a)

Следва ли член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че вземането под отчет на установения от администрацията размер на дължимите митни сборове трябва да се счита за извършено с приемането от нейна страна на решението за вземане под отчет или за установяване на задължението за плащане на митни сборове, независимо дали това решение е предмет на оспорване по административен ред или е обжалвано пред съдилищата?

б)

Следва ли членове 236 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато от страна на администрацията е прието решение за вземане под отчет на съответния размер на митните сборове и е определено задължението за тяхното плащане от задълженото лице (решението, прието от държавната администрация в настоящия случай), но това задължено лице е оспорило по административен ред посоченото решение и е обжалвал същото пред съдилищата, трябва в същото време да бъде направено искане за опрощаване или възстановяване на тези митни сборове съобразно членове 236 и 239 от Регламента (или обратно — може да се приеме, че молбата, с която се иска отмяната на решението на посочената администрация е и молба за опрощаване или възстановяване на митническото задължение)? При утвърдителен отговор, при това положение каква е разликата по същество между контрола за законосъобразност на административното решение за вземане под отчет и определяне на задължението за плащане на митните сборове, от една страна, и въпроса, който следва да бъде решен в съответствие с член 236, от друга страна?

в)

Следва ли член 236, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че оспорването на решението на администрацията за установяване на задължение за плащане на митни сборове и времето, през което продължава съдебното производство, удължават срока за подаване на молба за опрощаване или възстановяване на митните сборове (или служат като оправдателна причина за неговото неспазване)?

г)

Ако преценката на законосъобразността на вземането под отчет или опрощаването в разглежданото производство следва да се вземе независимо от решението на Европейската комисия, прието спрямо друга държава членка (в случая — Финландия), задължени с оглед на предвиденото в член 869, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (2) на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, както и предвид размера на евентуално дължимите митни сборове в разглеждания случай, ли са митническият орган или съдът да отнесат въпроса относно неосчетоводяването или опрощаването на митата до Европейската комисия?

a)

Следва ли при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да бъде извършена последваща проверка на обстоятелствата, свързани с поведението на съответните власти и на износителя от трета страна (в настоящия случай — Камбоджа), които са проверени в рамките на мисията на OLAF? Или следва да се приеме, че съдържащото се в доклада на OLAF общо описание на обстоятелствата относно посоченото поведение има доказателствена сила?

б)

Имат ли данните, получени в резултат на последващата проверка, дори ако се отнасят за случай на конкретна държава членка, преимущество спрямо доклада на OLAF?

в)

Следва ли член 875 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че решението на Европейската комисия, прието в съответствие с посочения доклад на OLAF във връзка с дадена държава членка (в случая — Финландия), е задължително за друга държава членка?

г)

Трябва ли да бъде извършена последваща проверка и да бъде взета предвид получената в резултат на същата информация при условие, че Европейската комисия, основавайки се на доклада на OLAF, е приела решение за неосчетоводяване на митните сборове спрямо друга държава членка и е приложила член 875 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс?