1

С жалбата си Европейската комисия иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 септември 2016 г., Италия/Комисия (T‑353/14 и T‑17/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2016:495), с което същият е отменил обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/276/14 с оглед съставянето на списък на издържали конкурса администратори (ОВ C 74 A, 2014 г., стр. 4) и обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AD/294/14 с оглед съставянето на списък на издържали конкурса администратори в областта на защитата на данните за Европейския надзорен орган по защита на данните (ОВ C 391 A, 2014 г., стр. 1) (наричани по-нататък общо „спорните обявления за конкурс“).

2

Съгласно член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (OВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (OВ L 158, 2013 г., стр. 1):

„Официалните и работните езици на институциите на Съюза са английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки и шведски“.

3

Член 2 от този регламент предвижда:

„Текстовете, адресирани до институциите от страна на държава членка или от лице, попадащо под юрисдикцията на държава членка, се изготвят по избор от подателя на един от официалните езици. Отговорът се изготвя на същия език“.

4

Съгласно член 6 от посочения регламент:

„Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните с[и] правилници“.

5

Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“) е приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), изменен с Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Eвропейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 287, 2013 г., стр. 15).

6

Дял I („Общи разпоредби“) от Правилника за длъжностните лица включва членове 1—10в.

7

Член 1г от Правилника за длъжностните лица гласи:

„1.   При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на […] език […].

[…]

6.   Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала. […]“.

8

Съгласно член 2 от същия правилник:

„1.   Всяка институция определя лице, което да упражнява от нейно име правомощия на орган по назначаването по смисъла на настоящия правилник.

2.   Независимо от това, една или повече институции могат възложат на всяка от тях или на междуинституционален орган да упражнява някои или всички правомощия на орган по назначаването, с изключение на решенията за назначаване, повишаване или преместване на длъжностни лица“.

9

Дял III от Правилника за длъжностните лица е озаглавен „Кариера на длъжностните лица“.

10

Глава 1 от този дял („Назначаване“) включва членове 27—34 от Правилника за длъжностните лица, като член 27, първа алинея от последния предвижда:

„Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз. Не се запазват длъжности за граждани на определени държави членки“.

11

Съгласно член 28 от Правилника за длъжностните лица:

„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:

[…]

[…]

12

Член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда възможността за провеждане на процедурата за конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит, с оглед на запълването на свободните длъжности в дадена институция, предвижда, че „[п]роцедурата за провеждане на конкурси е описана в приложение III“.

13

Член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който се намира в глава 3 от дял III („Атестиране, повишаване на по-висока стъпка и повишаване в длъжност“), гласи:

„Преди първото им повишаване след назначаването от длъжностните лица се изисква да покажат умения за работа с трети език измежду посочените в член 55, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. […]“.

14

Приложение III към Правилника за длъжностните лица е озаглавено „Конкурси“. Член 1 от него предвижда:

„1.   Обявленията за конкурси се изготвят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.

В обявлението се посочва:

[…]“.

15

Съгласно член 7 от посоченото приложение:

„1.   След консултации с Комитета по Правилника за персонала институциите възлагат на Службата за подбор на персонал на Европейските общности [(EPSO)] да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на [Съюза] […].

2.   Задачата на [EPSO] е:

[…]

3.   По искане на отделна институция [EPSO] може да осъществява други задачи, свързани с подбора на персонала.

[…]“.

16

EPSO е създадена с Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 г. (OВ L 197, 2002 г., стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247).

17

Член 2, параграф 1, първо изречение от това решение предвижда, че EPSO упражнява по-специално правомощията за подбор, предоставени съгласно приложение III към Правилника за длъжностните лица, на органите по назначаване на институциите, подписали това решение.

18

Съгласно член 4, последно изречение от Решение 2002/620 всички обжалвания в областите, визирани с това решение, се правят пред Комисията.

19

На 1 март 2014 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 60 A, 2014 г., стр. 1) акт, озаглавен „Общи правила, приложими към конкурсите на общо основание“. Наред с останалото, този акт съдържа разпоредби за езиковите познания, изисквани от кандидатите в конкурсите. На първа страница от Общите правила се посочва, че „[т]ези общи правила представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура“.

20

Съгласно точка 1.1 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, където е дадена дефиниция на тези конкурси, „[е]вропейските институции подбират бъдещите си длъжностни лица чрез конкурси на общо основание“. Видно от точка 1.3 („Условия за допускане до конкурса“) от тези общи правила, по отношение на необходимите езикови познания от кандидата поначало се изисква да има „задълбочено владеене на един официален език на [Съюза] и задоволително владеене на друг официален език на [Съюза] […]. Освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго, изборът на втори език обикновено се свежда до английски, немски или френски език“.

21

Точка 2 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, се отнася до етапите на конкурса. В точка 2.1.4 („Регистриране по електронен път“) от тези общи правила по-специално се уточнява, че „[в]сички части на електронния формуляр за кандидатстване, включително графата „talent screener“ („допълнителни квалификации“), трябва да се попълнят на английски, немски или френски език, освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго“.

22

Точка 3 от същите общи правила излага „обща информация“. В точка 3.1.1 („EPSO: съобщаване на информация от EPSO на кандидатите“) от тях по-специално се посочва, че „[р]езултатите ще Ви бъдат съобщавани и поканите ще Ви бъдат изпращани единствено чрез Вашия EPSO профил на английски, немски или френски език“.

23

Общите насоки относно използването на езици в конкурсите на EPSO, приети на 15 май 2013 г. от колегиума на административните ръководители (наричани по-нататък „Общите насоки относно използването на езици“), се прилагат от EPSO при организирането на конкурси на общо основание, както това следва от точка 1.3 от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание. Съгласно тези насоки, поместени в приложение 2 от споменатите общи правила:

„Потвърждава се, че като общо правило използването на езици в конкурсите на EPSO ще бъде, както следва:

[…]

Няколко фактора оправдават ограничаването на избора на втори език.

На първо място, в интерес на службата новоназначените служители трябва да бъдат незабавно оперативни и в състояние да изпълняват ефективно задълженията, за които са наети, в областта или с оглед на длъжността, за която се отнася конкурсът.

Английският, френският и немският са най-широко използваните езици в институциите. По традиция тези езици се използват на заседанията на членовете на институциите. Това са и най-често използваните езици за комуникация както в самите институции, така и с външния свят. Това се потвърждава от статистиката за изходните езици на текстовете, превеждани от службите за писмен превод на институциите.

Като се имат предвид реалните нужди на институциите по отношение на езиците за целите на вътрешната и външната комуникация, критерий за подбор по член 27, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица трябва да бъде задоволителното владеене на един от тези три езика, което трябва да се провери посредством симулирането на реална работна ситуация. […]

Второ, ограничаването на броя на езиците на следващите етапи на конкурсите е оправдано от естеството на провежданите тестове. […]

Значителни по обем научни изследвания са показали, че моделът „Център за оценяване“, при който се прави симулация на реални работни ситуации, е най-добрият метод за преценяване на работата в реални условия. […] За да се гарантира справедливото оценяване на кандидатите, както и че кандидатите могат да осъществяват контакт директно с оценителите и останалите кандидати, участващи в съответното упражнение, при използването на този метод се налага, по-специално, изпитите по модела „Център за оценяване“ да се провеждат на универсален език или при определени обстоятелства, на основния език на конкурса. […]

[…] Тъй като посоченото по-горе традиционно използване на езици все още е всекидневна практика в институциите, изборът [на използвания на изпитите език] трябва да бъде измежду английски, френски и немски език. Моделът „Център за оценяване“ не предвижда оценяване на владеенето на езика от кандидатите; задоволителното владеене на един от трите езика като втори език е напълно достатъчно, за да може кандидатът да се яви на тестовете (това е в съответствие с минималните изисквания, посочени в член 28 от Правилника за длъжностните лица). Такова ниво на владеене на език по никакъв начин не е непропорционално предвид реалните нужди на службата, както е описано по-горе.

[…] Задължението кандидатите да изберат втори език (английски, френски или немски), който е различен от първия (обикновено майчиния език или език, който владеят на равностойно ниво), гарантира, че съпоставянето на кандидатите може да се извърши на равни начала. […]

[…] Ограничаването на възможностите за избор на втори език отразява езиците, които понастоящем владее населението на Европа. Английският, френският и немският език са не само езиците на няколко държави — членки на Европейския съюз, те са и най-разпространените чужди езици. Това са и най-често изучаваните чужди езици и езиците, чието изучаване според хората ще бъде от най-голяма полза. В този смисъл реалните нужди на службата, изглежда, са разумно отражение на езиковите умения, очаквани от кандидатите, особено като се има предвид, че владеенето на езика в тесен смисъл (граматически и правописни грешки и богатство на речника) не се оценява в тестовете за компетенциите. Следователно ограничаването на избора на втори език до английски, френски или немски не е непропорционално препятствие за хората, които желаят да се явят на конкурсите. И в действителност, като се има предвид наличната информация, това ограничаване съответства на това, с което хората са свикнали и което очакват.

От съответните статистически данни може да се заключи, че ограничаването на възможностите за избор на втори език на определени етапи на конкурсите е пропорционално и не води до дискриминация. Например английският, френският и немският език бяха най-често избираните езици, когато на кандидатите бе дадена възможност да посочат втори език измежду 11-те официални езика на големите конкурси ЕС‑25 за общи профили за администратори и асистенти през 2005 г. Статистиката от конкурсите след реформата през 2010 г. не показва наличието на преимущество за гражданите на страните, в които английският, френският или немският са официални езици. Освен това статистиката от конкурсите за степен AD през 2010 г. показва, че значителен брой кандидати продължават да избират като втори език един от трите езика.

Поради същите причини изглежда разумно от кандидатите да бъде поискано да изберат един от тези три езика за осъществяването на комуникацията с EPSO и за попълването на графата „talent screener“.

[…]“.

24

Общият съд излага съдържанието на спорните обявления за конкурс по следния начин в точки 12—24 от обжалваното съдебно решение:

[…]

25

С жалби, подадени в секретариата на Общия съд — едната, на 23 май 2014 г., а другата — на 15 януари 2015 г., Италианската република иска да се отмени всяко от спорните обявления за конкурс. Тези дела са заведени съответно под номера T‑353/14 и T‑17/15. Република Литва встъпва в подкрепа на исканията на Италианската република по последното дело.

26

Дела T‑353/14 и T‑17/15 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

27

Италианската република оспорва законосъобразността на два елемента на езиковия режим, установен със спорните обявления за конкурса, а именно — ограничаването на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски, и от друга страна, на езиците, които могат да бъдат използвани при кореспонденцията между кандидатите и EPSO.

28

След като отхвърля възражението за недопустимост, изложено от Комисията, Общият съд на първо място разглежда заедно третото и седмото основание на всяка от жалбите, предмет на които е първият елемент на оспорвания езиков режим, а именно законосъобразността на свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски език, и с които се твърди нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС, на член 18 ДФЕС, на член 296, втора алинея, ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на членове 1 и 6 от Регламент № 1/58, на член 1г, параграфи 1 и 6, на член 27, втора алинея и на член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, както и на член 1, параграф 1, буква е) и параграфи 2 и 3 от приложение III към него, нарушение на принципа на пропорционалност, както и „изопачаване на факти“. Той уважава тези основания и отменя спорните обявления за конкурс, доколкото те предвиждат подобни езикови изисквания.

29

На второ място, Общият съд разглежда шестото основание на всяка от жалбите, предмет на което е вторият елемент на оспорвания езиков режим, а именно за законосъобразността на свеждането до тези три езика на избора на езика за комуникация между кандидатите в конкурсите и EPSO, и с което се твърди нарушение на член 18 ДФЕС, на член 24, четвърта алинея ДФЕС, на член 22 от Хартата на основните права, на член 2 от Регламент № 1/58, както и на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица. Общият съд уважава и това основание, и без да счита за необходимо да разглежда останалите основания, изложени в жалбата, отменя спорните обявления за конкурс, доколкото те налагат такова ограничение.

30

На последно място, Общият съд уточнява, че независимо от отмяната на спорните обявления за конкурс, резултатите от конкурсите, за които се отнасят тези обявления, не е необходимо да бъдат поставяни под въпрос.

31

Комисията иска от Съда:

32

Италианската република иска от Съда:

33

С решение на председателя на Съда от 30 март 2017 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи в подкрепа на исканията на Италианската република.

34

В подкрепа на жалбата си Комисията излага четири основания.

35

Първото основание се отнася до грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при преценката дали подадените пред него жалби са допустими. Второто основание се отнася до грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при тълкуването на член 1г от Правилника за длъжностните лица и при тълкуването на обхвата на задължението на Комисията за мотивиране. С третото основание се твърди, от една страна, грешка при прилагането на правото, когато се тълкува член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, и от друга страна, че Общият съд е надхвърлил пределите на съдебния контрол, който може да упражнява върху свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски език. Накрая, четвъртото основание се отнася до грешките при прилагане на правото, допуснати при преценката на свеждането на езика за комуникация между кандидатите в конкурсите и EPSO до един от тези три езика.

36

Първото основание се състои от четири части.

