Дело T‑837/16

Кралство Швеция

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (пети състав) от 7 март 2019 г.

„REACH — Решение на Комисията с което се разрешава употребата на оловен сулфохромат жълт и на оловен хроматмолибдатсулфат червен — Член 60, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 — Проверка на липсата на алтернативи — Грешка при прилагане на правото“

  1. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Решение за разрешаване — Условия за издаване на разрешение — Задължение за разглеждане от Комисията — Обхват —Задължение за вземане предвид на становищата на комитетите на Европейската агенция по химикали (ECHA) — Граници — Задължение за мотивиране

    (съображения 81 и 102 и член 60, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

    (вж. т. 64—69)

  2. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Решение за разрешаване — Условия за издаване на разрешение — Липса на алтернативи за употребата на вещество, пораждащо безпокойствие — Разглеждане от Комисията — Тежест на доказване — Наличие на данни, позволяващи да се заключи, че Комисията не е разгледала надлежно липсата на алтернативи

    (съображения 69 и 73, член 60, параграфи 4, 5, 8 и параграф 9, буква г), и член 62, параграф 4, букви д) и е) от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

    (вж. т. 72—79, 81—85 и 102)

  3. Жалба за отмяна — Отменително съдебно решение — Последици — Ограничаване от Съда — Запазване на правните последици на обжалвания акт до замяната му в разумен срок — Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

    (член 264, втора алинея ДФЕС)

    (вж. т. 109—112)

Резюме

С решение Швеция/Комисия (T‑837/16), постановено на 7 март 2019 г., Общият съд отменя решение, с което Комисията разрешава някои видове употреба на оловния сулфохромат жълт (C. I. Жълт пигмент 34) и оловния хроматмолибдатсулфат червен (C. I. Червен пигмент 104) въз основа на Регламент № 1907/2006 ( 1 ). Разрешението е поискано от дружеството DDC Maastricht BV по-специално с цел употребата на тези два пигмента в бои за метални повърхности и за пътна маркировка. Решението за разрешаване на Европейската комисия, която наред с останалото установява липсата на алтернативи за тези два пигмента, е оспорено пред Общият съд от Кралство Швеция, подкрепяно от Кралство Дания, Република Финландия и Европейския парламент.

На първо място, според Общия съд по отношение на разглежданите в случая оловни хромати е безспорно, че не е възможно да се определи недействаща доза/концентрация за канцерогенните свойства или за токсичните свойства за репродукцията и че поради това правното основание, което може да позволи разрешаването на посочените вещества, пораждащи сериозно безпокойство, е могло да бъде само член 60, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. Обжалваното решение се основава на тази разпоредба.

На второ място, Общият съд прави няколко уточнения относно разпределянето на задачите, които имат участниците в процедурата по разрешаване по член 60, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. Само Комисията съответно трябва да провери дали предвидените в тази разпоредба условия са изпълнени. В рамките на социално-икономическия анализ и на анализа на подходящите алтернативи Комисията е длъжна да вземе предвид становищата на комитетите на Европейската агенция по химикали (ECHA), посочени в член 64, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. Макар да не е обвързана от становищата, когато Комисията предпочете значително да се отклони от техническо или икономическо мнение, изразено в такова становище, тя е длъжна изрично да изложи мотиви за преценката си.

На трето място, Общият съд изяснява допълнително понятието „алтернативи“. От член 64, параграф 4, член 60, параграф 5 и съображение 69 от Регламент № 1907/2006 следва, че „алтернатива“ означава „[алтернативно] вещество“ или „алтернативна технология“, които са релевантни за целите на процедурата по разрешаване, предвидена в Регламент № 1907/2006, само доколкото са „подходящи“. Що се отнася до този термин, с него се цели броят на релевантните алтернативи да се ограничи до броя на „по-безопасните“ такива, а именно веществата или технологиите, чиято употреба създава по-малък риск в сравнение с риска, създаван от употребата на съответното вещество, пораждащо сериозно безпокойство. Освен това този термин означава, че това не трябва да бъде само алтернатива in abstracto или реализирана в лабораторни условия, или пък в условия единствено с изключителен характер. Освен това в контекста на социално-икономическа процедура трябва също така да се определи дали алтернативите, които са били доказани в хода на процедурата по разрешаване, са технически и икономически реализируеми „за заявителя“ за разрешението. Накрая, ако е доказано, че социално-икономическите ползи надхвърлят рисковете, произтичащи от употребата на съответното вещество за здравето на човека или околната среда, разрешение може да се издаде, ако заявителят представи план за заместване по смисъла на член 60, параграф 4, буква в) от същия регламент.

На четвърто място, що се отнася до тежестта на доказване, Общият съд счита, че макар действително именно заявителят за разрешението да трябва да докаже отсъствието на каквато и да било алтернатива, Комисията трябва да установи дали всички релевантни факти и свързани с тях технически и икономически преценки позволяват да се заключи, че предвидените в тази разпоредба условия действително са изпълнени. Поради това в съответствие със задължението си за полагане на грижа Комисията трябва задълбочено да провери условието относно липсата на алтернативи. Ако след извършване на проверката относно условието, свързано с липсата на алтернативи, около научната оценка продължава да има несигурност, трябва да се заключи, че по принцип въпросното условие не е изпълнено и че Комисията съответно няма право да издаде разрешение, дори под условие.

В разглеждания случай Общият съд констатира, че информацията, предоставена от трети лица в хода на производството по приемане на обжалваното решение, показва, че поне при някои видове употреба не е основателно да се констатира липсата на алтернативи. Всъщност според Общия съд към датата на приемане на обжалваното решение проверката от Комисията на условието, свързано с липсата на алтернативи, предвидено в член 60, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, не е била надлежно приключена. Поради това към същата дата разглежданото в случая разрешение все още не е можело да се издаде.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).