29.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 111/35


Жалба, подадена на 10 февруари 2016 г. — Oil Pension Fund Investment Company/Съвет

(Дело T-56/16)

(2016/C 111/42)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Oil Pension Fund Investment Company (Техеран, Иран) (представител: K. Kleinschmidt, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени с незабавно действие Решение (ОВППС) 2015/2216 на Съвета от 30 ноември 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2204 на Съвета от 30 ноември 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012, в частта им, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя,

да предприеме процесуално-организационни действия съгласно член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, като задължи ответника да представи всички документи, свързани с обжалваното решение, доколкото се отнасят до жалбоподателя,

да присъедини документите по дело Oil Pension Fund Investment Company/Съвет (T-121/13, ECLI:EU:T:2015:645),

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по делото.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първо основание: нарушение на член 266 ДФЕС

Според жалбоподателя член 266 ДФЕС не позволява на Съвета да приема актове, които имат едно и също съдържание, както актът от 21 декември 2012 г., отменен с решение на Общия по дело Oil Pension Fund Investment Company/Съвет (T-121/13, ECLI:EU:T:2015:645).

2.

Второ основание: нарушение на правото на защита на жалбоподателя, на правото му на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране

Във връзка с това жалбоподателят се оплаква, че не е проведено надлежно изслушване и не му е предоставен достъп до преписката. Според него съдържащите се в обжалваните актове мотиви не са разбираеми. Поради тези причини жалбоподателят смята, че са нарушени правото му на защита и на ефективна съдебна защита. Според него е налице и нарушение на правото на изслушване. Освен това се твърди, че Съветът не е преценил правилно отнасящите се до жалбоподателя обстоятелства. Според жалбоподателя му е отказан справедлив съдебен процес в съответствие с принципите на правовата държава, тъй като не са му били известни и не е имал възможност да вземе конкретно отношение по съответните критики и доказателства на Съвета, а и не е имал възможност да представи евентуални насрещни доказателства по делото.

3.

Трето основание: явна грешка в преценката, неупражняване или неправилно упражняване на правото на преценка и нарушение на принципа на пропорционалност

Според жалбоподателя Съветът е допуснал явна грешка при преценката при приемането на оспорваните актове. Той твърди, че Съветът не е установил в достатъчна степен и/или правилно фактите, които са в основата на оспорваните актове. Във връзка с това жалбоподателят изтъква по-конкретно, че са неверни отнасящите се до него основания за приемането на ограничителни мерки, посочени в оспорваните актове. Освен това тези актове противоречали на принципа на пропорционалността.

4.

Четвърто основание: нарушение на гарантираните с Хартата на основните права на Европейския съюз права

В това отношение жалбоподателят изтъква, че с оспорваните актове се нарушават негови основни права, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък Хартата на основните права). Във връзка с това той твърди, че е нарушена свободата на стопанската инициатива в Европейския съюз (член 16 от Хартата на основните права) и правото му да ползва законно придобитата си собственост в Европейския съюз, като по-специално се разпорежда свободно с нея (член 17 от Хартата на основните права). Освен това жалбоподателят се оплаква от нарушение на принципа на равенство (член 20 от Хартата на основните права) и на принципа на недискриминация (член 21 от Хартата на основните права).