37

С първата част от това основание Комисията упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 47—52 от обжалваното съдебно решение не приел, че Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, и Общите насоки относно използването на езици са правно обвързващи. С втората част от същото основание Комисията поддържа, че с постановеното в точки 53—57 от обжалваното съдебно решение, че EPSO няма правото да приема общи и абстрактни правила, уреждащи езиковия режим на организираните от нея конкурси, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Освен това при преценката си по този въпрос той изложил противоречащи си мотиви. С третата част от същото основание Комисията посочва, че с приетото в точка 58 от обжалваното съдебно решение, че Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, и Общите насоки относно използването на езици трябва да се разглеждат като известия, „съдържащи“ критериите за ограничаване на избора на даден език като език 2 от конкурса, Общият съд е разтълкувал неправилно точка 91 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), където се говорело за известия, „установяващи“ такива критерии.

38

С четвъртата част от първото си основание Комисията поддържа, че в точки 65—71 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разтълкувал неправилно правната природа на спорните обявления за конкурс, по-специално доколкото е приел, че те не представляват актове, които потвърждават Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание. Освен това той не мотивирал в достатъчна степен преценката си в тази насока.

39

Италианската република оспорва всички тези доводи.

40

Доколкото Комисията упреква Общия съд за постановеното, че жалбите на Италианската република са допустими, това основание визира точки 43—71 от обжалваното съдебно решение и критикува по-специално извода в точка 71, с който Общият съд отхвърля възражението на Комисията за недопустимост.

41

В тази насока действително в точки 43—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал природата и правния обхват на Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, но е отхвърлил възражението на Комисията за недопустимост въз основа на извършения в точки 60—69 от обжалваното съдебно решение анализ на правната природа на спорните обявления за конкурс. Всъщност именно след този анализ, направен — видно от точка 59 от обжалваното съдебно решение — „с оглед на произнасянето по допустимостта на [разглежданите] жалби“, Общият съд е констатирал в точка 70 от това решение, че „[тези] обявления за конкурси съставляват актове, които пораждат задължителни правни последици по отношение на езиковия режим на разглежданите конкурси и поради това съставляват обжалваеми актове“.

42

След като изводите, които Общият съд е направил от анализа на правната природа на спорните обявления за конкурс, са били определящи за отхвърлянето в точка 71 от обжалваното съдебно решение на възражението за недопустимост, най-напред следва да се разгледа, както отбеляза генералният адвокат в точка 45 от заключението си, четвъртата част от първото основание, предмет на която е правната природа на тези обявления.

43

С четвъртата част от първото си основание Комисията упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изпълнил задължението за мотивиране, защото в точки 65—71 от обжалваното съдебно решение не преценил дали спорните обявления за конкурс просто потвърждават Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание. Според нея Общият съд е трябвало да съпостави съдържанието на тези обявления и на въпросните общи правила и във всеки случай да отчете факта, че споменатите общи правила са неразделна част от тези обявления. Преценката на съдържанието на тези актове и на отношението помежду им щяла да разкрие, че споменатите общи правила съдържат обвързващата уредба на конкурсите. Тъй като жалбите на Италианската република за отмяна били насочени само срещу спорните обявления за конкурс, Общият съд бил длъжен да ги обяви за недопустими.

44

Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, предвидена в член 263 ДФЕС, може да бъде подадена срещу всички приети от институциите разпоредби, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (вж. по-специално решения от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36, от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 54, от 25 октомври 2017 г., Румъния/Комисия, C‑599/15 P, EU:C:2017:801, т. 47 и от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 31, вж. в този смисъл и решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9; определение от 4 октомври 1991 г., Bosman/Комисия, C‑117/91, EU:C:1991:382, т. 13 и решение от 9 декември 2004 г., Комисия/Greencore, C‑123/03 P, EU:C:2004:783, т. 44).

45

Потвърдителните актове и чисто изпълнителните актове, доколкото не пораждат такива правни последици, са изключени от предвидения в този член съдебен контрол (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 55 и цитираната съдебна практика).

46

На довода на Комисията, че спрямо Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, спорните обявления за конкурс представляват просто потвърдителни актове или чисто изпълнителни актове, в точки 65 и 66 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отговорил, че „текстът на обявлението за конкурс представлява рамката както за законосъобразността, така и рамката за преценка на конкурсната комисия“, и че „основната роля на обявлението за конкурс се изразява във възможно най-точно информиране на заинтересуваните лица относно естеството на изискванията за заемане на съответната длъжност, за да им се даде възможност да преценят дали следва да подадат документи за кандидатстване“, тъй като „всяко обявление за конкурс се приема с цел да установи правилата, уреждащи процедурата по провеждането на един или няколко конкретни конкурса, чиято нормативна рамка то определя по този начин в зависимост от поставената от [органа по назначаване] цел“.

47

Оттук в точка 67 от това решение Общият съд е направил извод, че „обявление за конкурс, като [спорните обявления за конкурс], което, като се имат предвид конкретните нужди на съответните институции или органи на Съюза, установява нормативната рамка на конкретен конкурс, включително и неговия езиков режим, и поради това поражда самостоятелни правни последици, по принцип не може да се приеме за потвърдителен акт или за чисто изпълнителен акт на предходни актове“.

48

За да се прецени настоящата част от първото основание, е необходимо да се провери дали тези обявления представляват — както приема Общият съд — обвързващата правна рамка на разглежданите конкурси. Всъщност, ако самите спорни обявления за конкурс пораждат задължителни правни последици, те няма да могат да бъдат квалифицирани нито като потвърдителни актове, нито като чисто изпълнителни актове спрямо споменатите общи правила, а следователно и ще е имало основание Общият съд да не съпоставя съответното им съдържание.

49

Съгласно член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица процедурата за провеждане на конкурси е определена в приложение III. В тази насока от член 1, параграф 1 от цитираното приложение следва, че обявлението за конкурс се изготвя от органа по назначаването и трябва да посочва по-специално естеството и вида на конкурса, естеството на функциите и задачите, присъщи на длъжностите, които трябва да бъдат заети, дипломите или професионалния опит, изисквани за заемане на споменатите длъжности, крайния срок за кандидатстване, както и други евентуални условия, като езиковите познания, необходими поради особения характер на длъжностите, които трябва да бъдат заети. Приложение III съдържа и разпоредби, които уреждат публикуването на обявленията за конкурс, формулярите за кандидатстване, състава и работата на конкурсната комисия, както и условията, при които институциите на Съюза могат да възложат на EPSO задачи, свързани с процедурите за подбор.

50

Следователно организирането на конкурс се урежда от обявление, основните елементи на което трябва да бъдат определени в съответствие с разпоредбите на приложение III от Правилника за длъжностните лица. Както отбелязва Общият съд в точка 66 от обжалваното съдебно решение, при това положение обявлението за конкурс определя „нормативната рамка“ на конкретния конкурс в зависимост от целта, поставена от органа по назначаването, като тази рамка урежда „съответната конкурсна процедура от момента на публикуването на разглежданото обявление до публикуването на списъка за бъдещи назначения на издържалите съответния конкурс“.

