24.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/49

Жалба, подадена на 8 септември 2016 г. — GEA Group/Комисия

(Дело T-640/16)

(2016/C 392/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: GEA Group AG (Дюселдорф, Германия) (представители: I. du Mont и C. Wagner, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C (2016) 3920 на Европейската комисия от 29 юни 2016 г. за изменение на Решение C (2009) 8682 окончателен от 11 ноември 2009 година относно процедура по Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT/38589 — Топлинни стабилизатори),

—

при условията на евентуалност, да намали размера на глобата и да определи нов падеж за плащане и лихва (след приемане на обжалваното решение), и

—

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

С първото основание се твърди, че Европейската комисия е нарушила член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, приемайки обжалваното решение въпреки изтичането на погасителната давност.

2.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение нарушава член 266, първа алинея ДФЕС и правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му е била дадена възможност да развие становището си устно.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията е нарушила член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не е приложила 10-процентовия таван по отношение на жалбоподателя, а е приложила същия за друг нарушител в ущърб на жалбоподателя.

4.

С четвъртото основание се твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, като е наложила единствено на жалбоподателя отговорността за поведение, за което е било установено, че отговарят други нарушители, а неговата отговорност е само производна, и като е възложила допълнителната тежест, произтичаща от намалената отговорност на другия нарушител, изключително в ущърб на жалбоподателя.

5.

С петото основание се твърди, че Комисията е действала ultra vires, като с обратна сила е определила падеж за плащане към момент, в който не е съществувало действително правно основание за плащане, както и че не е посочила мотиви съгласно член 296, втора алинея ДФЕС, защото не е изяснила причините, поради които се е отклонила от практиката си.