—

да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юни 2016 г. по дело T-789/14, както и решението на четвърти апелативен състав на ответника по жалбата от 29 септември 2014 г. по преписки R 1182/2013-4 и R 1245/2013-4,

—

при условията на евентуалност, да отмени посоченото решение на Общия съд на Европейския съюз и да му върне делото за ново разглеждане;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

С настоящата жалба жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Общият съд е нарушил многократно Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Регламента относно марката (1).

2.

На първо място жалбоподателят изтъква нарушение на принципа за справедлив съдебен процес съгласно член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права. Общият съд не взел в предвид писмени доказателства, представени с подадената пред него жалба. Тези писмени доказателства само допълвали досегашните твърдения от фактическа и правна страна. Общият съд освен това не мотивирал невземането им в предвид, а само възпроизвел стандартна формулировка от друго съдебно решение, което не се отнася до настоящия случай.

3.

По този начин Общият съд нарушил правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес съгласно член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47, параграф 2 от Хартата на основните права.

4.

Освен това жалбоподателят изтъква, че член 15, параграф 1 от Регламента за марката е нарушен поради изопачаване на фактите. Общият съд мотивирал решението си наред с друго и с обстоятелството, че в представените във връзка с използването на марката доказателства не били посочени определени стоки. Истината е обаче, че тези стоки били посочени в представените във връзка с използването на марката доказателства.

5.

По този начин Общият съд изопачил фактическите основания на производството и така нарушил член 15, параграф 1 от Регламента за марките.

6.

Жалбоподателят освен това твърди, че е допуснато нарушение на член 7, параграф 3 от Регламента за марките. Общият съд мотивирал решението с обстоятелството, че марката Meissen® представлявала указание за географски произход. Марката Meissen® е регистрирана от ответника по жалбата съгласно член 7, параграф 3 от Регламента за марките на основание отличителен характер, придобит чрез използване. По този начин ответникът по жалбата окончателно установил именно, че марката Meissen® не представлявала указание за географски произход, а указание за търговски произход.

7.

Посредством регистрирането на марката Meissen® на основание придобит чрез използване отличителен характер ответникът по жалбата предоставил на посочената марка закрила по член 7, параграф 3 от Регламента за марките. Общият съд класифицирал марката Meissen® само като указание за географски произход. По този начин той фактически отново лишил от закрила марката Meissen®.

8.

Освен това жалбоподателят изтъква нарушение на член 8, параграф 5 от Регламента за марките. Общият съд отрича възможността да се предостави закрила поради известност на основание член 8, параграф 5 от Регламента за марките, с мотива че липсвало сходство между конфликтните стоки и услуги. Съгласно изричния текст на член 8, параграф 5 от Регламента за марките не било необходимо наличието на сходство между стоките, съответно услугите. С решението си Общият съд придал обратен смисъл на член 8, параграф 5 от Регламента за марките.