51

Ето защо, след като определят подобна нормативна рамка, спорните обявления за конкурс пораждат задължителни правни последици по смисъла на цитираната в точка 44 от настоящото решение съдебна практика.

52

В настоящия случай тази преценка на правната природа на обявленията за конкурс се потвърждава от текста на приетите от EPSO Общи правила, приложими към конкурсите на общо основание, както и от текста на самите спорни обявления за конкурс.

53

В това отношение, от една страна, от указаното на първа страница от Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, е видно, че те „представляват неразделна част от обявлението за конкурса и заедно с него съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура“. Колкото до езиковите познания, изисквани от кандидатите по силата на тези общи правила, в точки 1.3 и 2.1.4 от последните по-специално е уточнено, че изборът и на език 2 от конкурса, и на формулярите за кандидатстване, се свежда, „освен ако в обявлението за конкурса не е посочено друго“, до английски, френски и немски език. От друга страна, уводната част на спорните обявления за конкурс уточнява, като препраща към споменатите общи правила, че „[т]ози документ, който представлява неразделна част от обявлението за конкурса, ще Ви помогне да разберете правилата относно процедурите и реда и условията за регистриране“.

54

След като Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, видно от своята формулировка, съставят правнообвързващата рамка на конкурсната процедура само заедно с „обявлението“, те сами по себе си не уреждат процедурата на конкурсите, визирани със спорните обявления за конкурс. Така, въпреки че цитираните общи правила са „неразделна част от обявлението за конкурса“ и несъмнено могат да бъдат взети предвид на това основание при анализа на обявление за даден конкурс, те сами по себе си няма как да установяват правната рамка на конкурси като уредените със спорните обявления.

55

Следователно Общият съд правилно е постановил в точка 70 от обжалваното съдебно решение, че спорните обявления за конкурс представляват не актове, които потвърждават или просто изпълняват Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, а актове, които пораждат „задължителни правни последици по отношение на езиковия режим на разглежданите конкурси“.

56

При това положение, и след като Общият съд е можел да направи този извод въз основа на анализа единствено на самите спорни обявления за конкурс, няма как да се приеме, че той е нарушил задължението си за мотивиране, като при анализа на правната природа на тези обявления не е съпоставил съдържанието на посочените обявления с това на Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание.

57

Впрочем съображенията в точки 68 и 69 от обжалваното съдебно решение са изложени от Общия съд за пълнота, в случай че спорните обявления за конкурс трябва да бъдат квалифицирани като актове, които потвърждават или просто изпълняват Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание. С оглед на констатацията в точка 55 от настоящото решение обаче тези съображения не могат, дори да се предположи, че в тях са допуснати грешки, да доведат до отмяна на обжалваното съдебно решение. Следователно изложените срещу тях доводи са неотносими (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2013 г., Kone и др./Комисия, C‑510/11 P, непубликувано, EU:C:2013:696, т. 69 и цитираната съдебна практика).

58

Ето защо четвъртата част от първото основание следва да бъде отхвърлена.

59

Предмет на първата, втората и третата част от първото основание са точки 45—59 от обжалваното съдебно решение, които се отнасят до правната природа на Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание. От самия текст на точка 59 от обжалваното съдебно решение обаче следва, че съображенията на Общия съд, съдържащи се в цитираните точки, са просто предварителни бележки, за да може той впоследствие да се произнесе по допустимостта на подадените до него жалби.

60

Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, след като спорните обявления за конкурс са пораждали задължителни правни последици и следователно е можело да бъдат атакувани независимо от правната стойност, която трябва да се придаде на Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, не е било задължително да се направи анализ на правната природа на въпросните правила, за да се прецени дали подадените пред Общия съд жалби са допустими.

61

Следователно доводите, развити в първата, втората и третата част от първото основание, са насочени срещу мотиви на обжалваното съдебно решение, изложени за пълнота, и сами по себе си няма как да доведат до неговата отмяна. Поради това те трябва да бъдат отхвърлени като неотносими (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2013 г., Kone и др./Комисия, C‑510/11 P, непубликувано, EU:C:2013:696, т. 69 и цитираната съдебна практика).

62

Ето защо твърдението, че първото основание е налице, трябва да се отхвърли като отчасти неоснователно и отчасти неотносимо.

63

Според Комисията в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разтълкувал неправилно член 1г от Правилника за длъжностните лица и решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), тъй като постановил, че от това решение следва, че „ограничаването на избора на втория език на кандидатите в конкурс до ограничен брой езици и изключването на другите официални езици е дискриминация на основа на езика“. В тази насока Общият съд допуснал и грешка при прилагане на правото, тъй като в точка 92 от обжалваното съдебно решение приел, че член 1г от Правилника за длъжностните лица „забранява“ дискриминацията, основана на езика, докато тази разпоредба правела възможно обосноваването на разлики в третирането, по-специално поради съображения, свързани с интереса на службата.

64

Италианската република оспорва тези доводи.

65

В точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил въз основа по-специално на Правилника за длъжностните лица и на решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), че „ограничаването на избора на втория език на кандидатите в конкурс до ограничен брой езици и изключването на другите официални езици е дискриминация на основа на езика“. В тази насока Общият съд е посочил, че „с такова условие някои потенциални кандидати — а именно тези, които владеят задоволително поне един от посочените езици — са поставени в по-благоприятно положение, тъй като те могат да участват в конкурса и по този начин да бъдат назначени на работа като длъжностни лица или други служители на Съюза, докато другите, които нямат такива познания, са изключени“. На следващо място, в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че доводът на Комисията за липсата в настоящия случай на дискриминация, основана на гражданство, трябва да бъде отхвърлен като неотносим, защото член 1г от Правилника за длъжностните лица забранява не само дискриминацията, основана на гражданство, но и дискриминацията, основана на езика.

66

С оглед на това следва да се припомни, от една страна, че — както Съдът е посочил в точка 82 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752) — съгласно член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица „[п]ри прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на […] език […]“, и от друга страна, че член 1г, параграф 6 предвижда възможността при определени условия да бъде дерогирана забраната, залегнала в член 1г, параграф 1.

67

Обратно на поддържаното от Комисията, в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд очевидно не е искал да изключи възможността при определени условия ограниченията на използването на официалните езици да бъдат оправдани въз основа на член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица. Всъщност, преди да констатира в точка 91, че „ограничаването на избора на втория език на кандидатите в конкурс до ограничен брой езици и изключването на другите официални езици е дискриминация на основа на езика“, Общият съд е припомнил в точка 88 от това решение, че „член 1г от Правилника за длъжностните лица разрешава ограниченията“ на използването на официалните езици, по-специално на основание на интереса на службата.

68

Освен това Общият съд правилно е приел в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че член 1г от Правилника за длъжностните лица забранява не само дискриминацията, основана на гражданство, но и дискриминацията, основана на езика.

