|
6.11.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 374/10 |
Решение на Съда (пети състав) от 10 август 2017 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — Изпълнение на европейска заповед за арест срещу Sławomir Andrzej Zdziaszek
(Дело C-271/17 PPU) (1)
((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Процедури за предаване между държавите членки - Условия за изпълнение - Случаи, в които изпълнението може да бъде отказано - Член 4а, параграф 1, въведен с Рамково решение 2009/299/ПВР - Заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода - Понятие „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ - Производство, в което се изменят наложени преди това наказания - Решение за определяне на общо наказание - Решение, постановено без заинтересованото лице да се е явило лично - Осъдено лице, което при първоначалното му осъждане не се е явило лично на съдебния процес нито на първа, нито на въззивна инстанция - Лице, за което във въззивното производство се е явил защитник - Заповед за арест, която не съдържа информация по този въпрос - Последици за изпълняващия съдебен орган))
(2017/C 374/13)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Rechtbank Amsterdam
Страна в главното производство
Sławomir Andrzej Zdziaszek
Диспозитив
|
1) |
Понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува като отнасящо се не само до инстанцията, на която е произнесено въззивното решение, доколкото с него след ново разглеждане на делото по същество окончателно е постановено, че съответното лице е виновно, но и до всяко последващо производство — като това, в което е постановен обсъжданият в главното производство акт за определяне на общо наказание — в резултат от което е взето решението, окончателно изменящо размера на първоначално наложеното наказание, при условие че органът, постановил последно посоченото решение, е имал определено право на преценка в това отношение. |
|
2) |
Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, в които заинтересованото лице не се е явило лично в производството или евентуално производствата, релевантни за прилагането на член 4а, параграф 1 от това рамково решение, и нито информацията във формуляра, съдържащ единен образец на европейска заповед за арест и приложен към посоченото рамково решение, нито информацията, получена по реда на член 15, параграф 2 от същото рамково решение, осигуряват достатъчно данни, за да се установи наличието на някоя от хипотезите по член 4а, параграф 1, букви а)—г) от Рамково решение 2002/584, изменено, изпълняващият съдебен орган има възможност да откаже да изпълни европейската заповед за арест. Рамковото решение, изменено, обаче не е пречка този орган да вземе предвид всички обстоятелства по отнесеното до него дело, за да се увери в спазването на правото на защита на заинтересованото лице в хода на релевантното производство или производства. |