1

През 1977 г. Комисията на Европейските общности решава да създаде служба за медиация. Задачата на тази служба е да предлага по небюрократичен начин разрешаване на проблеми, възникнали в професионалната среда, за да се ограничи, доколкото е възможно, използването на предварителни и съдебни производства. С оглед на ефективното изпълнение на тази задача Комисията „формализира“ функционирането на въпросната служба. Така Комисията приема Решение C(2002) 601 от 4 март 2002 година за засилване на службата за медиация (наричано по-нататък „Решението за засилване на службата за медиация“). Съгласно член 6, параграф 3 от това решение „[п]редседателят на Комисията назначава медиатор въз основа на предложение, направено от генералния директор „Персонал и администрация“ след консултация с Комитета по персонала“.

2

С решение на председателя на Комисията от 8 март 2012 г. жалбоподателката г‑жа Mercedes Janssen-Cases е назначена на длъжността заместник-медиатор, която е част от службата за медиация, създадена към Генералния секретариат на Комисията.

3

Освен задълженията си като заместник-медиатор, от 28 февруари 2013 г. жалбоподателката действа като изпълняваща длъжността медиатор, след което съгласно решение от 16 декември 2013 г. заема същата длъжност по съвместителство по смисъла на член 7, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) с обратно действие от 1 март 2013 г.

4

С решение на Комисията от 16 октомври 2013 г. длъжността главен съветник „медиатор“ става длъжност началник-отдел степен AD 13/AD 14.

5

На 10 февруари 2014 г. Комисията публикува обявление за свободна длъжност COM/2014/366 за длъжността медиатор/началник-отдел на службата за медиация (степен AD 13/AD 14). На 27 февруари 2014 г. жалбоподателката кандидатства за въпросната длъжност.

6

С докладна записка от 7 май 2014 г., адресирана до генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията, Централният комитет по персонала на Комисията моли да му бъдат изпратени автобиографиите на номинираните кандидати и скалата за оценка, използвана от комисията за подбор. Централният комитет по персонала изисква тези данни, за да изготви становището, предвидено в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация като етап от процедурата за подбор.

7

С докладна записка от 20 юни 2014 г. Централният комитет по персонала моли председателя на Комисията да не подкрепя предложението за назначаване на длъжността медиатор, направено от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията, докато поради не изпращане на исканите данни не е в състояние да даде становището си.

8

С докладна записка от 17 октомври 2014 г., адресирана до генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, Централният комитет по персонала изпраща отрицателно становище за предложения от посочения генерален директор кандидат.

9

С докладна записка от 22 юли 2015 г. ГД „Човешки ресурси и сигурност“ уведомява жалбоподателката за решението на председателя на Комисията да приключи процедурата за подбор без назначение на длъжността медиатор.

10

На 16 септември 2015 г. Комисията решава да повиши степента на длъжността медиатор до ранг на главен съветник (степен AD 14/AD 15), както и да одобри и да публикува обявление за свободна длъжност за посочената длъжност съгласно член 29, параграф 1, буква а), подточки i) и iii) от Правилника. Съгласно този акт решението, позволяващо заемането на длъжността, ще бъде прието на основание член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. На 7 октомври 2015 г. Комисията публикува обявление за свободна длъжност COM/2015/1801 за главен съветник от степен AD 14/AD 15 с оглед заемане на длъжността медиатор. В обявлението се уточнява, че председателят на Комисията ще назначи медиатор въз основа на предложение, направено от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ след консултация с Централния комитет по персонала.

11

Жалбоподателката кандидатства за длъжността медиатор на 16 октомври 2015 г. и с още трима кандидати е избрана за участие в предвидените изпити и събеседвания пред Комитета за предварителен подбор и Консултативния комитет по назначенията. Като приема, че W, тогава ръководител на медицинската служба към ГД „Човешки ресурси и сигурност“, е единственият кандидат, отговарящ на необходимата квалификация, Консултативният комитет по назначенията приема на 25 февруари 2016 г. благоприятно становище за него за длъжността медиатор.

12

С докладна записка от 13 май 2016 г., адресирана до г‑жа К. Георгиева, заместник-председател на Комисията, отговаряща по-специално за персонала, Централният комитет по персонала отговаря на искането за изготвяне на становище, което е дадено на 20 април 2016 г. от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ към Комисията за назначаването на W на длъжността медиатор. В това отношение Централният комитет по персонала изразява съжаление, че искането за становище се отнася само до предложения кандидат, поради което няма данни за неуспелите кандидати и няма възможност да представи полезно становище.

13

С решение от 15 юни 2016 г. Комисията назначава W на длъжността медиатор и с докладна записка от 16 юни 2016 г. уведомява жалбоподателката за резултата на процедурата за подбор (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“).

14

На 15 септември 2016 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателката подава жалба по административен ред срещу обжалваните решения. С Решение от 5 януари 2017 г. Комисията отхвърля подадената по административен ред жалба.

15

На 28 септември 2016 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на основание член 91, параграф 4 от Правилника.

16

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същата дата, жалбоподателката прави искане за спиране на изпълнението за назначаване на W на длъжността медиатор.

17

На 7 октомври 2016 г. съгласно член 91, параграф 4 от Правилника производството е спряно до постановяването на изрично решение или до възникването на мълчалив отказ по подадената на 15 септември 2016 г. административна жалба на жалбоподателката. Производството е възобновено на 17 януари 2017 г. след изричното отхвърляне на посочената жалба.

18

С определение от 17 февруари 2017 г.Janssen-Cases/Комисия (T‑688/16 R, непубликувано, EU:T:2017:107) председателят на Общия съд отхвърля искането за спиране на изпълнението на решението за назначаване на W на длъжността медиатор.

19

По предложение на четвърти състав Общият съд на основание член 28 от своя процедурен правилник решава да препрати делото на разширен съдебен състав.

20

Жалбоподателката моли Общия съд:

21

Комисията моли Общия съд:

22

Съгласно насоките до службите на Комисията относно назначаването на служители на висши ръководни длъжности от октомври 2008 г. единствено уведомяването на неуспял кандидат или кандидати представлява акт с неблагоприятни последици. Налага се обаче изводът, че макар това уведомяване да следва да се счита за формалното отхвърляне на въпросната кандидатура, от който момент започва да тече срокът за обжалване съгласно член 90 от Правилника, факт е, че актът, с който се приключва процедурата за подбор с избор на кандидат — единственият предвиден в процесното обявление за свободна длъжност акт — поражда и правните последици, от които неизбежно следва и посоченото по-горе формално отхвърляне (вж. в този смисъл решение от 30 юни 1983 г., Schloh/Conseil, 85/82, EU:C:1983:179, т. 40).

23

Поради това искането за отмяна, направено от жалбоподателката с жалбата, е допустимо в своята цялост.

24

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква четири основания:

25

Твърденията на жалбоподателката по първото основание са две. Първото твърдение на жалбоподателката е, че колегиумът на членовете на Комисията не е компетентен да приема решението за назначаване на W на длъжността медиатор, тъй като това решение се взима от председателя на Комисията съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. Второто твърдение е за нарушение на тази разпоредба поради консултация с Комитета по персонала, която не е проведена съгласно правилата.

26

По-конкретно първото твърдение на жалбоподателката по първото основание е, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация назначаването на медиатор на Комисията е от компетентността на нейния председател, който е посочен като орган по назначаването (AIPN) в тази област съгласно член 2, параграф 1 от Правилника. Тази компетентност на председателя на Комисията била посочена в обявлението за свободна длъжност, въз основа на което е проведена процесната процедура за подбор. В случая обаче Комисията, тоест некомпетентен в това отношение орган, приела обжалваните решения, без преди това да са ѝ предоставени правомощия за това.

27

Второто твърдение на жалбоподателката е, че поради неуведомяване на Централния комитет по персонала за досиетата на всички първоначално приети кандидатури предвидената в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация консултация с комитета не е проведена съгласно правилата. Всъщност въпросната консултация била с цел да предостави на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ информирано мнение за качествата, компетентностите и профила на различни кандидати. Изготвянето обаче на становище само за един кандидат, предложен на председателя на Комисията, лишавала тази консултация от полезното ѝ действие и я превръщала в просто утвърждаване на предложението на генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, каквото Централният комитет по персонала никога не бил приемал.

28

Що се отнася до оплакването за некомпетентност на автора на обжалваните решения, Комисията поддържа, че е делегирала правомощието за назначаване на медиатор на председателя си въз основа на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация. При все това нямало пречка Комисията сама да упражни това правомощие в конкретен случай, когато, както в настоящия, поема ролята на AIPN поради степента, определена за свободната позиция съгласно своето Решение C(2013) 3288 окончателен от 4 юни 2013 година относно упражняването на правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването (AIPN), както и тези, предоставени от Условията за работа на другите служители (RAA) на органа, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (AHCC). Това решение довело до конкретно имплицитно изменение на Решението за засилване на службата за медиация. При всички случаи жалбоподателката не е доказала да е претърпяла вреди в резултат от приемането на обжалваните решения от колегиума на членовете на Комисията. Освен това член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация не изисквало от Комисията да се консултира с Централния комитет по персонала за всички първоначално приети кандидатури. Напротив, видно от тази разпоредба, Централният комитет по персонала трябвало да бъде консултиран единствено във връзка с предложението, дадено на председателя на Комисията от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, което, изглежда, самият комитет е приел.

29

Що се отнася до първото твърдение, от член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация е видно, че председателят на Комисията назначава медиатор. Ето защо въпросната разпоредба следва да се приеме за акт, въз основа на който Комисията определя компетентния в областта AIPN по смисъла на член 2, параграф 1 от Правилника.

30

В това отношение следва да се отбележи, че не може да се приеме доводът на Комисията, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация тя е „делегирала“ правомощието за назначаване на председателя си и поради това може сама да упражни посоченото правомощие, когато намери за уместно.

31

Всъщност делегирането на правомощия е акт, който освобождава делегиращия орган от компетентността, делегирана на оправомощения орган (вж. в този смисъл решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Haute Autorité, 10/56, EU:C:1958:8, т. 77 и 78). Делегирането на правомощия следователно води до прехвърляне на отговорностите, което забранява на делегиращия орган да изземва прехвърлените правомощия, тъй като решението му ще бъде опорочено поради липса на компетентност. Делегиращият орган може отново да упражни правомощията само ако преди това приеме акт, по силата на който си възвръща делегираната компетентност. Всъщност, както делегирането на правомощия изисква приемането на изричен акт за прехвърляне на съответното правомощие (решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Haute Autorité, 9/56, EU:C:1958:7, т. 42), принципът на правна сигурност, на който се основава формалният характер на делегирането на правомощия, изисква оттеглянето на делегирането също да стане с приемане на изричен акт.

32

Така, ако се приеме, че механизмът за определяне на компетентния AIPN, предвиден в член 2, параграф 1 от Правилника, следва да се квалифицира като делегиране на правомощия или да бъде приравнен на такова делегиране, то като пренебрегва породената от такова „делегиране“ последица на отпадане на правомощията, Комисията твърди, че самата тя е компетентна, вместо председателя си, да упражни правомощието да назначи медиатор, когато намери за уместно.

33

Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно Решение C(2013) 3288 окончателен, посочено в точка 28 по-горе, прието съгласно член 2, параграф 1 от Правилника, колегиумът на членовете на Комисията е компетентният AIPN във връзка с назначаването на главен съветник съгласно член 29, параграф 1, буква а), подточки i) и iii) от Правилника.

34

Както обаче бе посочено в точка 10 по-горе, с решение от 16 септември 2015 г. Комисията решава да повиши степента на длъжността медиатор до ранг на главен съветник (степен AD 14/AD 15).

