27.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 63/32


Жалба, подадена на 12 декември 2016 г. — Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия

(Дело T-891/16)

(2017/C 063/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Scandlines Danmark ApS (Копенхаген, Дания), Scandlines Deutschland GmbH (Хамбург, Германия) (представител: L. Sandberg-Mørch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да обяви, че ответникът незаконосъобразно не е действал съгласно член 265 oт Договора за функционирането на Европейския съюз, като не е изразил становище по оплакването на жалбоподателите от 5 юни 2014 г. относно държавната помощ, предоставена за финансиране на постоянната транспортна връзка в пролива Фемарн-Белт;

да осъди Комисията да заплати изцяло съдебните разноски, включително и разноските на жалбоподателите в производството, дори ако вследствие на подаването на жалбата Комисията предприеме действие, което според Съда премахва необходимостта от постановяване на решение или ако Съдът отхвърли жалбата като недопустима.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат седем основания.

1.

Първото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на потенциално свръхкомпенсиране при нетърговските железопътни такси, които следва да бъдат платени от датския национален железопътен оператор DSB на въпросната трета страна за използването на постоянната транспортна връзка (фаза на строителство).

2.

Второто основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на безвъзмездно ползване на държавна собственост, предоставено на третата засегната страна, за изграждането на постоянната транспортна връзка (фаза на строителство).

3.

Третото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на държавни гаранции на третата засегната страна, след като това не е било разрешено в решението за планиране (фаза на планиране).

4.

Четвъртото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на капиталови инжекции на третата засегната страна при надвишаване на сумите, разрешени в решението за планиране (фаза на планиране).

5.

Петото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на държавни заеми на третите засегнати страни, докато решението за планиране е разрешавало само предоставянето на държавни гаранции (фаза на планиране).

6.

Шестото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на държавни заеми на третите засегнати страни при надвишаване на бюджета, разрешен в решението за планиране (фаза на планиране).

7.

Седмото основание е твърдението, че Комисията не е действала съгласно смисъла на член 265 ДФЕС във връзка с предоставянето на държавна помощ под формата на данъчни предимства на третите засегнати страни, които не са били разрешени в решението за планиране (фаза на планиране).