1)

Член 52, първа алинея от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила следва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди, че националната разпоредба, с която се транспонира член 33, параграф 2, буква а) от тази директива, се прилага незабавно към молби за убежище, по които още не е постановено окончателно решение и които са подадени преди 20 юли 2015 г. и преди влизането в сила на тази разпоредба от националното право. Все пак този член 52, първа алинея, разглеждан по-специално в светлината на посочения член 33, не допуска такова незабавно прилагане в случай, в който както молбата за убежище, така и искането за обратно приемане са подадени преди влизането в сила на Директива 2013/32, като съгласно член 49 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, те продължават да попадат изцяло в приложното поле на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна.

2)

В случай като разглежданите по дела C-297/17, C-318/17 и C-319/17 член 33 от Директива 2013/32 следва да бъде тълкуван в смисъл, че позволява държавите членки да отхвърлят молба за убежище като недопустима на основание на този член 33, параграф 2, буква а), без да е необходимо да прилагат приоритетно предвидените в Регламент № 604/2013 процедури по поемане на отговорност или по обратно приемане.

3)

Член 33, параграф 2 буква а) от Директива 2013/32 следва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска дадена държава членка да се ползва от предоставената с тази разпоредба възможност да отхвърли като недопустима молба за предоставяне на статут на бежанец с мотива, че на кандидата вече е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, когато очакваните условия на живот, които посоченият кандидат би имал като лице, ползващо се от субсидиарна закрила в тази друга държава членка, не биха представлявали за него сериозна опасност да бъде изложен на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От обстоятелството, че лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не получават в посочената държава членка никаква социална закрила, гарантираща жизнения им минимум, или получават такава закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на тази държава членка, може да се заключи, че посоченият кандидат би бил изложен там на такава опасност само ако вследствие на това обстоятелство, поради особената си уязвимост и независимо от волята си и личния си избор, той би се намирал в положение на крайна материална нищета.

Член 33, параграф 2 буква а) от Директива 2013/32 следва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска държава членка да упражнява тази възможност, когато вследствие на прилагането на процедурата за убежище в другата държава членка, предоставила субсидиарна защита на кандидата, без в действителност да се разглеждат направените искания, в тази държава членка систематически се отказва да бъде предоставян статут на бежанец на лицата, търсещи международна закрила, които отговарят на условията, предвидени в глави II и III от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.