14.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/56


Жалба, подадена на 26 септември 2016 г. — Athletic Club/Комисия

(Дело T-679/16)

(2016/C 419/73)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Athletic Club (Билбао, Испания) (представители: E. Lucas Murillo de la Cueva и J. Luís Carrasco, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени член 1 от Решение C (2016) 4046 окончателен на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), предоставена от Испания на някои футболни клубове, в частта му, в която засяга Athletic Club,

да отмени членове 4 и 5 от Решение C (2016) 4046 окончателен на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), предоставена от Испания на някои футболни клубове, в частта му, в която се разпорежда възстановяването на помощта, за която се предполага, че е била предоставена на Athletic Club, както и премахването на режима на корпоративния данък за нестопанските организации, в съответствие с който е облаган Athletic Club,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение C (2016) 4046 окончателен на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), предоставена от Испания на някои футболни клубове. Що се отнася до жалбоподателя, посочената помощ се е състояла в данъчното предимство, което той е получил през разглеждания период, тъй като е бил облаган като нестопанска организация, а не по общия режим на корпоративния данък.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

В тази връзка той твърди, че в рамките на референтната географска зона (Vizcaya) разглежданата в решението мярка не може да се счита за селективна, тъй като всички футболни клубове са нестопански организации, подчинени на същия режим и вид корпоративно облагане.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

В тази връзка жалбоподателят твърди, че разликата в данъчното облагане на юридическите лица с нестопанска цел и акционерните дружества е оправдана от съществените различия между тези два вида юридически лица.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

В тази връзка жалбоподателят твърди, че разглежданата в решението мярка не води до нарушение на конкуренцията и не засяга търговията между държавите членки.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 108 ДФЕС и член 1, буква б), подточка i), членове 17, 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

В тази връзка жалбоподателят твърди, че ако разглежданата в решението мярка би трябвало да се счита за държавна помощ, при всички случаи тя трябва да се счита за съществуваща помощ.

5.

Петото основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 1, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В тази връзка жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не е мотивирано, доколкото не е анализирало основните изисквания на определението за държавна помощ и не е отговорило на мотивираните твърдения от страните, като по този начин не е спазило основните изисквания в областта на тежестта на доказване.