14.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/32

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 6 септември 2016 г. — Zsolt Sziber/ERSTE Bank Hungary Zrt.

(Дело C-483/16)

(2016/C 419/43)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Ищец: Zsolt Sziber

Ответник: ERSTE Bank Hungary Zrt.

Друга страна: Mónika Szeder

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли следните норми от правото на Съюза, а именно член 129A, параграфи 1 и 2 от учредителния договор на Европейската общност (Римския договор) във връзка с параграф 3 от същия член, член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 362, 2012 г., стр. 2), член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) във връзка с член 8 от същата директива, както и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (2) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (и прилагане на същата), която установява допълнителни изисквания в ущърб на тази страна в производството (ищец или ответник), която между 1 май 2004 г. и 26 юли 2014 г. е сключила договор за кредит, в качеството на потребител, в който е включена неравноправна договорна клауза, позволяваща едностранно увеличаване на лихвите, разходите и комисионите, или която включва „марж курс купува–курс продава“, по силата на която в съответствие с посочените допълнителни реквизити, за да могат да се упражнят по съдебен ред правата, произтичащи от недействителността на споменатите потребителски договори, и в частност за да може съдът се произнесе по съществото на делото, се изисква подаването на писмена молба по гражданскопроцесуален ред (по-конкретно иск, изменение на иска или възражение за недействителност от страна на ответника — срещу осъждането на потребителя — или изменение на това възражение, насрещен иск на ответника или изменение на този насрещен иск) със задължително съдържание, докато друга страна в производството, която не е сключила договор за кредит в качеството на потребител или която е сключила през същия период в качеството на потребител договор за кредит от вид, различен от горепосочения, не трябва да подава такъв писмен документ с определено съдържание?

2)

Какъвто и отговор да даде Съдът — положителен или отрицателен — на първия поставен въпрос, формулиран по-общо от втория въпрос, трябва ли разпоредбите от правото на Съюза, изброени в първия въпрос, да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се прилагат следните задължителни допълнителни изисквания [a) — в)] за тази страна в производството, която е сключила в качеството на потребител договор за кредит по смисъла на първия въпрос:

a)

в съдебното производство иск, изменение на иска или възражение за недействителност от страна на ответника — срещу осъждането на потребителя — или изменение на това възражение, насрещен иск на ответника или изменение на този насрещен иск, който трябва да бъде предявен от тази страна в производството (ищец или ответник), която е сключила в качеството на потребител договор за кредит по смисъла на първия въпрос, е допустим — тоест, може да се приеме за разглеждане по същество — само ако в този писмен документ страната в производството не иска от съдебния орган само да обяви за недействителен целия или част от договора за кредит, сключен с потребител по смисъла на първия въпрос, но и да приложи правните последици, свързани с пълната недействителност, докато друга страна в производството, която не е сключила договор за кредит в качеството на потребител или която е сключила през същия период в качеството на потребител договор за кредит от вид, различен от горепосочения, не трябва да подава такъв писмен документ с определено съдържание;

б)

в съдебното производство иск, изменение на иска или възражение за недействителност от страна на ответника — срещу осъждането на потребителя — или изменение на това възражение, насрещен иск на ответника или изменение на този насрещен иск, който трябва да бъде предявен от тази страна в производството (ищец или ответник), която е сключила в качеството на потребител договор за кредит по смисъла на първия въпрос, е допустим — тоест, може да се приеме за разглеждане по същество — само ако в този писмен документ освен съдебното обявяване на пълната недействителност на договора, сключен с потребител по смисъла на първия въпрос, не е поискано сред правните последици, свързани с пълната недействителност, съдебното възстановяване на положението, предшестващо сключването на договора, докато друга страна в производството, която не е сключила договор за кредит в качеството на потребител или която е сключила през същия период в качеството на потребител договор за кредит от вид, различен от горепосочения, не трябва да подава такъв писмен документ с определено съдържание;

в)

в съдебното производство иск, изменение на иска или възражение за недействителност от страна на ответника — срещу осъждането на потребителя — или изменение на това възражение, насрещен иск на ответника или изменение на този насрещен иск, който трябва да бъде предявен от тази страна в производството (ищец или ответник), която е сключила в качеството на потребител договор за кредит по смисъла на първия въпрос, е допустим — тоест, може да се приеме за разглеждане по същество — само ако в този писмен документ, що се отнася до периода от възникването на договорното правоотношение до предявяването на иска, фигурира представяне на сметките, изключително сложно от математическа гледна точка (както определят националните разпоредби), което трябва да се извърши, като се вземат предвид и нормите, регламентиращи обмяната в унгарски форинти, и което трябва да съдържа подробно представяне, обяснено по начин, че да може да се провери аритметично, в което се посочват вноските с настъпил падеж, които трябва да се платят съгласно договора, вноските, платени от ищеца, вноските с настъпил падеж, които трябва да се погасят, установени без да се взема предвид нищожната клауза, и размера на разликата между тях, и трябва да посочва на каква обща сума възлиза дългът, който страната в производството, която е сключила в качеството на потребител договор за кредит по смисъла на първия въпрос, държи непогасен към кредитната институция или евентуалното плащане в повече, докато друга страна в производството, която не е сключила договор за кредит в качеството на потребител или която е сключила през същия период в качеството на потребител договор за кредит от вид, различен от горепосочения, не трябва да подава такъв писмен документ с определено съдържание?

3)

Трябва ли разпоредбите от правото на Съюза, изброени в първия въпрос, да се тълкуват в смисъл че нарушаването на тези норми посредством установяването на допълнителните изисквания, посочени по-нататък (в първи и втори въпрос), предполага в същото време нарушение на членове 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 2), като се има предвид също така (отчасти също в първи и втори въпрос), че съдилищата на държавите членки трябва да прилагат правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, включително при факти без трансграничен характер, тоест, чисто вътрешни, в съответствие с решения на Съда от 5 декември 2000 г., Guimont (C-448/98, EU:C:2000:663), точка 23, и от 10 май 2012 г., Duomo Gpa и др. (C-357/10—C-359/10, EU:C:2012:283), точка 28, и определение от 3 юли 2014 г., Tudoran (C-92/14, EU:C:2014:2051), точка 39? Или трябва да се счита, че доколкото договорите за кредит, споменати в първия преюдициален въпрос, са „договори за кредит, сключени в чуждестранна валута“, само поради това обстоятелство става въпрос за дело с трансграничен характер?

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

(2)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).