–

за Turvallisuus- ja kemikaalivirasto (Tukes), от P. Kulmala и K. Siponen, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от G. Zavvos, P. Aalto и M. Huttunen, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 2011 г., стр. 5), както и на хармонизиран стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011, озаглавен „Изпълнение на стоманени конструкции и конструкции от алуминиеви сплави. Част 1: Изисквания за оценяване на съответствието на конструктивни елементи“ (наричан по-нататък „стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, образувано пред Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия) по инициатива на Anstar Oy, учредено по финландското право дружество, по повод решение на Turvallisuus- ja kemikaalivirasto (Tukes) (Агенция по безопасност и химически продукти, Финландия) (наричана по-нататък „агенцията“), с което агенцията по същество забранява на Anstar да използва маркировката „CE“ съгласно стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 за четири категории продукти, произвеждани от посоченото дружество.

3

В съображения 6 и 10 от Регламент № 305/2011 се подчертава, че целта на този регламент се състои в отстраняването на техническите бариери пред търговията със строителни продукти чрез установяване на хармонизирани технически спецификации за целите на оценяването на експлоатационните им показатели, за да се улесни свободното им движение на вътрешния пазар.

4

Член 2 от Регламент № 305/2011 е озаглавен „Определения“ и уточнява, че за целите на Регламента се прилагат следните определения:

„10)   „хармонизирани технически спецификации“ означава хармонизирани стандарти и европейски документи за оценяване;

11)   „хармонизиран стандарт“ означава стандарт, приет от един от европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207)], въз основа на издадено от Комисията искане в съответствие с член 6 от посочената директива;

[…]“.

5

Член 4 от посочения регламент, който се отнася до „Декларация[та] за експлоатационни показатели“, предвижда в параграф 1:

„Когато даден строителен продукт е обхванат от хармонизиран стандарт или отговаря на издадена за него европейска техническа оценка, производителят съставя декларация за експлоатационни показатели при пускането на такъв продукт на пазара“.

6

Член 17 от този регламент се отнася до „Хармонизирани стандарти“ и предвижда в параграфи 1, 3 и 5:

„1.   Европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО, създават хармонизирани стандарти на основата на искания (наричани по-долу „мандати“), които се издават от Комисията в съответствие с член 6 от посочената директива след консултиране с Постоянния комитет по строителство, посочен в член 64 от настоящия регламент (наричан по-долу „Постоянен комитет по строителство“).

[…]

3.   Хармонизираните стандарти предвиждат методите и критериите за оценяване на експлоатационните показатели на строителните продукти по отношение на съществените им характеристики.

Когато е предвидено в съответния мандат, хармонизираният стандарт се отнася за предвидената употреба на продуктите, които са обхванати от него.

Когато е целесъобразно и без да се застрашават точността, надеждността или стабилността на резултатите, хармонизираните стандарти предвиждат методи, които са по-малко обременителни в сравнение с изпитването за оценяване на експлоатационните показатели на строителните продукти по отношение на съществените им характеристики.

[…]

5.   Комисията прави оценка на съответствието на хармонизираните стандарти, създадени от европейските органи по стандартизация[,] със съответния мандат.

Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с данни за хармонизираните стандарти, които отговарят на съответните мандати“.

7

Член 19 от посочения регламент се отнася до „Европейски[я] документ за оценяване“ и гласи по-специално:

„1.   След подаване на искане от производител за европейска техническа оценка организацията на [органите за техническо оценяване] изготвя и приема Европейския документ за оценяване за всеки строителен продукт, който не е обхванат или не е обхванат напълно от хармонизиран стандарт и чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените му характеристики не могат да бъдат напълно оценени в съответствие със съществуващ хармонизиран стандарт, защото, inter alia:

8

Член 21 от Регламент № 305/2011, който е посветен на задълженията на органа за техническо оценяване (наричан по-нататък „ОТО“), който е получил искане за европейска техническа оценка, предвижда по-специално:

„1.   ОТО, който е получил искане за европейска техническа оценка, информира производителя, ако строителният продукт е обхванат напълно или частично от хармонизирана техническа спецификация, както следва:

9

Член 59 от този регламент е озаглавен „Формално несъответствие“ и гласи следното:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на член 56, когато държава членка направи една от следните констатации, тя изисква от съответния икономически оператор да отстрани въпросното несъответствие:

2.   Когато несъответствието, посочено в параграф 1, продължи, държавата членка предприема всички подходящи мерки да ограничи или да забрани предоставянето на строителния продукт на пазара, или да осигури неговото изземване или изтегляне от пазара“.

10

Стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 е приет първоначално на 15 юни 2008 г. като стандарт EN 1090‑1:2009 от Европейския комитет по стандартизация (CEN), съобразно мандат, издаден от Комисията на 11 март 1998 г. (M 120 — Мандат, предоставен на CEN/Cenelec за извършването на дейности по стандартизация с цел установяването на хармонизирани стандарти за продукти за метални конструкции и съединителни средства за тях, наричан по-нататък „мандат M 120“), приет на основание на Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на строителните продукти (ОВ L 40, 1989 г., ст. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 3).

11

Стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 е публикуван под референтен номер „EN 1090–1:2009“ в Официален вестник на Европейския съюз на 17 декември 2010 г. (OВ C 344, 2010 г., стр. 1).

12

След като на 3 октомври 2011 г. CEN приема поправката на стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011, той е публикуван отново в Официален вестник на Европейския съюз от 19 юни 2012 г. (ОВ C 176, 2012 г., стр. 1).

13

В точка 1 от посочения стандарт, която уточнява неговата „[о]бласт на действие“, се посочва:

„Този европейски стандарт определя изисквания за оценяване на съответствието на експлоатационните характеристики на конструктивни елементи от стомана и алуминиеви сплави, както и принадлежности към тях, пуснати на пазара като строителни продукти. Оценяването на съответствието обхваща характеристиките при производство и, когато е необходимо, проектните характеристики на конструкцията.

Този европейски стандарт обхваща също оценяване на съответствието на стоманени елементи, използвани в комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции.

[…]

Този европейски стандарт не обхваща оценяване на съответствието на елементи за окачени тавани, релси или траверси за железопътни системи.

[…]“.

14

Точка 3.1.9 от стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 съдържа следното определение за „конструктивни елементи“:

„елементи, използвани като носещи части на конструкция, предназначени да гарантират механична якост и стабилност на конструкцията и/или огнеустойчивост, включително дълготрайност и годност за употреба; те могат да се използват директно в състоянието, в което са доставени, или да се влагат в строежите“.

15

Точка 4.5 от посочения стандарт, която се отнася до „[к]онструктивни[те] характеристики“, съдържа точка 4.5.1, озаглавена „Общи положения“, която гласи по-специално:

„Конструктивните характеристики на елемент, обхванат от настоящия европейски стандарт, се отнасят до неговата носеща способност, деформацията му в крайно гранично състояние, износоустойчивостта и огнеустойчивостта му“.

16

Хармонизиран стандарт EN 845‑1:2013 е озаглавен „Изисквания за спомагателни елементи за зидария. Част 1: Анкери, опънни връзки, скоби за окачване и конзоли“ (наричан по-нататък „стандарт EN 845‑1:2013“) и е приет от CEN на 21 март 2013 г. съобразно мандат, издаден от Комисията на 28 май 1997 г. (M 116 — Мандат, предоставен на CEN/Cenelec за извършването на дейности по стандартизация с цел установяването на хармонизирани стандарти за зидария и свързани с нея продукти (наричан по-нататък „мандат M 116“), приет на основание Директива 89/106.

17

Референтният номер на стандарт EN 845‑1:2013 е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 13 февруари 2015 г. (OВ C 54, 2015 г., стр. 80).