69

Ето защо първата част от второто основание следва да бъде отхвърлена.

70

Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като постановил, че спорните обявления за конкурс не са били мотивирани в достатъчна степен, а в точки 98—104 от обжалваното съдебно решение не проверил дали Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, съдържат достатъчно мотиви, за да се обоснове свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски. Той също така не изпълнил задължението си за мотивиране, понеже не проверил дали споменатите общи правила представляват други актове, като известия, установяващи критериите за ограничаване на избора на език за втори език за участие в конкурсите, по смисъла на точка 91 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752).

71

Италианската република оспорва тези доводи.

72

В точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че нормативната рамка на разглежданите конкурси е била установена със спорните обявления за конкурс, а не с Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, и с приложените към тях Общи насоки относно използването на езици, въпреки че споменатите обявления препращат към последните документи. В тази точка той също така приема, че посочените обявления са установили самостоятелни правила за тези конкурси, включително що се отнася до приложимия към тях езиков режим. Ето защо в точка 104 от същото решение той решава да разгледа мотивите на EPSO в спорните обявления за конкурс, за да се оправдае свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски.

73

Наистина, както бе постановено в точка 51 от настоящото решение, спорните обявления за конкурс са пораждали задължителни правни последици и следователно са съставлявали нормативната рамка на разглежданите конкурси. След като Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, обаче са „неразделна част“ от споменатите обявления, Общият съд е следвало да прецени дали са обосновани мотивите, изложени от EPSO, за да се оправдаят процесните езикови изисквания от гледна точка не само на мотивите в самите спорни обявления за конкурс, но и на мотивите, съдържащи се в посочените общи правила.

74

Доводът на Комисията, че Общият съд свел своя анализ до съдържанието на спорните обявления за конкурс, е необоснован, защото — видно от точки 115—117 от обжалваното съдебно решение — Общият съд е разгледал и релевантните в тази насока мотиви, които се съдържат в Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, както и в Общите насоки относно използването на езици, като „неразделна част“ от спорните обявления за конкурс.

75

В допълнение, по отношение на довода на Комисията, че Общият съд „е нарушил задължението за мотивиране, тъй като не е проверил дали Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, представляват известия или други актове, по смисъла на точка 91 от решение [от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752)]“, е достатъчно да се констатира, че по-специално в точки 58 и 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил, че „Общите правила […] трябва да се тълкуват […] като съставляващи известия по смисъла на точка 91 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752)“. Оттук този довод трябва да бъде отхвърлен.

76

Ето защо втората част от второто основание следва да бъде отхвърлена, а оттук и като изцяло неоснователно твърдението, че второто основание е налице.

77

Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкувал член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, защото в точка 106 от обжалваното съдебно решение приел, че разликата в третирането, основана на езика, няма как да улесни назначаването на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, по смисъла на член 27, първа алинея от същия правилник, тъй като според него тези качества очевидно били независими от езиковите познания на кандидата. Комисията смята, че езиковите познания спадат към изискваните способности по смисъла на последната разпоредба.

78

Италианската република оспорва тези доводи.

79

В точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага довода на Комисията, че когато институциите на Съюза определят езиковите нужди на службите си, принципът на недопускане на дискриминация бил нарушен единствено в случай на произволен или явно неподходящ избор от гледна точка на целта да се разполага с „незабавно оперативни кандидати“ и да се „назначат длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица“. В точка 106 от това решение обаче Общият съд е приел, че само първата от тези цели е годна евентуално да обоснове разлика в третирането, основана на езика, а втората — не е, тъй като визираните в член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица способности са независими от езиковите познания на кандидата.

80

В тази насока се налага изводът, от една страна, че член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица прогласява целта назначаването да гарантира, че длъжностните лица са „със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти“. От друга страна, член 28 от него изброява необходимите за назначаването им условия, сред които по-специално са съответното лице да е гражданин на държава членка, да се ползва с граждански права, да е изпълнило евентуалните си задължения по отношение на военната служба, да представи подходящи доказателства, свидетелстващи за годността му да изпълнява служебните си задължения, да е преминало успешно конкурс, да е годно физически да изпълнява служебните си задължения, както и да има изискваните езикови познания.

81

Доколкото в точка 94 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752) вече е постановил, че целта да се назначават длъжностни лица със „способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти“, по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица, може да бъде постигната по-добре „когато на кандидатите е разрешено да се представят в процедурата по подбор на майчиния си език или на втори език, който те смятат, че владеят най-добре“, Съдът е признал, че езиковите познания по принцип са независими от способностите, визирани в този член.

82

Всъщност езиковите познания на кандидата могат, и дори трябва да бъдат оценени по време на конкурсната процедура, за да бъдат институциите сигурни, че той притежава изискваните в член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица познания, но тази оценка има цел, независима от целта да се определят „способностите, ефикасността и почтеността, отговарящи на най-високите стандарти“, по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица. Следователно езиковите познания, изисквани съгласно член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица, не могат да се приравнят на „способности“ по смисъла на член 27, първа алинея.

83

При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил в точка 106 от обжалваното съдебно решение, че „способностите, ефикасността и почтеността, отговарящи на най-високите стандарти“, са „независими от езиковите познания“ на кандидата. Оттук следва също, че той не е нарушил задължението си за мотивиране, като не е разгледал свеждането в спорните обявления за конкурс на избора на език 2 от конкурса само до английски, френски и немски от гледна точка на целта да се назначават длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица.

84

Ето защо първата част от третото основание следва да бъде отхвърлена.

85

Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото с упражнения в точки 107—117 от обжалваното съдебно решение контрол на законосъобразността на спорните обявления за конкурс, тъй като пренебрегнал широкото правомощие за преценка, което има EPSO, за да определи критериите за изискваните от кандидатите езикови умения. В точка 90 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752) Съдът изискал да бъдат възприети „ясни, обективни и предвидими“ критерии, които могат обективно да обосноват свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски, докато Общият съд неправилно изискал EPSO да представи подробни мотиви, придружени от„конкретни насоки“ за причините за ограничаването на този избор. Във всеки случай подробните мотиви, поместени в Общите насоки относно използването на езици и в спорните обявления за конкурс, съдържали такива критерии.

86

Италианската република оспорва тези доводи.

87

В точки 107—109 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че независимо от широкото правомощие за преценка, с което институциите на Съюза разполагат „във връзка с разкриването на длъжност за длъжностно лице или друг служител, с избора на длъжностното лице или другия служител с оглед на заемането на разкритата длъжност и с естеството на работното правоотношение между тях и другия служител“, тези институции са длъжни да следят за спазването на релевантните разпоредби, включително на член 1г от Правилника за длъжностните лица. Той също така е уточнил, че съдът на Съюза следва да провери, ако е необходимо, дали евентуалните изисквания относно специфичните езикови познания на кандидатите в даден конкурс са обективно обосновани и пропорционални на реалните нужди на службата.

