Решение на Съда (втори състав) от 13 септември 2018 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato/Wind Tre SpA, предишно наименование Wind Telecomunicazioni SpA (C-54/17), Vodafone Italia SpA, предишно наименование Vodafone Omnitel NV (C-55/17)

(Съединени дела C-54/17 и C-55/17) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на потребителите - Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Член 3, параграф 4 - Приложно поле - Членове 5, 8 и 9 - Агресивни търговски практики - Точка 29 от приложение I - Агресивни търговски практики при всякакви обстоятелства - Доставка на непоръчани стоки - Директива 2002/21/ЕО - Директива 2002/22/ЕО - Далекосъобщителни услуги - Продажба на SIM (Subscriber Identity Module — модул за идентификация на абоната) карти, съдържащи определени предварително въведени и предварително активирани настройки за услуги - Липса на предварително уведомяване на потребителите))

(2018/C 408/13)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato

Ответници: Wind Tre SpA, предишно наименование Wind Telecomunicazioni SpA (C-54/17), Vodafone Italia SpA, предишно наименование Vodafone Omnitel NV (C-55/17)

в присъствието на: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (C-54/17), Altroconsumo, Vito Rizzo (C-54/17), Telecom Italia SpA

Диспозитив

Понятието „доставка на непоръчани стоки“ по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че без да се накърняват проверките, които следва да бъдат направени от запитващата юрисдикция, то обхваща поведения като разглежданите в главните производства, изразяващи се в продажба от далекосъобщителен оператор на SIM (Subscriber Identity Module — модул за идентификация на абоната) карти, в които предварително са въведени и активирани настройки за определени услуги, като сърфиране в интернет и гласова поща, без потребителят да е бил предварително информиран по подходящ начин за това предварително въвеждане и активиране на настройки, нито за себестойността на тези услуги.

Член 3, параграф 4 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която поведение, представляващо доставка на непоръчани стоки по смисъла на точка 29 от приложение I към Директива 2005/29, като разглежданото в главните производства, трябва да се преценява с оглед на разпоредбите на тази директива, от което следва, че съгласно тази правна уредба националният регулаторен орган по смисъла на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., не е компетентен да санкционира такова поведение.

(1) ОВ C 239, 24.7.2017 г.