Решение на Съда (голям състав) от 2 април 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Bobigny, Cour de cassation — Франция) — Caisse de retraite du personnel navigant professionnel de l'aéronautique civile (CRPNPAC)/Vueling Airlines SA (C-370/17), Vueling Airlines SA/Jean-Luc Poignant (C-37/18)

(Съединени дела C-370/17 и C-37/18) (1)

(Преюдициално запитване - Работници мигранти - Социална сигурност - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Приложимо законодателство - Член 14, точка 1, буква a) - Командировани работници - Член 14, точка 2, буква a), подточка i) - Лице, което нормално извършва дейност в качеството на заето лице на територията на две или на повече държави членки и е наето на работа в клон или постоянно представителство на работодателя на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира седалището му - Регламент (ЕИО) № 574/72 - Член 11, параграф 1, буква a) - Член 12а, параграф 1а - Удостоверение Е 101 - Обвързващо действие - Удостоверение, получено или предявено с измама - Правомощие на съда на приемащата държава членка да установи измамата и да не вземе предвид удостоверението - Член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/7 - Сътрудничество между компетентните институции - Сила на пресъдено нещо на решенията по наказателни дела по отношение на гражданските съдилища - Предимство на правото на Европейския съюз)

(2020/C 222/02)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Bobigny, Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Caisse de retraite du personnel navigant professionnel de l'aéronautique civile (CRPNPAC) (C-370/17), Vueling Airlines SA (C-37/18)

Ответници: Vueling Airlines SA (C-370/17), Jean-Luc Poignant (C-37/18)

Диспозитив

Член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на съдебно производство, образувано срещу работодател за действия, които биха могли да разкрият получаването или предявяването с измама на удостоверения E 101, издадени на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., по отношение на работници, упражняващи дейността си в държава членка, съдилищата на тази държава членка могат да констатират наличието на измама и в резултат на това да не вземат предвид тези удостоверения, единствено след като се уверят, че:

—

от една страна, предвидената в член 84а, параграф 3 от този регламент процедура е задействана своевременно и компетентната институция на издаващата държава членка е могла да извърши повторна преценка на основателността на издаването на посочените удостоверения с оглед на конкретните доказателства, представени от компетентната институция на приемащата държава членка, от които може да се предположи, че тези удостоверения са били получени или предявени с измама, и

—	от друга страна, компетентната институция на издаващата държава членка не е извършила такава повторна преценка и не се е произнесла в разумен срок по тези доказателства, като евентуално отмени или отнеме разглежданите удостоверения.

Член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005, и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случая, когато в приемащата държава членка срещу работодател е постановена осъдителна присъда, която се основава на окончателно установяване на измама, извършено в нарушение на това право, граждански съд на тази държава членка, за който съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда е задължителна, да може да се основе само на тази присъда, за да осъди посочения работодател да заплати обезщетение за вреди на работниците или на пенсионноосигурителна институция на същата държава членка, пострадали от измамата

(1) ОВ C 283, 28.8.2017 г.

ОВ C 112, 26.3.2018 г.