88

В тази насока следва да се припомни, на първо място, че съгласно постоянната практика на Съда институциите на Съюза следва да разполагат с широко правомощие за преценка при организирането на службите им, и по-специално при определянето на критериите за необходимите умения за длъжностите, които трябва да бъдат заети, и — съобразно тези критерии и в интерес на службата — условията и реда за организиране на конкурса (вж. в този смисъл решения от 16 октомври 1975 г., Deboeck/Комисия, 90/74, EU:C:1975:128, т. 29, от 9 февруари 1984 г., Fabius/Комисия, 39/83, EU:C:1984:52, т. 7 и от 9 октомври 2008 г., Chetcuti/Комисия, C‑16/07 P, EU:C:2008:549, т. 76). Съответно, за да организират службите си целесъобразно и рационално, институциите, а също и EPSO, когато тя упражнява възложените ѝ от същите институции правомощия, трябва да могат да определят в съответствие с нуждите си уменията, които да се изискват от кандидатите, участващи в конкурсите.

89

Както обаче бе припомнено в точка 66 от настоящото решение, при прилагането на Правилника за длъжностните лица институциите са длъжни да следят за спазването на член 1г, който забранява всякаква дискриминация, основана на езика. Наистина член 1г, параграф 6 предвижда, че са възможни ограничения на тази забрана, но условието е те да са „обоснован[и] с обективни и разумни съображения“ и да са подчинени на „законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала“.

90

Ето защо пределите на широкото правомощие за преценка, което институциите на Съюза имат по отношение на организирането на службите си, а също и EPSO — при условията по точка 88 от настоящото решение — са императивно очертани с член 1г от Правилника за длъжностните лица, така че разликите в третирането, основани на езика, които следват от свеждането на езиковия режим на даден конкурс до ограничен брой официални езици, могат да бъдат допуснати само ако такова ограничение е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 88). При това положение Общият съд правилно е приел в точка 107 от обжалваното съдебно решение, че правомощието за преценка на EPSO няма как да я освободи от задължението да спазва по-специално член 1г от Правилника за длъжностните лица.

91

На второ място, по отношение на съдебния контрол, който Общият съд е необходимо да упражнява върху разлика в третирането, основана на езика, като тази, която следва от свеждането на избора на език 2 от конкурса до ограничен брой официални езици на Съюза, следва да се припомни — видно от цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика — че такова ограничаване по принцип може да бъде обосновано с интереса на службата, стига този интерес да е обективно обоснован и изискваното равнище на езикови познания да е пропорционално на реалните нужди на службата. От тази съдебна практика също така следва, че правилата, които ограничават избора на език 2 от конкурса, трябва да почиват на „ясни, обективни и предвидими“ критерии (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия, C‑566/10 P, EU:C:2012:752, т. 88 и 90).

92

Следователно, доколкото законосъобразността на ограничаването на избора на език 2 от конкурса зависи, съгласно член 1г от Правилника за длъжностните лица, от това дали то е обосновано и пропорционално — нещо, което според практиката на Съда трябва да става видно въз основа на ясни, обективни и предвидими критерии, Общият съд правилно е постановил в точки 108 и 109 от обжалваното съдебно решение, че юрисдикциите на Съюза имат правомощието да проверяват дали ограничаването на избора на език 2 от конкурса е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата.

93

Впрочем по отношение на довода, че по-специално в точка 113 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно изискал „конкретни насоки“, за да се допълнят мотивите на спорните обявления за конкурс относно ограничаването на избора на език 2 от конкурса, следва да се уточни, че институцията, въвела основана на езика разлика в третирането, е длъжна да докаже, че тази разлика действително може да отговори на реалните нужди във връзка с функциите, които назначените лица трябва да изпълняват. В допълнение, всяко условие относно конкретните езикови познания трябва да бъде пропорционално на този интерес и да се основава на ясни, обективни и предвидими критерии, позволяващи на кандидатите да разберат мотивите за това условие, а на съдилищата на Съюза — да упражнят контрол за законосъобразността му (вж. днешното решение Испания/Парламент, C‑377/16, т. 69).

94

Ето защо, за да може Общият съд да провери дали правилата, които уреждат разглежданите конкурси, са съобразени с член 1г от Правилника за длъжностните лица, той е следвало да направи конкретен анализ на споменатите правила и особените обстоятелства в случая. Всъщност само въз основа на такъв анализ могат да се установят езиковите познания, които институциите обективно могат да изискват в интерес на службата в случай на особени функции, и следователно дали ограничаването на избора на езиците, които могат да бъдат избирани за участие в тези конкурси, е обективно обосновано и пропорционално на реалните нужди на службата.

95

При това положение Общият съд правилно е разгледал по-специално в точка 113 от обжалваното съдебно решение въпроса дали спорните обявления за конкурс, Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, или пък представените от Комисията доказателства съдържат „конкретни насоки“, въз основа на които обективно може да се установи наличието на интерес на службата, годен в настоящия случай да оправдае ограничаването на избора на език 2 от конкурса.

96

На трето място, доколкото Комисията изтъква, че подробните мотиви в Общите насоки относно използването на езици и в спорните обявления за конкурс във всеки случай „очевидно“ съдържат ясни, обективни и предвидими критерии, които оправдават свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски, следва да се подчертае, от една страна, че този довод не е подкрепен с нищо, така че няма как да бъде уважен.

97

От друга страна, при положение че с този довод Комисията би поставила под въпрос анализа на Общия съд в точки 110—117 от обжалваното съдебно решение на съдържанието на Общите правила, приложими към конкурсите на общо основание, включително на Общите насоки относно използването на езици и на спорните обявления за конкурс, както и на представените от Комисията писмени становища пред Общия съд, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването на съдебни актове на Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Ето защо единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти. Следователно, освен в случай на изопачаване, преценката на тези факти не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в производство по обжалване на съдебни актове на Общия съд (решение от 8 ноември 2016 г., BSH/EUIPO, C‑43/15 P, EU:C:2016:837, т. 50). Комисията обаче не твърди такова изопачаване.

98

С оглед на изложеното по-горе твърдението, че втората част от третото основание е налице, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

99

Според Комисията Общият съд е надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол и в точки 120—144 от обжалваното съдебно решение, и по-специално в точки 129—131, 139, 140, 142 и 146 е заместил преценката на администрацията със собствената си преценка. По мнение на Комисията Общият съд е трябвало да установи само произволността или явната нецелесъобразност на преценката на EPSO относно свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски, тъй като определянето на политиката за персонала и на критериите за уменията на кандидатите в даден конкурс включвало сложни оценки, които подлежали само на съдебен контрол, ограничен до проверка за евентуални явни грешки в преценката.