18

Точка 1 от стандарт EN 845‑1:2013 е озаглавена „[о]бласт на действие“ и гласи:

„В този европейски стандарт са определени изискванията за анкери, опънни връзки, скоби за окачване и конзоли, за свързване на зидарии помежду си и за свързването на зидария с други строителни части на сградите, включително стени, подове, греди и колони. Когато анкерите или скрепителните елементи са предвидени или определени като част от спомагателните елементи, изискванията, в това число изискванията към експлоатационните показатели, се отнасят за целия продукт.

Този европейски стандарт не се прилага за:

[…]“.

19

С решение от 18 февруари 2014 г. на основание член 59 от Регламент № 305/2011 агенцията нарежда на Anstar да преустанови доставката и продажбата на четири категории продукти, които носят маркировката „CE“ въз основа на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 и считано от 4 март 2014 г. да преустанови използването на маркировката „CE“, както и на декларацията за експлоатационни показатели, посочена в член 4 от Регламент № 305/2011, във всякакъв контекст, свързан с тези четири категории продукти (наричано по-нататък „спорното решение“).

20

В това решение съответните четири категории продукти са описани по следния начин:

21

Съгласно посоченото решение тези категории продукти не са посочени в мандат M 120 и следователно не попадат в приложното поле на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011.

22

Всъщност според агенцията за анкерните болтове, анкерните плочи, стандартните армировъчни елементи, системите от противоветрови връзки и опорните колонни елементи, за които е предвидена същата или подобна употреба като предвидената за продуктите, произвеждани от Anstar, са издадени Европейски технически одобрения ETA-02/0006 и ETA-04/0056. Доколкото обаче, от една страна, тези одобрения, издадени на основание на Директива 89/106 и съответстващи на европейските документи за оценяване по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 305/2011, продължавали да са валидни, и от друга страна, такива одобрения или документи можело да се получат само за продукт, който не е обхванат или не е обхванат напълно от хармонизиран стандарт, стандартът EN 1090–1:2009+A1:2011 не бил приложим за посочените продукти.

23

Що се отнася до системите за закотвяне, използвани за закрепването на фасадни панели и на укрепващи зидарията елементи за скелета на сграда, те попадали в приложното поле на мандат M 116. Следователно според агенцията маркировката „CE“ на тези системи за закотвяне можела да се обоснове само при спазване на хармонизирания стандарт, изготвен въз основа на мандат M 116.

24

Тъй като счита, че продуктите, които произвежда, попадат в обхвата на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 и мандат M 120, Anstar подава жалба за отмяна на спорното решение пред запитващата юрисдикция, Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия).

25

В подкрепа на тази жалба Anstar поддържа, че категориите продукти, посочени в спорното решение, не се обхващат нито от стандарт EN 845–1:2013, нито от Европейските технически одобрения ETA-02/0006 и ETA-04/0056.

26

Запитващата юрисдикция констатира, че описанията на приложното поле на мандат M 120 и на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 са широко и общо формулирани, като тази формулировка не изключва непременно, или при всички случаи не и по отношение на всички продукти, приложимостта на мандата и стандарта за произвежданите от Anstar продукти, които са посочени в спорното решение, доколкото се използват в съответствие с декларацията за експлоатационни показатели по член 4 от Регламент № 305/2011.

27

Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че същата констатация може да се направи и за приложното поле на мандат M 116 и на стандарт EN 845–1:2013. Но ако произвежданите от Anstar продукти попадат в приложното поле на този мандат и на този стандарт, те не биха могли да бъдат обхванати от мандат M 120 и от стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011.

28

Накрая, запитващата юрисдикция не изключва възможността всички произвеждани от Anstar продукти или част от тях да могат да попадат в обхвата на Европейските технически одобрения ETA-02/0006 и ETA-04/0056.

29

Запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да отправи преюдициално запитване до Съда, доколкото приложното поле на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011, изглежда, се преценява различно в отделните държави членки. Тези различия в преценката обаче биха могли да засегнат свободното движение на строителни продукти и следователно да накърнят една от изричните цели, преследвани от Регламент № 305/2011, посочена по-конкретно в съображения 6 и 10 от последния.

30

При тези условия Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 трябва да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, предназначени за закотвяне в бетон преди втвърдяването му, попадат в неговото приложното поле.

32

В самото начало следва да се припомни, че Съдът е компетентен да се произнесе въз основа на преюдициално запитване по тълкуването на хармонизиран стандарт по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент № 305/2011, данните за който са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз, серия C (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, т. 47).

33

Като се има предвид това, когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на такъв хармонизиран стандарт, запитващата юрисдикция следва да определи — въз основа на извършеното от Съда тълкуване и с оглед на фактите, с които разполага — приложимия технически стандарт за даден продукт (вж. по аналогия, в областта на тарифното класиране, решения от 7 ноември 2002 г., Lohmann и Medi Bayreuth, C‑260/00—C‑263/00, EU:C:2002:637, т. 26 и от 28 април 2016 г., Oniors Bio, C‑233/15, EU:C:2016:305, т. 28).

34

В това отношение, за тълкуването на стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 е необходимо, на първо място, да се разгледа съдържанието на посочения стандарт, включително приложенията към него, във връзка с неговото приложно поле.

35

На второ място, хармонизираният стандарт трябва да се тълкува с оглед на мандата, който е в основата му. Всъщност в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент № 305/2011 европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО, създават хармонизирани стандарти на основата на искания, които се издават от Комисията. Впрочем по силата на член 17, параграф 5 от този регламент Комисията прави оценка на съответствието на хармонизираните стандарти, създадени от посочените европейски органи по стандартизация, със съответния мандат.

36

Поради това приложното поле на даден хармонизиран стандарт не може да се тълкува по-широко от това на мандата, който е в основата му.

37

В настоящия случай следователно е необходимо стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011 да се тълкува в светлината на мандат M 120.

38

На трето място, когато, както в рамките на спора по главното производство, даден продукт може да попада в приложното поле на няколко хармонизирани технически спецификации, е необходимо преди всичко да се установи дали най-новият стандарт не отменя стария.

39

В това отношение съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, буква a) от Регламент № 305/2011 за всеки хармонизиран стандарт в публикувания в Официален вестник на Европейския съюз списък с данни за хармонизираните стандарти, които отговарят на съответните мандати, трябва да се посочат референтни номера на „заменени хармонизирани технически спецификации“, което, предвид член 2, точка 10 от този регламент, се отнася както за хармонизираните стандарти, така и за европейските документи за оценяване.

40

В този смисъл, щом даден хармонизиран стандарт не посочва изрично, че е предназначен да замени друг хармонизиран стандарт или една или няколко европейски технически оценки, посочените хармонизирани технически спецификации остават в сила и представляват различна специална правна уредба. Всъщност в съответствие с член 19, параграф 1 от Регламент № 305/2011 европейски документ за оценяване може да бъде приет само за строителен продукт, който не е обхванат или не е обхванат напълно от хармонизиран стандарт и чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените му характеристики не могат да бъдат напълно оценени в съответствие със съществуващ хармонизиран стандарт.

41

Това тълкуване на член 19, параграф 1 от Регламент № 305/2011 освен това се подкрепя от член 21, параграф 1, буква a) от този регламент, съгласно който, когато ОТО е получил искане за европейска техническа оценка, отнасящо се до строителен продукт, обхванат напълно от хармонизиран стандарт, посоченият орган уведомява производителя, че в съответствие с член 19, параграф 1 не може да бъде издадена европейска техническа оценка.

42

Освен това, макар да е вярно, че европейските документи за оценяване по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 305/2011, също както европейските технически одобрения по смисъла на член 8 от Директива 89/106, отменена с посочения регламент, могат да се изготвят само за строителни продукти, които не са обхванати, изцяло или отчасти, от хармонизиран стандарт, това не променя факта, че както е посочено в точка 32 от настоящото решение, тълкуването на тези норми в крайна сметка е от компетентността на Съда, а не на автора на такива документи или одобрения. Следователно, когато е сезиран с въпрос относно тълкуването на хармонизиран стандарт, Съдът може да вземе предвид, наред с други обстоятелства, наличието на европейски документ за оценяване или на европейско техническо одобрение като индикация, че обхванатите от тях продукти, както и подобните продукти, не са обхванати от хармонизиран стандарт, без обаче подобно обстоятелство да може да има определящ характер, нито да пречи на Съда при необходимост да даде на съответния хармонизиран стандарт тълкуване, различно от възприетото от автора на този документ или това одобрение.

43

Все пак, макар в случая запитващата юрисдикция да посочва в акта си европейските технически одобрения ETA-02/0006 и ETA-04/0056, те не се съдържат в представената на Съда преписка, поради което Съдът не може да ги вземе предвид за целите на тълкуването на стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011.

44

На четвърто място, що се отнася до документите за насоки, публикувани от национални или международни органи по стандартизация, следва да се отбележи, че макар тези документи да целят да пояснят приложното поле на хармонизираните стандарти, данните за който са били публикувани от Комисията, това не променя факта, че те не представляват правно обвързващи актове в правния ред на Съюза. Следователно тези документи нямат отражение върху тълкуването на даден хармонизиран стандарт и не обвързват националните съдилища, макар да могат да представляват полезно ръководство за целите на прилагането на този стандарт.

45

В настоящия случай, що се отнася до продуктите, посочени в обжалваното решение, видно е, най-напред, от точка 1 от стандарт EN 1090–1:2009+A1:2011, която уточнява неговата „[о]бласт на действие“, че този хармонизиран стандарт, от една страна, определя изисквания за оценяване на съответствието на експлоатационните характеристики на конструктивни елементи от стомана и алуминиеви сплави, както и принадлежности към тях, пуснати на пазара като строителни продукти, и от друга страна, обхваща оценяването на съответствието на стоманени елементи, използвани в комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции.

46

Освен това съгласно точка 3.1.9 от посочения стандарт „конструктивни[те] елементи“ се определят като елементите, използвани като носещи части на конструкция, предназначени да гарантират механична якост и стабилност на конструкцията и/или огнеустойчивост.

47

Впрочем в точка 4.5.1 от стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 се пояснява, че конструктивните характеристики на елемент, обхванат от този стандарт, се отнасят по-специално до неговата носеща способност.

48

При тези условия следва да се приеме, че стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 може да се прилага за строителните продукти, които имат конструктивна функция, тоест за продуктите, чието отнемане от дадена конструкция веднага би отслабило нейната устойчивост. Следователно функцията на носеща част в цялостната конструкция на строителния обект трябва да бъде основна.

49

С оглед на всички изложени съображения на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, следва да се отговори, че стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011 трябва да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, предназначени за закотвяне в бетон преди втвърдяването му, попадат в неговото приложното поле, ако имат конструктивна функция, в смисъл че отнемането им от дадена конструкция веднага би отслабило нейната устойчивост.

50

[Поправено с определение от 20 март 2018 г.] С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Стандарт EN 1090‑1:2009+A1:2011, озаглавен „Изпълнение на стоманени конструкции и конструкции от алуминиеви сплави. Част 1: Изисквания за оценяване на съответствието на конструктивни елементи“, трябва да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, предназначени за закотвяне в бетон преди втвърдяването му, попадат в неговото приложното поле, ако имат конструктивна функция, в смисъл че отнемането им от дадена конструкция веднага би отслабило нейната устойчивост.