Решение на Съда (четвърти състав) от 24 януари 2019 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Morgan Stanley & Co International plc/Ministre de l'Économie et des Finances

(Дело C-165/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Шеста директива 77/388/ЕИО - Директива 2006/112/ЕО - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени сделки (стоки и услуги със смесено предназначение) - Определяне на подлежащата на приспадане част - Клон, установен в държава членка, различна от тази на централата на дружеството - Разходи на клона, предназначени единствено за извършените от централата сделки - Общи разходи на клона, използвани както за извършените от него сделки, така и за тези на централата))

(2019/C 93/04)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Morgan Stanley & Co International plc

Ответник: Ministre de l'Économie et des Finances

Диспозитив

Член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и членове 168, 169 и 173—175 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че за разходите на регистриран в една държава членка клон, предназначени единствено за облагаеми с данък върху добавената стойност сделки и за освободени от този данък сделки, извършени от намиращата се в друга държава членка централа, подлежащата на приспадане част се определя като дробна величина, в чийто знаменател се посочва оборотът без данък върху добавената стойност, реализиран само от тези сделки, а в числителя — облагаемите сделки, които биха породили право на приспадане и ако бяха извършени в държавата членка, в която е регистриран клонът, включително когато правото на приспадане възниква в резултат на избора на клона да бъдат обложени с данък върху добавената стойност извършените в тази държава сделки.

Член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388, както и членове 168, 169 и 173—175 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи подлежащата на приспадане част във връзка с общите разходи на клон, регистриран в една държава членка, направени за извършване както на сделките на клона в тази държава, така и за сделките на намиращата се в друга държава членка централа, в знаменателя на дробната величина, с която се изразява подлежащата на приспадане част, следва да се вземат предвид сделките, извършени както от клона, така и от централата, като трябва да се уточни, че в числителя на дробната величина следва да бъдат включени, освен извършените от клона облагаеми сделки, само тези от облагаемите сделки на централата, които биха породили право на приспадане и ако бяха извършени в държавата, в която е регистриран клонът.

(1) ОВ C 213, 3.7.2017 г.