Дело C‑577/16

Trinseo Deutschland Anlagengesellschaft mbH

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Европейския съюз — Директива 2003/87/EО — Приложно поле — Член 2, параграф 1 — Приложение I — Дейности, включени в схемата за търговия с квоти за емисии — Производство на полимери — Използване на топлинна енергия, доставяна от трета инсталация — Искане за безплатно разпределяне на квоти за емисии — Период 2013—2020 г.“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 февруари 2018 г.

1. Съдебно производство—Молба за възобновяване на устната фаза на производството—Искане да се допусне представянето на становище по правни въпроси, повдигнати в заключението на генералния адвокат—Условия за възобновяването

   (член 252, втора алинея ДФЕС; член 23 от Статута на Съда, член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Директива 2003/87—Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове—Понятие за емисии—„Непреки“ емисии, свързани с производството на топлинна енергия, доставяна от трета инсталация—Изключване

   (член 3, буква б) от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)

3. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Директива 2003/87—Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове—Приложно поле—Производство на полимери с помощта на топлинна енергия, доставяна от трета инсталация—Дейност, при която не се отделят преки емисии въглероден диоксид—Изключване

   (член 2, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 32—35)

2.  Trinseo и Комисията поддържат, че емисиите, получени от производството на полимери, би трябвало да включват „непреките“ емисии, получени от производството на топлинна енергия от трета инсталация, доставяща я за целите на полимеризацията. Това тълкуване обаче не може да се възприеме. Наистина, както вече е установено в точки 47 и 48 от настоящото решение, „емисиите“, по отношение на които се прилага Директива 2003/87, според самия текст на член 3, буква б) от тази директива са само тези, които водят до отделяне на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация. От това следва, че емисиите CO2, получени от дейността по производство на топлинна енергия, са основание за включване в тази схема единствено на инсталации, които са източник на тези емисии, като, както в настоящия случай, третата инсталация, доставяща топлинна енергия на разглежданата в главното производство инсталация.

   (вж. т. 53—55 и 58)

3.  Член 2, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация за производство на полимери, по-конкретно на поликарбонат, като разглежданата в главното производство, която се снабдява с необходимата за това производство топлинна енергия от трета инсталация, не попада в установената с тази директива схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове, тъй като не отделя преки емисии CO2.

   (вж. т. 74 и диспозитива)