19.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 343/25

Жалба, подадена на 9 юли 2016 г. от LL срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 април 2016 г. по дело T-615/15, LL/Европейски парламент

(Дело C-326/16 P)

(2016/C 343/38)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: LL (представител: J. Petrulionis, advokatas)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

—

да отмени Определение на Общия съд на Европейския съюз (седми състав), обявено на 19 април 2016 г. по дело T-615/15, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за отмяна, на първо място, на решение D(2014) 15503 на Генералния секретар на Европейския парламент от 17 април 2014 г., с което от жалбоподателя е поискано да върне платената му неправилно надбавка за парламентарни сътрудници, и на второ място, на дебитно известие № 2014-575 от 5 май 2014 г.;

—

да върне делото за ново разглеждане.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на пет основания.

1.

В определението си Общият съд на Европейския съюз не разгледал и не оценил изцяло, правилно, изчерпателно и обективно всички релевантни и представени в жалбата писмени доказателства, въз основа на които може за да се установи надлежно и правилно срокът за обжалване, и поради това в определението стигнал до изводи, които не съответстват на документите по делото и на посочените в жалбата правни разпоредби, и по-специално, че „жалба[та] е подадена повече от 17 месеца след последната дата“, „… жалбоподателят не установил и дори не посочил, че са налице … обстоятелства, поради които на основание първа алинея на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз въпросният срок може да не бъде спазен …“ и „… жалбата трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима, тъй като е просрочена…“.

2.

В определението Общият съд не приложил правилно член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, нарушил член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и преценил неправилно възможностите за прилагане на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото:

—

като бивш член на Европейския парламент жалбоподателят не се съгласил с решението на Генералния секретар на Европейския парламент (и с приетото на това основание дебитно известие) и го счел за неоснователно, упражнил правото си и изпълнил изискванията по член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, подавайки оплакване във връзка с решението първо до квесторите и след това до Службата и до председателя на Европейския парламент;

—

правото на жалбоподателя да подаде жалба пред Общия съд за отмяна на решението на Генералния секретар на Европейския парламент и на приетото на това основание дебитно известие възникнало едва впоследствие, когато на 10 септември 2015 г. жалбоподателят получил електронно писмо от представител на Европейския парламент, а заедно с него, освен другите документи, и окончателно писмо № 311354 от 26 юни 2015 г. от председателя на Европейския парламент по член 72, параграф 3 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент;

—

двумесечният срок, в който жалбоподателят е можел да подаде жалба пред Общия съд за отмяна на решението на Генералния секретар на Европейския парламент и на приетото на това основание дебитно известие, започнал да тече именно в деня, в който е получено окончателно писмо № 311354 от 26 юни 2015 г. от председателя на Европейския парламент по член 72, параграф 3 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, тоест, на 10 септември 2015 г., съгласно шеста алинея на член 263 от ДФЕС

—

предвид това и съгласно шеста алинея на член 263 от ДФЕС, срокът да подаване на жалба пред Общият съд е изтекъл на 10 декември 2015 г. Жалбата е получена в секретариата на Общия съд на 4 ноември 2015 г. Това означава, че предвиденият в шеста алинея на член 263 от ДФЕС двумесечен срок за обжалване е спазен и жалбата не е „просрочена“;

—

в определението Общият съд изобщо не извършил преценка на посочените или предвидени в разпоредбите на член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент документи и обстоятелства, разпоредби, които жалбоподателят отбелязал и на основание на които подал оплакване срещу решението на Генералния секретар на Европейския парламент и дебитното известие в рамките на досъдебна процедура;

—

с определението Общият съд не само нарушил правата и интересите на жалбоподателя, но и приложил неправилно член 263 от ДФЕС, като при това не спазил и член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент;

—

освен това в определението Общият съд неправилно и неоснователно установил, че не е възможно да се приложи член 45 от Статута на Съда. Прилагането на процедурата за досъдебно разглеждане на спора, активното, старателно, внимателно и съзнателно поведение на жалбоподателя, времето, по което са получени документите, и други обстоятелства потвърждават факта, че макар в разглеждания случай да е счетено, че срокът за обжалване е изтекъл, този срок би трябвало да бъде подновен, тъй като той не е спазен поради важни, обективни и основателни причини, а именно съблюдаване на процедурата, предвидена в член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз). Жалбоподателят не би могъл да знае, че спазването на задължителната процедура, предвидена в член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, може да означава, че той губи правото си да подаде жалба пред Общия съд (втора алинея на член 45 от Статута на Съда). Следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят по-късно пита също дали решенията на квесторите и на Службата на Европейския парламент, приети съгласно член 72 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент, са обосновани и законосъобразни.

3.

В определението Общият съд неправилно приложил член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, когато на това основание приел, че не следва да разглежда докрай производството, а трябва да отхвърли жалбата;

—

в определението Общият съд обосновал прилагането на член 126 от своя Процедурен правилник само на обстоятелството и на основанието, че жалбата е просрочена, тоест, че е подадена след като е изтекъл предвиденият в шеста алинея на член 263 от ДФЕС срок;

—

в жалбата е доказано, че предвиденият в шеста алинея на член 263 ДФЕС срок за обжалване не е бил изтекъл, поради което с определението си Общият съд неправилно и незаконосъобразно отхвърлил жалбата на основание на член 126 от Процедурния си правилник;

—

в разглеждания случай не са налице основанието и условията за прилагане на член 126 от Процедурния правилник на Общия съд. Жалбата е подадена преди да изтече предвидения в шеста алинея на член 263 ДФЕС срок за обжалване и следователно, тя не може да се счита за явно недопустима. В разглеждания случай Общият съд нарушил член 126 от Процедурния си правилник, прилагайки същата разпоредба неправилно и незаконосъобразно.

4.

Определението на Общия съд нарушава правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като в него Общият съд незаконосъобразно и неправилно отхвърлил жалбата на основание член 126 от Процедурния си правилник като явно недопустима, понеже е просрочена, и не разгледал по същество жалбата и изтъкнатите в нея доводи и твърдения.

5.

В определението Общият съд неправилно приел, че жалбоподателят трябва да понесе направените от него разноски пред Общия съд (член 133 и член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд):

С определението Общият съд неправилно отхвърлил жалбата на основание член 126 от Процедурния си правилник, и следователно също неправилно решил, че жалбоподателят трябва да понесе направените от него разноски пред Общия съд. След като това определение бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, въпросът за съдебните разноски трябва отново да бъде разгледан в окончателното решение на Общия съд и ако жалбата бъде уважена, ответникът, Европейският парламент, ще трябва да плати на жалбоподателя всички направени от него съдебни разноски (член 133 и член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд).