|
31.10.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 402/20 |
Жалба, подадена на 18 август 2016 г. от Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE) срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 20 юли 2016 г. по дело T-674/15, Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE)/Европейска комисия
(Дело C-464/16 P)
(2016/C 402/22)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Pénzügyi Ismeretterjesztő és Érdek-képviseleti Egyesület (PITEE) (представител: D. Lazar, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
|
1. |
да отмени изцяло определението на Общия съд от 20 юли 2016 г. по дело T-674/15, |
|
2. |
да отмени решенията на Комисията от 9 октомври 2015 г. (Ares(2015)4207700) и от 14 август 2015 г. (Ares(2015)3532556), с които на жалбоподателя е отказан достъп до документи, |
|
3. |
да разпореди на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до всички документи на унгарското правителство по процедурата „EU-Pilot“ 6874/14/JUST (CHAP(2015)00353 и CHAP(2015)00555), независимо дали те вече са предадени или следва да бъдат предадени, |
|
4. |
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата срещу посоченото определение на Общия съд по същество се изтъква:
Според постоянната практика на Съда страната по смисъла на Статута на Съда, независимо от качеството ѝ, не се явява сама пред Съда, а се представлява от трето лице (1).
Освен това адвокатите, които заемат ръководни длъжности в дружествените органи на юридическо лице, не могат да защитават техните интереси пред съда на Съюза (2).
Според жалбоподателя постоянната практика на Съда нарушава член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 6, параграф 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
От практиката на Съда не ставало ясно каква легитимна цел преследва Съдът чрез тълкуването си на Статута. Освен това било неясно посредством какво тълкуване Съдът стига до извода, че процесуалният представител трябва да бъде трето независимо лице. Във всеки случай Статутът не съдържал този израз.
Според жалбоподателя Статутът на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че всяка страна и всяко юридическо лице са свободни да изберат своя процесуален представител.
(1) Определения от 5 декември 1996 г., Lopes/Съд (C-174/96 P, EU:C:1996:473, т. 11), от 21 ноември 2007 г., Correia de Matos/Парламент (C-502/06 P, непубликувано EU:C:2007:696, т. 11), от 29 септември 2010 г., EREF/Комисия (C-74/10 P и C-75/10 P, непубликувано, EU:C:2010:557, т. 54).
(2) Определения от 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU-Lex) (T-79/99, EU:T:1999:312, т. 29), от 13 януари 2005 г., Suivida/Комисия (T-184/04, EU:T:2005:7, т. 10), от 30 ноември 2012 г., Activa Preferentes/Съвет (T-437/12, непубликувано, EU:T:2012:638, т. 7).