Дело T‑192/16
NF
срещу
Европейски съвет
„Жалба за отмяна — Изявление на ЕС и Турция от 18 март 2016 г. — Съобщение за печата — Понятие „международно споразумение“ — Определяне на автора на акта — Обхват на акта — Сесия на Европейския съвет — Среща на държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на Европейския съюз, проведена в помещенията на Съвета на Европейския съюз — Качество на представителите на държавите — членки на Съюза, по време на среща с представителя на трета страна — Член 263, първа алинея ДФЕС — Липса на компетентност“
Резюме — Определение на Общия съд (първи разширен състав) от 28 февруари 2017 г.
Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове на Европейския съвет — Включване — Граници
(член 15 ДЕС; член 263 ДФЕС)
Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове на институция, орган или служба на Съюза, пораждащи задължителни правни последици — Изявление, публикувано под формата на съобщение за печата на интернет страницата на Съвета, за резултатите от среща на държавните ръководители на държавите членки с турския министър-председател — Изключване
(член 263 ДФЕС; член 21, първа алинея от Статута на Съда)
Договорът от Лисабон издига Европейския съвет до ранг на институция на Съюза. Противно на предходната практика на съда на Съюза, актовете, приети от тази институция — която съгласно член 15 ДЕС не изпълнява законодателни функции и се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите членки, нейния председател и председателя на Комисията — съответно вече не се намират извън обхвата на предвидения в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност.
В този контекст актовете, приети от представителите на държавите членки, които са събрани физически в помещенията на една от институциите на Съюза и действат не в качеството на членове на Съвета или на членове на Европейския съвет, а в качеството си на държавни или правителствени ръководители на държавите членки, не подлежат на контрол за законосъобразност от страна на съда на Съюза. В това отношение от член 263 ДФЕС е видно, че по принцип съдът на Съюза не е компетентен да се произнася по законосъобразността на акт, който е приет от национален орган, нито на акт, приет от представителите на национални органи на няколко държави членки, действащи в рамките на комитет, предвиден в регламент на Съюза. Не е достатъчно обаче даден акт да се квалифицира от съответната институция, привлечена като ответник по жалба, като „решение на държавите — членки“ на Съюза, за да се окаже извън обхвата на въведения с член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност — в разглеждания случай върху актовете на Европейския съвет. Всъщност за целта освен това трябва да се установи, предвид съдържанието и всички обстоятелства около приемането на въпросния акт, че той в действителност не е решение на Европейския съвет.
(вж. т. 43—45)
Не е възможно за акт, подлежащ на обжалване на основание член 263 ДФЕС, да се счита изявлението, публикувано на 18 март 2016 г. на интернет страницата на Съвета под формата на съобщение за печата с цел да се обобщят резултатите от среща на държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на Съюза, с турския министър председател, посветена на задълбочаването на отношенията между ЕС и Турция и на решаването на миграционната криза. Подобен акт не може да се счита за акт, приет от Европейския съвет, нито впрочем от друга институция, орган или служба на Съюза, или за разкриващ наличието на такъв акт, който освен това да съответства на споразумение, сключено на 18 март 2016 г. между Европейския съвет и Република Турция.
Всъщност, тъй като за нуждите на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалваният акт е материализиран чрез представянето на съобщение за печата, трябва да се анализира контекстът, в който се е стигнало до „Изявлението на ЕС и Турция“ — във вида, в който е разпространено чрез посоченото съобщение за печата — и неговото съдържание, за да се определи дали то евентуално представлява или разкрива наличието на акт, който следва да се счита за изходящ от Европейския съвет и който съответно попада в обхвата на предвидения в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност. В това отношение документите за срещата между ЕС и Турция, изпратени официално до държавите — членки на Съюза, и до Република Турция, доказват, че въпреки за съжаление двусмисления текст на „Изявлението на ЕС и Турция“, във вида, в който е разпространено чрез съобщението за печата, представителите на държавите членки са се срещнали с турския министър-председател в използваните съвместно от Европейския съвет и Съвета помещения в качеството си на държавни или правителствени ръководители на тези държави членки. В това отношение обстоятелството, че на срещата са присъствали също председателят на Европейския съвет и председателят на Комисията, които са били поканени неофициално, не позволява да се приеме, че поради присъствието на всички тези членове на Европейския съвет срещата е била проведена между Европейския съвет и турския министър-председател.
Освен това, дори да се допусне възможността по време на спорната среща неофициално да е било сключено международно споразумение, това споразумение би било дело на държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на Съюза, и на турския министър-председател. В рамките на производство по жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС, Общият съд обаче не е компетентен да се произнесе по законосъобразността на сключено от държавите членки международно споразумение.
(вж.т. 48, 66, 67 и 71—73)