35

С оглед на тези промени след приемането на Решението за засилване на службата за медиация, компетентният AIPN за назначаване на медиатор на Комисията е колегиумът на членовете на Комисията. В този контекст, позоваването в решението от 16 септември 2015 г. на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до компетентния орган за назначаването на медиатор, а до формалните изисквания, които този орган, а именно Комисията, следва да спазва в процедурата, въз основа на която се назначава медиатор, а именно по отношение на консултацията с Комитета по персонала. По същия начин следва да се тълкува позоваването в този смисъл в обявлението за свободна длъжност.

36

Следователно Комисията е компетентният AIPN за приемането на решението от 15 юни 2016 г. да назначи W на длъжността медиатор, тъй като освен това видно от протокол от 2173‑то заседание на Комисията решението е взето по предложение на нейния председател. Следователно първото твърдение по първото основание трябва да се отхвърли.

37

Що се отнася до второто твърдение по първото основание, следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация органът за вземане на решение назначава медиатор „след консултация с Комитета по персонала“.

38

В това отношение, както бе посочено в точки 35 и 36 по-горе, ако Комисията е компетентният AIPN за вземане на решението за назначаване на W на длъжността медиатор, другите процесуални изисквания, установени в член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, продължават да се прилагат. Комисията впрочем не оспорва задължението на органа за вземане на решение да се консултира въз основа на последната разпоредба с Комитета по персонала.

39

Така самата Комисия твърди, че член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация трябва да се тълкува в смисъл, че изисква консултацията с Комитета по персонала да се направи от органа, натоварен с вземането на окончателното решение, с което се прекратява процедурата. Освен това, макар тази консултация да се състои само в правото на изслушване, без да се предоставя на Комитета по персонала правото да взема решение съвместно с органа за вземане на решение, тя трябва да е от такова естество, че да може да повлияе на съдържанието на приемания акт (вж. в този смисъл решение от 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, EU:T:2001:72, т. 89 и 90), който изисква упражняването на широка свобода на преценка (решение от 12 февруари 1987 г., Bonino/Комисия, 233/85, EU:C:1987:82, т. 5).

40

В този контекст ефективността на въпросната консултация може да бъде гарантирана само ако нейният предмет съвпада с предмета, до който ще се отнася преценката на органа, който ще вземе окончателното решение. Така, консултацията с Комитета по персонала трябва да се отнася до същите кандидати, като тези, по отношение на които въпросният орган следва да упражни своята преценка. Всъщност тази консултация няма да бъде ефективна, ако Комитетът по персонала следва да изрази становище само за един кандидат, докато органът за вземане на решение има за цел да оцени няколко кандидати, преди да избере един от тях.

41

В настоящия случай, първо, от становището на Консултативния комитет по назначенията от 25 февруари 2016 г. е видно, че той е разгледал три кандидатури и е решил да предложи тази на W за процесната длъжност (вж. т. 11 по-горе). В него се посочва също, че този комитет е предал на колегиума на членовете на Комисията формулярите за оценка и автобиографиите на трима кандидати.

42

Второ, следва да се припомни, че AIPN, който взима окончателното решение за назначаване, трябва да има възможност да проучи и да прецени данните, които на всеки етап от развитието на процедурата за подбор са довели за различните консултирани административни равнища като Консултативния комитет по назначенията до приемането на консултативните становища, които са му представени (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Сметна палата/BF, T‑663/13 P, EU:T:2014:883, т. 25).

43

В този контекст протоколът от 2173‑то заседание на Комисията, на което е взето решението от 15 юни 2016 г. за назначаване на W, посочва в съответствие със становището на Консултативния комитет по назначенията от 25 февруари 2016 г., че колегиумът на членовете на Комисията е сезиран с досиетата на трима кандидати, разгледани от последния комитет за процесната длъжност. Съгласно същия протокол Комисията по-специално взема предвид становището на Консултативния комитет по назначенията от 25 февруари 2016 г. и прави съпоставяне на качествата на кандидатите с оглед на профила на длъжността. В това отношение въпросният протокол посочва, че Комисията проверява тяхната компетентност, ефективност и поведение в службата и избира W за длъжността.

44

На трето място обаче, от докладна записка от 13 май 2016 г., адресирана от Централния комитет по персонала до заместник-председателя на Комисията, отговарящ по-специално за персонала, е видно, че посоченият комитет е получил от генералния директор на ГД „Човешки ресурси и сигурност“ искане за становище на 20 април 2016 г., тоест след изпращане на предложението на Консултативния комитет по назначенията до колегиума на членовете на Комисията, и че това искане за становище се отнася само до кандидата, чието назначаване е предложено на колегиума на членовете на Комисията, а не до трите кандидатури, които са предадени на последния.

45

Комисията не оспорва, че само данните за кандидатурата на W са били изпратени за становище на Централния комитет по персонала. Следователно предметът на упражненото право на преценка на колегиума на членовете на Комисията не съвпада с този, който е определен за консултацията с Централния комитет по персонала (вж. т. 12 по-горе).

46

При тези обстоятелства се налага изводът, че не са спазени минималните изисквания, които гарантират полезния ефект на консултацията с Комитета по персонала и изискват той да може да изрази становище за кандидатите, които органът за вземане на решение ще оцени с оглед на окончателното си решение.

47

Следователно в съответствие с второто твърдение на жалбоподателката по първото основание решението от 15 юни 2016 г. за назначаване на W на длъжността медиатор на Комисията е прието в нарушение на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, що се отнася до консултацията с Комитета по персонала, и поради това то трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата.

48

Доколкото докладната записка от 16 юни 2016 г., с която жалбоподателката е уведомена за приключването на процедурата и неблагоприятния за нея изход, която също се обжалва (вж. т. 13 и 22 по-горе), изрично се основава на избора в полза на друг кандидат, и решението, съдържащо въпросния избор, е опорочено от нарушение на член 6, параграф 3 от Решението за засилване на службата за медиация, водещо до неговата отмяна, следва да бъде отменена и докладната записка.

49

Жалбоподателката твърди, че с оглед на многото дела, по които е приемана като заместник-медиатор, действащ медиатор или изпълняващ длъжността медиатор, обжалваните решения нанасят вреда върху репутацията ѝ и професионалната ѝ благонадеждност. Освен това тя била лишена от всякаква възможност да придобие степен AD 14. Като се вземе предвид освен това фактът, че повече от три години е упражнявала тези функции в условията на безпокойство и несигурност, счита, че обезщетение в размер на 100000 EUR е подходящо за поправяне на неимуществените и имуществените вреди, причинени от поведението на Комисията.

50

Комисията, от своя страна, подчертава законосъобразността на всичките си действия, така че никаква незаконосъобразност не може да бъде посочена в подкрепа на процесното искане за обезщетение, което е тясно свързано с искането за отмяна на обжалваните решения.

51

В споровете между институциите и длъжностните им лица право на обезщетение се признава, когато са изпълнени три условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и наличие на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (решение от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, EU:T:2011:347, т. 42).

52

На първо място, жалбоподателката твърди, че съществува причинно-следствена връзка между обжалваните решения и твърдяната неимуществена вреда поради създаденото с посочените решения впечатление, че избраният кандидат е по-квалифициран от нея.

53

Обстоятелството обаче, че е избран друг кандидат за длъжност като разглежданата, само по себе си не може да нанесе вреда на кандидатите, които в крайна сметка не са избрани. Всъщност, въпреки че този избор предполага, че е прието, че в този случай другият кандидат притежава повече качества, този факт не предполага никаква негативна оценка на качествата за другите кандидати, още повече когато те са били вписани в листата, разгледана от Консултативния комитет по назначенията, какъвто е случаят на жалбоподателката.

54

При всички случаи е вярно, че в подкрепа на иска си жалбоподателката изтъква основание, а именно четвъртото, което се отнася до оценката на нейните качества в сравнение с тези на W, но това не променя факта, че решението от 15 юни 2016 г. за назначаване на последния на длъжността медиатор е отменено с настоящото решение поради мотив, посочен от жалбоподателката по първото основание. В този контекст актът, който обхваща извода по отношение на сравнението на качествата, извършено в случая, е обявен за недействителен съгласно член 264, първа алинея ДФЕС и Комисията вече е длъжна да вземе мерки за изпълнението на настоящото решение съгласно член 266 ДФЕС.

55

Следователно при настоящата фактическа обстановка твърдяната неимуществена вреда, изтъкната от жалбоподаталката, при всички случаи не е сигурна.

56

Второ, жалбоподателката поддържа, че отхвърлянето на кандидатурата ѝ я е лишило от възможност да придобие степен AD 14.

57

В това отношение обаче е достатъчно да се посочи, че нищо не гарантира, че при липсата на установената незаконосъобразност жалбоподателката ще бъде избрана за процесната длъжност, нито че вследствие на това ще придобие степен AD 14. Поради това този вид вреда при всички случаи няма пряка причинно-следствена връзка с установената незаконосъобразност.

58

Освен това, доколкото може да се приеме, че въпросните твърдения целят да се поправи вреда, която не е в резултат от обжалваните решения, а от поведението, което Комисията е проявила преди приемането на обявлението за свободна длъжност COM/2015/1801, следва да се отбележи, че те са ирелевантни поради неизчерпване на предварителното производство. Запитана по този въпрос в съдебното заседание жалбоподателката поддържа, че това поведение е тясно свързано с обжалваните решения. Трябва да се констатира обаче, че въпросното поведение по естеството си е различно от избора, извършен съгласно решението от 15 юни 2016 г. за назначаване на W на длъжността медиатор. Следователно точки 192—194 от жалбата по административен ред на жалбоподателката, посветени на това поведение, трябва да се анализират като искане по смисъла на член 90 от Правилника. Това искане обаче, което е отхвърлено с решението от 5 януари 2017 г. (вж. т. 14 по-горе), не е поддържано в жалбата по административен ред.

59

При всички случаи съгласно член 7, параграф 2 от Правилника продължителността на съвместителството, несъмнено, не може да надвишава една година, освен ако целта е да бъде заместено длъжностно лице, което е командировано в интерес на службата, призовано да отбива военна служба или чието отсъствие се дължи на продължителен отпуск по болест. Вярно е също така, че жалбоподателката е заемала длъжността медиатор по съвместителство от 1 март 2013 г. до 1 октомври 2016 г., без мотивите, довели до съвместителството, да са сред тези, които могат да обосноват продължаване над една година.

60

Трето, от член 7, параграф 2 от Правилника е видно, че от началото на четвъртия месец на съвместителството длъжностното лице има право на допълнителна надбавка, което изключва всякаква причинно-следствена връзка с финансови загуби.

61

На последно място, що се отнася до неимуществената вреда, причинена от несигурното положение, в което се е намирала жалбоподателката, следва да се посочи, че процедурата за подбор, започнала въз основа на обявление за свободна длъжност COM/2014/366, е приключила без избор на кандидат, което е от полза за жалбоподателката, която не е била предложеният в този случай кандидат и която следователно е можела да продължи да упражнява по съвместителство функциите си на медиатор. Нещо повече, фактът, че жалбоподателката е упражнявала тези функции по време на висящата процедура, започнала с обявление за свободна длъжност COM/2015/1801, е присъщ за всяка ситуация, включваща провеждането на конкурс за заемане на дадена длъжност. На такава ситуация е присъща и несигурността, дължаща се на тази конкурсна процедура за всички участващи кандидати.

62

В този контекст фактът, че колегите на жалбоподателката не разбират причините, поради които Комисията не е провела успешно и навременно процедурите, позволяващи заемането на длъжността медиатор, ако се приеме за установен, не може да навреди на репутацията на жалбоподателката.

63

От посоченото следва, че искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.

64

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В случая, след като Комисията е загубила делото по основната част от исканията си, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство, в съответствие с исканията на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши: