Дело T‑482/16 RENV

(публикувани откъси)

Oscar Orlando Arango Jaramillo и др.

срещу

Европейска инвестиционна банка

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Срок за обжалване — Разумен срок — Пенсии — Реформа от 2008 г. — Договорен характер на трудовото правоотношение — Пропорционалност — Задължение за мотивиране — Правна сигурност — Отговорност — Неимуществена вреда“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 13 декември 2017 г.

Жалби на длъжностните лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Срокове — Изискване за разумен срок — Прилагане по аналогия на член 91, параграф 3 от Правилника — Недопустимост — Преценка в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело

(член 270 ДФЕС; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)

Няма разпоредби в правото на Съюза, които да съдържат указания относно срока за обжалване, приложим при спорове между ЕИБ и служителите ѝ. Въпреки това съвместяването на правото на ефективна съдебна защита, от една страна, което е общ принцип на правото на Съюза и изисква всеки правен субект да разполага с достатъчен срок, за да прецени законосъобразността на неблагоприятния за него акт и евентуално да подготви жалбата си, и на изискването за правна сигурност, от друга, което предполага след изтичането на определен срок издадените от администрацията на Съюза актове да стават окончателни, обаче налага тези спорове да бъдат отнасяни до съда на Съюза в разумен срок.

Преценката дали даден срок е разумен, трябва винаги да се прави с оглед на съвкупността от обстоятелствата по случая, по-конкретно с оглед на значението на спора за заинтересованото лице, сложността на делото и поведението на страните. От това следва, че не би могло общо да се презумира, че всеки предварително определен срок е разумен.

В това отношение макар предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника тримесечен срок да се прилага само за споровете между институциите на Съда и техните длъжностни лица или служители, а не за чисто вътрешните спорове между Банката и нейните служители, по-специално споровете, по които посочените служители искат отмяната на увреждащи ги актове на Банката, този срок предлага подходящ критерий за сравнение, тъй като първите посочени спорове са сходни по характер с вторите и както първите, така и вторите подлежат на съдебен контрол на основание член 270 ДФЕС.

С оглед обаче на понятието за разумен срок предвиденият в член 91, параграф 3 от Правилника тримесечен срок не може да се приложи по аналогия като преклузивен срок към служителите на Банката, когато те са подали жалба за отмяна срещу акт на последната, който ги уврежда.

(вж. т. 61, 62 и 64—66)