Дело C‑240/16 P

Vedran Vidmar и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Иск за обезщетение — Акт за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз — Ангажименти във връзка със стратегия за съдебна реформа — Въвеждане, а след това премахване на длъжността държавен съдебен изпълнител — Вреди, претърпени от лицата, назначени за държавни съдебни изпълнители — Непротивоправно наблюдение от Европейската комисия на поетите от Република Хърватия ангажименти — Отхвърляне на иска — Явно недопустима жалба“

Резюме — Определение на Съда (десети състав) от 1 февруари 2017 г.

1. Обжалване—Основания—Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото—Недопустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169 от Процедурния правилник на Съда)

2. Обжалване—Основания—Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти—Изключване, освен в случай на изопачаването им—Контрол върху правната квалификация на фактите по спора—Включване

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

1.  Жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане. На тези изисквания не отговаря посочването на основание, което не е подкрепено с никакви правни доводи, които да покажат с какво Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, а представлява просто искане за преразглеждане на първоинстанционната жалба или искова молба в нарушение на изискванията, установени както в Статута на Съда, така и в Процедурния правилник на Съда.

   (вж. т. 23)

2.  От член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на неговите фактически констатации следва от представените пред него доказателства, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен по силата на посочения член 256 да упражни контрол над правната квалификация на фактите и над съответно изведените от Общия съд правни последици.

   (вж. т. 24)