1)

Трябва ли да се смята, че е налице прехвърляне за целите на Директива 2001/23/ЕО (1), когато предприятието, на което е възложено управлението на общинско музикално училище и което е получило всички материални средства от съответната община (помещения, оборудване, класни стаи, движими вещи), наело е свой собствен персонал и предоставя услугите си за съответните учебни години, преустановява дейността си на 1 април 2013 г., два месеца преди края на учебната година, връщайки всички материални средства на общината, която не продължава дейността с оглед на довършването на учебната 2012/2013 г., а възлага поръчката на нов изпълнител, който възобновява дейността през септември 2013 г., в началото на новата учебна 2013/2014 г., като за целта общината предава на новия изпълнител необходимите материални средства, с които преди това е разполагал предишният изпълнител (помещения, оборудване, класни стаи, движими вещи)?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос и при описаните условия, при които неизпълнението на договорните задължения от страна на основното предприятие (общината) принуждава първия изпълнител да преустанови дейността си и да уволни целия си персонал, непосредствено след което основното предприятие предава материалните средства на втори изпълнител, който продължава същата дейност, трябва ли за целите на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се приеме, че уволнението на персонала е било извършено от първия изпълнител „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или причината е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или част[…] от предприятието или стопанската дейност“, която причина е забранена от посочения член?

3)

Ако отговорът на предходния въпрос е, че причината за уволнението е прехвърлянето и следователно тази причина противоречи на Директива 2001/23/ЕО, трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поради обстоятелството, че съществува предходно влязло в сила съдебно решение относно колективното уволнение, постановено в производство, в което работникът или служителят не е могъл да участва като страна, но страни са били или са могли да бъдат синдикалните организации, представени в предприятието, и/или законните колективни представители на работниците и служителите, забранява на националните юрисдикции да се произнасят по съществото на твърденията на работник или служител, оспорил в индивидуално производство уволнението си, извършено в рамките на колективно уволнение, за да защити правата, произтичащи от прилагането на Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и на Директива 98/59/ЕО (2) на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения?