република (представители:. Palmieri, и G. Palatiello, avvocato dello Stato)

Диспозитив

1)

Като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да се приведат депата, получили разрешително за продължаване на дейността, в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в точка 1 от приложение I към същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, букви б) и в) от Директива 1999/31 по отношение на депата в Авиляно (н.м. Сере Ле Брече), Ферандина (н.м. Венита), Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела), Латронико (н.м. Торе), Лаурия (н.м. Карпинето), Маратеа (н.м. Монтескуро), Молитерно (н.м. Темпа ла Гуарела), две депа в Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депа в Рапола (н.м. Алберо ин Пиано), Роканова (н.м. Сере), Сант’Анджело Ле Фрате (н.м. Фаризи), Кампотосто (н.м. Репердузо), Капистрело (н.м. Трасолеро), Франкавила (Вале Анцука), Л’Акуила (н.м. Понте деле Гроте), Андрия (D’Oria G.& C. Snc), Каноза (CO.BE.MA), Бишелие (CO.GE.SER), Андрия (F.lli Acquaviva), Трани (BAT-Igea Srl), Торвискоза (дружество Caffaro), Атела (н.м. Кафаро), Корлето Пертикара (н.м. Темпа Мазоне), Марсико Нуово (н.м. Галайно), Матера (н.м. Ла Мартела), Пескопагано (н.м. Домакия), Рионеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло), Саландра (н.м. Пиано дел Говерно), Сан Мауро Форте (н.м. Прияти), Сенизе (н.м. Паломабара), Тито (н.м. Ая деи Моначи), Тито (н.м. Вале дел Форно), Капестрано (н.м. Тирасеньо), Кастелалто (н.м. Коле Коку), Кастелвекио Калвизио (н.м. Термине), Корфинио (н.м. Кануче), Корфинио (н.м. Казе куерчето), Мошано Сантанджело (н.м. Санта Асунта), Сантомеро (н.м. Фикаденти), Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти), Сан Бартоломео ин Галдо (н.м. Сера Пасторе), Тривигано (предишно Кава Дзоф) и Торвискоза (н.м. Ла Валета).

2)

Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 338, 9.10.2017 г.