100

Италианската република оспорва тези доводи.

101

В точки 118—146 от обжалваното съдебно решение Общият съд последователно отхвърля доводите на Комисията, на първо място, че трите езика, до които е бил сведен изборът в спорните обявления за конкурс на език 2 от конкурса, са основните езици, на които се водят обсъжданията в институциите на Съюза; на второ място, че почти всички писмени преводи на Комисията се извършват на тези три езика; на трето място, че това са най-често говорените от длъжностните лица и другите служители на Комисията езици, и на четвърто място, че това са езиците, най-често изучавани и говорени като чужди езици в държавите — членки на Съюза.

102

По отношение на твърдението на Комисията, че Общият съд неправилно заместил преценката на EPSO със собствената си преценка, следва да се припомни — както бе отбелязано в точки 89 и 90 от настоящото решение — че когато EPSO определя езиковите изисквания за даден конкурс, правомощието ѝ за преценка е ограничено, подобно на това правомощие на възложилите ѝ задачите си институции, от изискванията по член 1г от Правилника за длъжностните лица, съгласно които всяка разлика в третирането, основана на език, трябва да бъде обективно обоснована и пропорционална на реалните нужди на службата.

103

Действително, от припомнените в точка 88 от настоящото решение принципи следва, че Общият съд не може да замести със собствената си преценка преценката на EPSO досежно определянето на политиката за персонала и на критериите за уменията, които следва да се изискват в интерес на службата от кандидатите в даден конкурс. Както обаче бе посочено в точки 91—94 от настоящото решение, Общият съд все пак следва да упражнява контрол както от правна, така и от фактическа страна върху взетите от EPSO решения в тази област, за да гарантира, че всякаква разлика в третирането между кандидатите в даден конкурс, основана на език, е — в съответствие с член 1г от Правилника за длъжностните лица — обективно обоснована и пропорционална на реалните нужди на службата и че тези решения почиват на ясни, обективни и предвидими критерии.

104

Както е постановил Съдът, всъщност дори в случай на сложни преценки съдът на Съюза трябва не само да провери фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи (вж. в този смисъл решения от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39, от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 54 и от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 59).

105

За да се провери дали в обжалваното съдебно решение Общият съд е заместил със своята преценка преценката на EPSO и следователно е надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол, е необходимо на първо място да се разгледат точки 120—126, 132—138 и 141—144 от обжалваното съдебно решение, които съдържат основните мотиви, изложени от Общия съд.

106

С мотивите в точки 120—122 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред отхвърля твърдението на Комисията, че английски, френски и немски език са основните езици, на които се водят обсъжданията в институциите на Съюза, тъй като то било „мъгляво и общо“. В тази насока той по-специално приема, че въпросното твърдение не е подкрепено от езиковия режим нито на Съда на Европейския съюз, нито на Европейския парламент. Той добавя по същество, че дори да се предположи, че това твърдение e вярно, няма как без допълнителни обяснения да се презюмира, че новоназначеното длъжностно лице, което не владее никой от езиците, на които се водят обсъжданията, не може да бъде незабавно оперативно. По-нататък, в точки 123—126 от това решение Общият съд отхвърля като ирелевантни представените от Комисията статистики за документите, преведени от генерална дирекция „Писмени преводи“ на тази институция, като по-конкретно приема, че те не могат да подкрепят извода, че тези три езика са най-често използваните във всички институции езици. Съответно, в точки 132—136 от същото решение Общият съд отхвърля изводите на Комисията, направени от изготвена от нея таблица на езиците, посочвани най-често от длъжностните ѝ лица и други служители като основни езици. Той постановява, от една страна, че тази таблица визира само персонала на Комисията, и от друга, че във всеки случай споменатата информация за основния език на длъжностните лица и другите служители на тази институция не позволява да се установи съотношението на говорените от тях езици, тъй като тези лица са длъжни да владеят задоволително поне един друг език, както изисква член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица. Накрая, в точки 141—144 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля представените от Комисията статистики, че английски, френски и немски език са най-често изучаваните и говорените чуждестранни езици в Европейския съюз, защото според него няма как да се презюмира, че тези статистики отразяват езиковите познания на длъжностните лица на Съюза и във всеки случай това обстоятелство може да е релевантно само ако Комисията е доказала, че разглежданото ограничаване отговаря на интереса на службата, какъвто не е бил случаят.

107

Налага се изводът, че в цитираните точки Общият съд е критикувал това, че представените от Комисията фактически данни в подкрепа на доводите ѝ не могат да подкрепят направените оттук изводи. При това положение Общият съд просто е оценил релевантността и съгласуваността на обосновката и на доказателствата, представени от тази институция. Ето защо той няма как да бъде упрекван, че в този контекст е заместил преценката на EPSO със собствената си преценка.

108

В допълнение, доколкото Комисията по същество упреква Общия съд, че не се е ограничил само до проверка дали в направените от EPSO преценки е допусната явна грешка, следва да се добави, че с оглед на точки 89, 90 и 102 от настоящото решение няма никакво основание за подобно ограничаване на контрола дали изложените от EPSO мотиви, за да се оправдае ограничаването на избора на език 2 от конкурса, са обосновани.

109

На второ място, колкото до доводите на Комисията, които целят да се приеме за установено, че в точки 127—131, 139 и 140 от обжалваното съдебно решение Общият съд е надхвърлил пределите на упражнявания от него съдебен контрол, тъй като е приел, че във всеки случай свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски не може да бъде обосновано със съображението, че представените от Комисията данни доказват именно голямата разлика между използването на английски и френски, и по-специално немски език, тези доводи са насочени срещу точки от обжалваното съдебно решение, предмет на които са мотиви, изложени за пълнота.

110

При това положение, дори да се предположи, че Общият съд е надхвърлил пределите на съдебния контрол при извършената в цитираните точки преценка, във всеки случай подобно обстоятелство няма как да доведе, в съответствие с припомнената в точки 57 и 61 от настоящото решение съдебна практика, до отмяна на обжалваното съдебно решение. Следователно доводите, посочени в точка 109 от настоящото решение, са неотносими.

111

Ето защо твърдението, че третата част от третото основание е налице, трябва да се отхвърли отчасти като неоснователно и отчасти като неотносимо.

112

С оглед на гореизложеното твърдението, че третото основание е налице, трябва да се отхвърли отчасти като неоснователно и отчасти като неотносимо.

