13.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 78/33

—

да обяви иска за допустим и основателен,

—

да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 112 202 476,69 EUR, заедно с присъщите договорни неустойки в размер на 1,83 % месечно и кумулативно, считано то декември 1994 г. до изплащането на цялата сума, като обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на ищеца, така както са посочени в исковата молба по дело T-429/09, Campailla/Комисия, с която Общият съд вече е сезиран,

—

да вземе предвид изричното искане на ищеца за провеждане на съдебно заседание, за да му се даде възможност за изложи устно твърденията си пред Общия съд,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, включително възнаграждението на адвокат, чието участие ответникът е определил за задължително, в размер, посочен при приключването на производството,

—

да обяви, че ищецът запазва всички други права, претенции, основания и права за предявяване на искове и жалби.

1.

Първо основание: обстоятелството, че секретариатът на Съда е приел безрезервно иска, подаден пряко от ищеца без представителство от адвокат.

2.

Второ основани: липсата на предупреждение за евентуални проблеми вследствие на предявяване на иск без представителство от адвокат, както и различно третиране на ищеца в сравнение с други лица, които се намират в същото положение.

3.

Трето основание: санкция, която била наложена на ищеца без правно основание, доколкото жалбата му е обявена за недопустима.

4.

Четвърто основание: нарушение на основните права на ищеца, по-конкретно нарушение на правото му на достъп до съд , което представлявало засягане на човешкото достойнство в нарушение на член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

5.

Пето основание: нарушение на правата на ефективна съдебна защита и справедлив процес, доколкото ответникът не взел предвид особеното положение на ищеца и така не взел мерки, за да гарантира зачитането на тези права.

6.

Шесто основание: нарушаване на правото на добра администрация от страна на ответника, поради това че е постановил едностранно определението си за отхвърляна на жалбата на ищеца по дело C-265/11 P.

7.

Седмо основание: нарушение на правото на собственост на ищеца, доколкото спорът, който стои в основата на производството пред Съда на Европейския съюз срещу Европейската комисия, има за предмет да се признае правото му на собственост, за да може да получи обезщетение. В това отношение ищецът упреква Съда, че като е отхвърлил жалбата му е затвърдил окончателно фалшивото решение, което Първоинстанционният съд налага с определението си, постановено по дело T-429/09.