Дело T‑849/16
PGNiG Supply & Trading GmbH
срещу
Европейска комисия
„Жалба за отмяна — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2009/73/ЕО — Решение на Комисията за изменение на условията за изключване на газопровод OPAL от правилата на Съюза относно достъпа на трети лица (TPA) и тарифните регулации — Липса на пряко засягане — Недопустимост“
Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 14 декември 2017 г.
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Решение на Комисията за изменение на условията за изключване на експлоатацията на газопровод от правилата на Съюза — Жалба на дружество, което е в конкуренция с дружеството адресат на решението — Липса на пряко засягане — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 36 от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност дадено лице да бъде лично засегнато от решение с общ характер — Условия — Решение на Комисията за изменение на условията за изключване на експлоатацията на газопровод от правилата на Съюза — Жалба на дружество, което е в конкуренция с дружеството адресат на решението — Липса на лично засягане — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 36 от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Решение на Комисията за изменение на условията за изключване на експлоатацията на газопровод от правилата на Съюза — Изключване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 36 от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета)
Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове — Актове, които не включват мерки за изпълнение и засягат пряко жалбоподателя — Акт, който сам по себе си не променя правното положение на жалбоподателя — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
Критерият за пряко засягане изисква оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от оспорената правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. Това е така, когато възможността адресатите на акт на Европейския съюз да не изпълнят предвиденото в този акт, е чисто теоретична и намерението им да действат в съответствие с последиците от него, не подлежи на никакво съмнение.
Що се отнася до решение на Комисията за изменение на условията за изключване на експлоатацията на газопровод от правилата на Съюза, по-специално относно достъпа на трети лица, вследствие на предложение на компетентния национален орган на основание член 36 от Директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, дружество, което е в конкуренция с дружеството — адресат на това решение, не би могло да е пряко засегнато от посоченото решение. Всъщност условието, отнасящо се до липсата на оставено право на преценка на адресатите, не е изпълнено, тъй като решението на националния орган, с което се изпълнява решението на Комисията, не е автоматично, като се има предвид възможността както за националния орган, така и за адресата на решението на последния да отхвърлят предложената мярка.
(вж. т. 31—33)
Субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресатът на решението. Освен това, когато решението засяга група лица, които са били определени или определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори.
Що се отнася до решение на Комисията на основание член 36 от Директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, с което се изменят условията, при които операторът на газопровод трябва да предостави газта на разположение на трети лица, дори да се предположи, че в конкретен случай посоченото изменение може да има икономическо отражение върху дейността на трето дружество, действащо в областта на предлагането и преноса на природен газ, по-конкретно вследствие на увеличаване на газовите потоци, пренасяни с този газопровод, и по този начин да намали конкурентостта на въпросното дружество на пазарите на едро и дребно на газ в държава членка спрямо предприятия, свързани с експлоатацията на газопровода, това би засегнало всички действащи в този сектор икономически оператори, а не единствено посоченото дружество.
Освен това фактът на принадлежност към твърдения затворен кръг на операторите на пазара на търговията и на преноса на газ в държава членка не би могъл да индивидуализира посоченото дружество спрямо условията за експлоатация на газопровод, пренасящ газта през тази държава членка към друга държава членка.
Следователно това дружество не е лично засегнато от решението на Комисията.
(вж. т. 37—39, 42, 44 и 46)
За да се определи приложното поле на даден акт, следва да се провери дали той засяга индивидуално определени правни субекти. В това отношение съдилищата на Съюза не трябва да се ограничават до официалното наименование на акта, а най-напред трябва да вземат предвид предмета и съдържанието му. Така, решение, което има за адресат държава членка, има общо действие, ако се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории от лица, посочени общо и абстрактно.
Що се отнася до решение на Комисията на основание член 36 от Директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, с което се изменят условията, при които операторът на газопровод трябва да предостави газта на разположение на трети лица, това решение не би могло да е акт с общо приложение и поради това не е подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
Всъщност решението се отнася само до дадена индивидуална и определена хипотеза, тоест условията за експлоатация на част от капацитета на газопровод от дружество. По-специално евентуалните икономически последици, които това решение би могло да има за оператори от сектора на преноса и търговията на газ, различни от посоченото дружество, не представляват правни последици спрямо категория лица, определени общо и абстрактно.
(вж. т. 49, 50 и 53)
Понятието „подзаконови актове“, които засягат пряко всяко физическо или юридическо лице и които не включват мерки за изпълнение по смисъла на третата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, трябва да се тълкува с оглед на целта на тази разпоредба, която, видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправен субект, чието правно положение все пак е пряко променено от даден акт, да е лишен от ефективна съдебна защита срещу този акт.
В светлината на тази цел обаче изглежда, че третата част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС е приложима само когато оспореният акт сам по себе си, т.е. независимо от всяка мярка за изпълнение, променя правното положение на жалбоподателя. Затова, ако това не е така, тази констатация е достатъчна, за да се направи изводът за неприложимост на третата част на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и то без да е необходимо в този случай да се проверява дали този акт съдържа мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя.
(вж. т. 54)