—

да отмени член 1, параграф 4 и членове 2—4 oт Решение (ЕС) 2016/287 на Комисията от 15 октомври 2014 година относно държавните помощи SA.26500 — 2012/C (ex 2011/NN, ex CP 227/2008), предоставени от Германия на Flughafen Altenburg-Nobitz GmbH и на Ryanair Ltd (OВ L 59, стp.22); и

—

да осъди Комисията да заплати разноските.

1.

Първото основание е изведено от нарушаване с решението на член 41 oт Хартата на Европейския съюз за основните права на принципа на добрата администрация и на правото на жалбоподателите на защита, тъй като Комисията не е разрешила достъпа на жалбоподателите до преписката по разследването и ги е поставила в положение, в което те не са могли ефективно да изложат становищата си.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията не доказала, че е налице избирателност.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията погрешно е заключила, че договореностите между летището и жалбоподателите предоставя на жалбоподателите предимство. Комисията неправилно е отказала да приеме сравнителния анализ, предоставен от жалбоподателите и е допуснала явни грешки в преценката и пропуск да посочи мотиви в своя анализ на рентабилността, като не е определила правилно стойността на маркетинговите услуги, предоставяни по силата на договореностите за маркетингови услуги; погрешно е отхвърлила основанието, на което почива решението за закупуване на маркетингови услуги; погрешно е отхвърлила възможността част от маркетинговите услуги да са били закупени за целите на общ интерес; основала е изводите си на непълни, недостоверни и неточни данни за изчисляване на рентабилността; и погрешно е пренебрегнала по-големите ползи от споразумението за летищни услуги на летището с Ryanair.

4.

Четвъртото основание е изведено, при условията на евентуалност, от нарушение на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, доколкото Комисията е допуснала явна грешка в преценката и грешка в правото, като е установила, че помощта за Ryanair и AMS е била равностойна на съвкупните маржови загуби на летището (както те са изчислени от Комисията), а не на действителната печалба за Ryanair и AMS. Комисията трябвало да проучи доколко от твърдяната печалба действително са се възползвали пътниците на Ryanair. Също така тя не предоставила количествено изражение на каквото и да е конкурентно предимство на Ryanair, произтичащо от твърдяната помощ, и не могла да обоснове по подходящ начин с какво определеният в решението като подлежащ на възстановяване размер на помощта е необходим, за да се осигури възстановяването на положението, което предхожда нейното предоставяне.