14.3.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 98/59

Жалба, подадена на 2 февруари 2016 г. — Sigma Orionis/Комисия

(Дело T-48/16)

(2016/C 098/75)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sigma Orionis SA (Валбон, Франция) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да установи, че:

—	Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по договорите за субсидиране FP7 и H2020, като е спряла всички дължими на жалбоподателя по тях плащания въз основа на неправомерно изготвен доклад за разследване от OLAF,

—	Европейската комисия не е изпълнила задълженията си по договори за субсидиране FP7 и H2020, като е прекратила спорните договори за субсидиране въз основа на неправомерно изготвен доклад за разследване от OLAF,

—	при условията на евентуалност, да разпореди назначаване на експерт, който да установи безспорно дължимите на жалбоподателя суми по спорните договори за субсидиране.

С оглед на това да осъди ответника:

—

да заплати неправомерно спрените суми, дължими на основание договори за субсидиране FP7, а именно 607 404,49 EUR, ведно със съответните лихви за забава съгласно член II.5.5, считано от датата на падежа в определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните операции по рефинансиране размер, увеличен с 3,5 пункта,

—

да заплати неправомерно спрените суми, дължими на основание договори за субсидиране H2020, а именно 226 688,68 EUR, ведно със съответните лихви за забава съгласно член 21.11.1, считано от датата на падежа в определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните операции по рефинансиране размер, увеличен с 3,5 пункта,

—	да плати обезщетение на жалбоподателя за претърпените от него допълнителни вреди, оценени на настоящия етап на 1 500 000 EUR и подлежащи в хода производството евентуално на увеличаване или намаляване,

—	да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Първото основание е че Комисията не можела да вземе решение за пълно спиране на плащанията, дължими на жалбоподателя, като се позове на доклад за разследване, който бил изготвен въз основа на неправомерно събрани доказателства. В това отношение жалбоподателят поддържа, че Комисията се основала на неправомерно събрани доказателства, поради което както спирането на плащанията, така и прекратяването на договорите за субсидиране било незаконосъобразно.

Второто основание е че било допуснато нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като различните доклади за технически одит неизменно стигали до извода, че жалбоподателят е използвал средствата в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и добро финансово управление. Поради това Комисията не можела да претендира, че правомерно е констатирала допуснати от жалбоподателя нередности в рамките на други субсидии, за да обоснове както прекратяването на спорните договори за субсидиране, така и спирането на всички плащания по тях. Впрочем участието в споразумения за субсидиране представлявало единствен източник на финансиране за жалбоподателя и липсата на нови европейски проекти неизбежно щяла да доведе до изпадането му в несъстоятелност.

Третото основание е че Комисията допуснала явно и сериозно нарушение на съществуващите ограничения на правото ѝ на преценка, което можело да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Жалбоподателят претърпял вреди, свързани с репутацията и клиентелата му, които силно намалявали и дори обезсмисляли всякакви перспективи за негово бъдещо участие в нови европейски проекти. Впрочем участието в споразумения за субсидиране представлявало единствен източник на финансиране за жалбоподателя и липсата на нови европейски проекти неизбежно щяла да доведе до изпадането му в несъстоятелност.