113

Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 183—185 от обжалваното съдебно решение изходил от разширително тълкуване на точки 68 и 69 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), за да констатира, че Регламент № 1/58 е изцяло приложим към комуникацията между кандидатите в конкурсите и EPSO. По мнение на Комисията споменатите точки от последното решение се отнасят само до задължението обявленията за конкурс да се публикуват на всички официални езици на Съюза. Съдът бил установил, че кандидатите в даден конкурс не са „напълно изключени“ от обхвата на Регламент № 1/58, но все пак приел, че спрямо тези лица продължава да се прилага Правилникът за длъжностните лица. Следователно Общият съд трябвало да констатира, че член 1г от Правилника за длъжностните лица допуска, ако е необходимо, да се ограничат езиците за комуникация, които могат да бъдат използвани в рамките на конкурс.

114

Италианската република оспорва тези доводи.

115

След като в точка 183 от обжалваното съдебно решение припомня, че по-рано е постановил, че Регламент № 1/58 не е приложим към отношенията между, от една страна, институциите на Съюза, и от друга, техните длъжностни лица и други служители, на които трябва да бъдат приравнени кандидатите за такива позиции, по-нататък Общият съд излага следните съображения:

116

Тъй като счита, че Регламент № 1/58 урежда комуникацията между кандидатите и EPSO, в точка 188 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че спорните обявления за конкурс нарушават въпросния регламент, тъй като предвиждат, че кандидатите са длъжни да кореспондират с EPSO на избран от тях език измежду английски, френски и немски.

117

Следва да се припомни, че доколкото с настоящото основание се твърди неправилно тълкуване от Общия съд на решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), разсъжденията на Съда в това решение се разделят на две части. Всъщност, от една страна, в точки 62—78 от същото решение е направена преценка на изложените от Италианската република основания относно непубликуването в Официален вестник на Европейския съюз на разглежданите обявления за конкурс на всички официални езици на Съюза. От друга страна, в точки 79—98 от това решение Съдът се е произнесъл по основанията, с които се твърди, че тези обявления за конкурс налагат като език 2 от конкурса, език на комуникация между кандидатите и EPSO, както и език, който трябва да бъде използван на изпитите от конкурсите, да се избере английски, френски или немски.

118

Действително, в точки 68 и 69 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), Съдът приема, че при липсата във вътрешните правилници на институциите, заинтересовани от спорните известия за конкурс, на специални подзаконови разпоредби, приложими по отношение на длъжностните лица и другите служители, няма текст, въз основа на който да се направи изводът, че отношенията между тези институции и техните длъжностни лица и други служители са напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1/58. Оттук Съдът приема, че на по-силно основание този извод трябва да важи за отношенията между институциите и кандидатите във външни конкурси.

119

Трябва обаче да се подчертае, че — видно от точки 62—78 от споменатото решение — това уточнение за приложното поле на Регламент № 1/58 при отношенията между институциите и кандидатите в конкурса е направено от Съда във връзка не с езиците за комуникация между EPSO и кандидатите, а с езиците, на които са публикувани обявленията за конкурс. Така по-специално в точка 71 от въпросното решение Съдът постановява, че в съответствие с член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица във връзка с член 5 от Регламент № 1/58 пълният текст на спорните обявления за конкурси е трябвало да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на всички официални езици на Съюза.

120

От друга страна, в частта от мотивите си, където преценява дали е законосъобразно свеждането на избора на език 2 от конкурса до английски, френски и немски, и по-специално изискването тези три езика да са единствените езици за комуникация, допуснати от разглежданите обявления за конкурс, Съдът постановява в точка 88 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), че в процедурите за подбор на персонала на Съюза различното третиране от гледна точка на езиковия режим на конкурсите може да бъде разрешено съгласно член 1г, параграф 6 от Правилника за длъжностните лица, ако е обективно и разумно обосновано със законосъобразна цел от общ интерес в рамките на политиката за персонала. Ето защо от тази точка следва, че в рамките на процедурите за подбор на персонала на Съюза на институциите не могат да бъдат наложени задължения, които надхвърлят изискванията по член 1г от Правилника за длъжностните лица.

121

Както приема генералният адвокат в точка 124 от заключението си, при това положение, след като Съдът се е произнесъл по въпроса за езиците, наложени за комуникацията между кандидатите в конкурсите и EPSO, единствено в точки 79—98 от решение от 27 ноември 2012 г., Италия/Комисия (C‑566/10 P, EU:C:2012:752), Общият съд не е имал основание от точки 68 и 69 от цитираното решение да заключи в точки 184 и 185 от обжалваното съдебно решение, че Съдът е постановил, че езиците, които могат да бъдат използвани при тази комуникация, са определени в приложение на член 2 от Регламент № 1/58.

122

Оттук логиката на Общия съд, следвана в точки 184—188 от обжалваното съдебно решение, за да приеме по аналогия, че подобно на постановеното от Съда във връзка с публикуването на обявленията за конкурс, Регламент № 1/58 урежда всяко ограничаване на официалните езици, наложени за комуникацията между EPSO и кандидатите в конкурсите, е погрешна.

123

Необходимо е обаче да се отбележи, че в точки 204—211 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество е добавил, че във всеки случай мотивите, изложени за да се обоснове изборът на езиците за комуникация, не са годни, за да обосноват по смисъла на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица ограничаването на избора на езиците за комуникация с EPSO.

124

Действително в тази насока не е изключена възможността интересът на службата да обосновава свеждането на избора на език 2 от конкурса до ограничен брой официални езици, които са най-разпространени в Съюза (вж. по аналогия решение от 9 септември 2003 г., Kik/СХВП, C‑361/01 P, EU:C:2003:434, т. 94), и то дори в рамките на конкурси с общ характер, като посочения с „Обявление за конкурс на общо основание – EPSO/AD/276/14 – Администратори (AD 5)“, но с оглед на изискванията, припомнени в точки 92 и 93 от настоящото решение, подобно ограничаване задължително трябва да се основава на обективни данни, които могат да бъдат проверени както от кандидатите в конкурса, така и от юрисдикциите на Съюза, и са годни да обосноват изискваните езикови познания, които трябва да са пропорционални на реалните нужди на службата.

125

След като не предвиждат такива данни, въз основа на които да могат да бъдат установени причините, обосноваващи свеждането на избора на езика за комуникация между кандидатите и EPSO до един от трите езика, избран за език 2 от конкурса, тези обявления са били приети в нарушение на член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица. Ето защо Общият съд във всички случаи е трябвало да уважи жалбата на Италианската република в частта, в която тя визира посоченото ограничение.

126

При това положение изложената в точка 122 от настоящото решение грешка при прилагане на правото, която е допусната в обжалваното съдебно решение, не може да доведе до отмяна на последното решение.

127

Ето защо четвъртото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено, а с оглед на изложените дотук съображения — и жалбата, подадена пред Съда.

128

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

129

След като Италианската република е направила искане съдебните разноски да се оставят в тежест на Комисията и последната е загубила делото, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

130

Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим и към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. В съответствие с тази разпоредба Кралство Испания следва да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: