Жалба, подадена на 18 ноември 2016 г. от H. Lundbeck A/S, Lundbeck Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 8 септември 2016 г. по дело T-472/13, H. Lundbeck A/S, Lundbeck Ltd/Европейска комисия

(Дело C-591/16 P)

(2017/C 030/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: H. Lundbeck A/S, Lundbeck Ltd (представители: R. Subiotto QC, Barrister, T. Kuhn, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейска комисия, Европейска федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

Основания и основни доводи

По първото основание жалбоподателите изтъкват, че ОС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил извода на Комисията, че споразуменията имат за цел да ограничат конкуренцията. ОС неправилно приел, че дадено споразумение било ограничение на конкуренцията с оглед на целта дори и да попадало в обхвата на патентите на Lundbeck. Не можело да се приеме, че такова споразумение по естеството си имало вредоносно въздействие върху конкуренцията, тъй като то съдържало ограничения, сходни на тези, които съд можел да постанови в полза на патентопритежателя с оглед на защита на патентите му. Самото наличие на плащане не можело да превърне иначе законосъобразно и несъздаващо проблеми споразумение, каквото е попадащото в обхвата на патентите споразумение за доброволно уреждане на спорове, в ограничение на конкуренцията с оглед на целта. Следователно не трябвало да се приема, че споразумението с GUK UK, което според констатациите на ОС попадало в обхвата на патентите на Lundbeck, е ограничение на конкуренцията с оглед на целта. Същият извод важал и за другите пет споразумения, тъй като ОС неправилно приел, че те надхвърляли обхвата на патентите на Lundbeck.

По второто основание жалбоподателите твърдят, че ОС е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приложил правилния правен критерий, за да определи дали пет от шестте споразумения включват ограничения, надхвърлящи обхвата на патентите на Lundbeck. ОС трябвало да провери дали не била налице „обща воля“ по смисъла на член 101 ДФЕС на Lundbeck и всеки един от производителите на генерични лекарствени продукти съответното (съответните) споразумение (споразумения), с изключение на това с GUK UK, да предвижда(т) ограничения, надхвърлящи обхвата на патентите на Lundbeck. Прилагането на този критерий неизбежно водело до правния извод, че споразуменията попадали в обхвата на патентите на Lundbeck.

По третото основание жалбоподателите изтъкват, че дори да се приеме за правилна правната квалификация на ОС, съгласно която най-много пет от шестте споразумения не попадали в обхвата на патентите на Lundbeck, ОС неправилно е заключил, че непопадащите в обхвата споразумения са ограничения на конкуренцията с оглед на целта. С оглед на икономическия и правния им контекст споразуменията по естеството си нямали много вредоносно въздействие върху конкуренцията и не били сходни със споразуменията за разпределяне на пазари; ОС допуснал грешка при прилагане на правото, като не направил съпоставка.

По четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че ОС е допуснал грешка при прилагане на правото и явна грешка при преценка на доказателствата и е изложил противоречиви мотиви, като е потвърдил извода на Комисията, че Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти са били действителни или потенциални конкуренти към момента на действие на споразуменията, независимо от това дали генеричните продукти нарушават патентите на Lundbeck. Първо, ОС допуснал грешка при прилагане на правото, като не взел предвид наличието на законови пречки, а именно патентите на Lundbeck, за навлизането на производителите на генерични лекарствени продукти на пазара със съдържащи циталопрам продукти, които нарушават права. Второ, констатацията на ОС, че Lundbeck имало съмнения относно валидността на патентите си, била опорочена поради грешка при прилагане на правото, явна грешка при преценка на доказателствата и противоречиви мотиви. Трето, ОС неправилно приел, че доказателствата от периода след сключване на споразуменията, но все пак в много случаи от периода преди изтичането на срока на споразуменията, не могли да бъдат с решаващо значение при преценка дали производителите на генерични лекарствени продукти били потенциални конкуренти на Lundbeck. Тези документи съдържали научни доказателства, че производителите на генерични лекарствени продукти или техните производители на АФС нарушили патентите на Lundbeck, постановените от национални съдилища временни разпореждания или други разпореждания в полза на Lundbeck срещу съдържащите циталопрам продукти въз основа на АФС, използвани от някои от производителите на генерични лекарствени продукти, и потвърждаването от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) на валидността във всички релевантни аспекти на отнасящия се до кристализацията патент на Lundbeck, чиято сила Комисията поставила под въпрос. На последно място, ОС допуснал грешка при прилагане на правото и не изложил мотиви, като приел, че всеки от производителите на генерични лекарствени продукти имал реална и конкретна възможност да навлезе на пазара, без надлежно да провери дали те могат да навлязат на пазара с циталопрам, който не нарушава права.

По петото основание жалбоподателите твърдят, че ОС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил наложените от Комисията на Lundbeck глоби. Първо, ОС приложил неправилно критерия за вина. Второ, ОС допуснал грешка при прилагане на правото, като потвърдил извода на Комисията, че Lundbeck не можело да не разбира, че поведението му било антиконкурентно. Трето, ОС нарушил принципа на правната сигурност и принципа на недопускане на прилагане с обратна сила, като потвърдил налагането на глоба, която не била само символична.

По шестото основание жалбоподателите поддържат при условията на евентуалност, че ОС е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изложил надлежни мотиви, като е потвърдил начина, по който Комисията е изчислила наложените на жалбоподателите глоби. Стойността на продажбите, на която се основавали глобите, включвала продажбите на Lundbeck в някои държави членки от ЕИП, на чийто пазар производителите на генерични лекарствени продукти действително не могли да навлязат, тъй като получили разрешение за пускане на пазара (наричано по-нататък „РПП“) едва след изтичане на срока на споразуменията, или, по отношение на Австрия, тъй като патентът на Lundbeck за молекулата на циталопрам все още бил в сила през значителна част от срока на действие на споразуменията. В допълнение в този случай имало основание за прилагането на по-ниска ставка за тежест по-специално тъй като споразуменията не били сходни на картели и действителният им географски обхват бил много по-тесен от буквалния им географски обхват.