1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу Wamo BVBA и г‑н Luc Cecile Jozef Van Mol за нарушаване на национална правна уредба, която забранява физическите и юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина.

3

Съображение 9 от Директива 2005/29 гласи:

„Тази директива не накърнява индивидуалното право на иск на лицата, увредени от нелоялни търговски практики. Тя не накърнява също и законодателството на Общността и националното законодателство в областта на […] здравословните условия и безопасността на стоките […]. Така държавите членки ще могат да запазват или въвеждат ограничения и забрани за търговски практики на основание защита на здравето и безопасността на потребителите на тяхна територия, независимо от местонахождението на седалището на търговеца, например относно алкохол, тютюн или фармацевтични препарати. […]“.

4

Член 2 от тази директива, озаглавен „Дефиниции“, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

5

В член 3 от посочената директива е предвидено:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

[…]

3.   Настоящата директива не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването и безопасността на стоките.

[…]

8.   Настоящата директива не засяга каквито и да е условия за регистрационни и разрешителни режими, или морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността.

[…]“.

6

Съгласно член 2, 6° от Wet tot regeling van de vereiste kwalificaties om ingrepen van niet-heelkundige esthetische geneeskunde en esthetische heelkunde uit te voeren en tot regeling van de reclame en informatie betreffende die ingrepen (Закон за регламентиране на професионалните квалификации, изисквани за извършването на нехирургични естетични интервенции и естетични хирургични интервенции, и за регламентиране на рекламата и информацията за такива интервенции) от 23 май 2013 г. (Belgisch Staatsblad, 2 юли 2013 г., стр. 41511), изменен с Wet houdende diverse bepalingen inzake gezondheid (Закон за приемане на разни разпоредби в областта на здравеопазването) от 10 април 2014 г. (Belgisch Staatsblad, 30 април 2014 г., стр. 35442) (наричан по-нататък „Законът от 23 май 2013 г.“), „реклама“ означава всяка форма на съобщение или действие, насочено към обществеността, което пряко или непряко има за цел да насърчи посочените в член 3 от този закон интервенции, независимо от използваните за целта места, носители или техники, включително реалити телевизионни предавания.

7

Член 20/1 от Закона от 23 май 2013 г., разглеждан във връзка с член 3 от същия закон, уточнява, че се забранява физическите или юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина.

8

Член 22/1 от този закон предвижда, че извършителят на престъплението по член 20/1 се наказва с лишаване от свобода от осем дни до шест месеца и с глоба от 250 EUR до 5000 EUR или само с едно от двете наказания, като в него се посочва също така, че освен това съдът може да постанови присъдата да бъде оповестена в три вестника.

9

Съгласно акта за преюдициално запитване, след като Federale Overheidsdienst Volksgezondheid, Veiligheid van de Voedselketen en Leefmilieu (Федерална публична служба „Обществено здраве, безопасност на храните в хранителната верига и околна среда“, Белгия) съобщава на Procureur des Konings (кралски прокурор, Белгия) за извършеното деяние, се образува наказателно производство срещу Wamo — дружество, което стопанисва магазини за облекло под търговското наименование ZEB, както и срещу г‑н Van Mol, който е изпълнителен директор на Mosa — дружество, управляващо Wamo, тъй като в периода между 8 и 13 юни 2015 г. извършителите са разпространили реклама относно интервенции, попадащи в обхвата на естетичната хирургия, което нарушава белгийското право.

10

Наказателната преписка съдържа разпространена от ZEB до клиентите му рекламна брошура във връзка с конкурс, свързан с естетичната хирургия, както и разпечатка от уебсайта на Wamo, където се съдържа подобно рекламно съобщение.

11

Пред запитващата юрисдикция Wamo и г‑н Van Mol поддържат по-специално, че разпоредбите на белгийското право, които забраняват разпространението на реклама, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина, противоречат на Директива 2005/29.

12

В този контекст Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg te Brussel, strafzaken (Първоинстанционен съд за нидерландскоговорящата част — Брюксел, наказателна колегия, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон, който — както член 20/1 от [Закона от 23 май 2013 г.] забранява на физическите или юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетични хирургични интервенции или [до] нехирургични естетични интервенции?“.

13

По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

14

По настоящото дело следва да се приложи тази разпоредба.

15

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве, както и достойнството и доброто име на професиите „естетичен хирург“ и „лекар, практикуващ естетична медицина“, като забранява на физическите или юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетични хирургични интервенции или до интервенции в областта на нехирургичната естетична медицина.

16

За да се отговори на поставения въпрос, най-напред следва да се определи дали рекламите, предмет на разглежданата в главното производство забрана, представляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29 и дали поради това се уреждат от нейните разпоредби (вж. по аналогия решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 22 и цитираната съдебна практика).

17

В това отношение следва да се отбележи, че член 2, буква г) от тази директива съдържа изключително обширна дефиниция на понятието „търговска практика“, определяйки го като „всяко действие, бездействие, поведение или [подход], търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители“ (решения от 9 ноември 2010 г., Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, C‑540/08, EU:C:2010:660, т. 17 и от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 23).

18

По-нататък, съгласно член 2, буква в) от посочената директива понятието „продукт“ от своя страна означава всички стоки или услуги.

19

Следователно реклама като разглежданата в главното производство, отнасяща се до естетични хирургични интервенции, независимо дали се разпространява чрез рекламни брошури или по интернет, представлява търговска практика по смисъла на Директива 2005/29.

20

Същевременно съгласно член 3, параграф 3 от Директивата тя не засяга националните разпоредби или разпоредбите на Съюза относно здравеопазването и безопасността на стоките.

21

От друга страна трябва да се отбележи, че член 3, параграф 8 от посочената директива предвижда, че тя не засяга каквито и да е морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регламентирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Съюза.

22

Така от посочените разпоредби произтича, че Директива 2005/29 няма за цел да поставя под въпрос националните правила относно здравеопазването и безопасността на стоките или специфичните правила, които уреждат регламентирани професии (решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 28).

23

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че разглежданото по главното производство национално законодателство, а именно член 20/1 от Закона от 23 май 2013 г., защитава общественото здраве, както и достойнството и доброто име на професиите „естетичен хирург“ и „лекар, практикуващ естетична медицина“, така че то попада в обхвата на член 3, параграфи 3 и 8 от Директива 2005/29 (вж. по аналогия решение от 4 май 2017 г., Vanderborght, C‑339/15, EU:C:2017:335, т. 29).

24

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве, както и достойнството и доброто име на професиите „естетичен хирург“ и „лекар, практикуващ естетична медицина“, като забранява на физическите и юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина.

25

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което защитава общественото здраве, както и достойнството и доброто име на професиите „естетичен хирург“ и „лекар, практикуващ естетична медицина“, като забранява на физическите и юридическите лица да разпространяват реклама, отнасяща се до естетичните хирургични интервенции или до нехирургичната естетична медицина.