Дело T‑170/16

Guardian Glass España, Central Vidriera, SLU

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Данъчни предимства, предоставени от териториална единица на държава членка — Схема за помощи, обявена за несъвместима с вътрешния пазар — Изпълнение на решението — Задължение за проверка на индивидуалното положение на получателите — Липса на становище от страна на Комисията — Необжалваем акт — Недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (първи състав) от 11 октомври 2017 г.

1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Преценка на това действие според същината на акта — Вземане в предвид на представата, която имат за акта неговите адресати — Изключване

   (член 263, първа алинея ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Разглеждане на схема за помощи в нейната цялост — Допустимост

   (член 107, трети параграф ДФЕС и член 108 ДФЕС)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Задължение — Трудности при изпълнението — Становища на Комисията по предложените от държавата членка мерки за изпълнение — Задължителен характер — Липса

   (член 108, параграф 2 ДФЕС)

4. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Вземане в предвид на формата на акта — Граници

   (член 263, първа алинея ДФЕС)

1.  За да се установи дали даден акт поражда задължителни правни последици по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС, е уместно придържане към самата му същност. Съществуването на тези последици следва да се установи въз основа на същността на съответния акт и не може да се основава върху други обстоятелства, по-специално върху представата, която биха могли да имат неговите адресати. По естеството си тази представа всъщност е от субективен характер. Условията за допустимост на жалба обаче не може да зависят от обстоятелства, които могат да варират в зависимост от органите, предприятията или частните субекти.

   (вж. т. 68, 114 и 115)

2.  Когато Комисията установи схема на помощи, тя не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Тя може да се произнесе по общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да прави анализ на всеки отделен случай на прилагане. Когато Комисията се произнася общо и абстрактно относно схема за държавни помощи, която обявява за несъвместима с общия пазар, и разпорежда получените съгласно тази схема парични суми да бъдат възстановени, държавата членка трябва да провери индивидуалното положение на всяко предприятие, засегнато от посоченото възстановяване.

   (вж. т. 70 и 71)

3.  Ако държава членка срещне непредвидени и непредвидими трудности при изпълнението на решение в областта на държавните помощи, тя трябва да се обърне към Комисията. Нямат задължителна сила писмата на Комисията, адресирани до националните органи в рамките на изпълнението на решение на Комисията, с които схема за помощи се обявява за незаконосъобразна и несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването на съответните помощи, но не се указват отделните получатели на тези помощи и не се определят точните суми, които следва да бъдат възстановени. В този контекст Комисията само изразява становището си относно допустимия характер от гледна точка на правото на Европейския съюз на предложените от съответната държава членка мерки за изпълнение с оглед на трудностите, изпитвани от посочената държава членка.

   (вж. т. 72, 74 и 75)

4.  Формата, в която е приет даден акт, по принцип е без значение за преценката на допустимостта на жалба за отмяна. По този начин се избягва положение, при което формата и наименованието, които авторът дава на своя акт, могат да доведат до изключването на възможността за жалба за отмяна срещу този акт, въпреки че той на практика поражда правни последици. Формата на акта обаче може да се вземе предвид, когато тя може да допринесе за установяване на неговото естество.

   В това отношение, доколкото става въпрос за акт във формата на писмо, в което не е посочена дата, което не е подписано и което не съдържа антетка на Комисията, този акт се явява неофициален документ, който няма реквизити, обичайно използвани от институция при приемането на акт, чиято последица или чийто предмет е пораждането на правни последици. Произтичащата от същността на обжалвания акт липса на породени от него задължителни правни последици се потвърждава от формата, в която той е приет.

   (вж. т. 85—89 и 92)