1)

Член 2, параграф 6 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процесуална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която гражданскоправни претенции при нарушение на правилата относно обществените поръчки и възлагането им могат да се предявяват, при условие че нарушението е установено с окончателен акт от арбитражна комисия или от съдебен орган — при упражняването на съдебен контрол върху решение на тази арбитражна комисия.

2)

Правото на Съюза, и по-специално член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, изменена с Директива 2014/23, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че в контекста на искове за обезщетение за вреди допуска национално процесуално правило като разглежданото в главното производство, което ограничава съдебния контрол върху решенията, постановени от арбитражна комисия — осъществяваща първоинстанционен контрол върху решенията, приети от възлагащите органи в процедурите по възлагане на обществени поръчки — до разглеждане само на основанията, посочени пред тази комисия.