Дело C‑546/16

Montte SL

срещу

Musikene

(Преюдициално запитване, отправено от Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi)

„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Компетентност на Съда — Качеството „юрисдикция“ на запитващия орган — Директива 2014/24/ЕС — Процедури за възлагане на обществени поръчки — Открита процедура — Критерии за възлагане — Техническа оценка — Минимален брой точки — Оценка въз основа на цената“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 20 септември 2018 г.

  1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие — Órgano Administrativo de Recursos Contractuales de la Comunidad Autónoma de Euskadi (Административен орган на Баската автономна област, компетентен да разглежда жалби срещу административни решения в областта на обществените поръчки) — Включване

    (член 267 ДФЕС)

  2. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2014/24 — Възлагане на обществени поръчки — Открита процедура — Критерии за възлагане — Национална правна уредба, позволяваща на възлагащите органи първоначално да изключат оферти, които не са получили изисквания в спецификацията минимален брой точки при техническата оценка — Допустимост

    (член 67 от Директива 2014/24 на Европейския парламент и на Съвета)

  3. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2014/24 — Възлагане на обществени поръчки — Открита процедура — Критерии за възлагане — Възможност за възлагащия орган да намали броя на офертите за договаряне или на решенията за обсъждане — Национална правна уредба, позволяваща на възлагащите органи първоначално да изключат оферти, които не са получили изисквания в спецификацията минимален брой точки при техническата оценка — Допустимост

    (член 29, параграф 6, член 30, параграф 4 и член 66 от Директива 2014/24 на Европейския парламент и на Съвета)

  1.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 21—25)

  2.  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което позволява на възлагащите органи в спецификацията за възлагане на поръчка посредством открита процедура да установяват минимални изисквания относно техническата оценка по такъв начин, че представените оферти, които не достигат предварително определен минимален брой точки след тази оценка, се изключват от последващата оценка, основана както на технически, така и на ценови критерии.

    За тази цел, както Комисията посочва в писмените си становища, член 67 от Директива 2014/24 допуска възможността при възлагането на поръчката първоначално да се изключат подадени оферти, които не са получили предварително определен минимален брой точки във връзка с техническата оценка. В това отношение е видно, че оферта, която не е получила този минимален брой точки, по принцип не отговаря на потребностите на възлагащия орган и не следва да се взема предвид при определянето на икономически най-изгодната оферта. Затова в подобни случаи възлагащият орган не е длъжен да определи дали цената в такава оферта е по-ниска от посочената в неотхвърлените оферти, които са получили въпросния минимален брой точки и следователно отговарят на потребностите на възлагащия орган. В този контекст следва да се уточни още, че ако поръчката се възложи след техническата оценка, възлагащият орган задължително ще трябва да вземе предвид цената в офертите, достигнали минималния праг от техническа гледна точка.

    (вж. т. 32, 33 и 39; т. 1 от диспозитива)

  3.  Член 66 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което позволява на възлагащите органи в спецификацията за възлагане на поръчка посредством открита процедура да установяват минимални изисквания относно техническата оценка по такъв начин, че представените оферти, които не достигат предварително определен минимален брой точки след тази оценка, се изключват от последващите етапи от процедурата за възлагане на поръчката, независимо от броя на оставащите оференти.

    В това отношение, доколкото в случая условията, предвидени в Директива 2014/24, и по-специално в членове 18 и 67 от нея, са били надлежно изпълнени, следва да се приеме, че възлагащият орган е осигурил реална конкуренция. Освен това трябва в самото начало да се уточни, че дори след техническата оценка да остане само една оферта за разглеждане от възлагащия орган, последният по никакъв начин не е длъжен да я избере (вж. по аналогия решение от 16 септември 1999 г., Fracasso и Leitschutz, C‑27/98, EU:C:1999:420, т. 32—34). При подобни обстоятелства, ако възлагащият орган смята, че с оглед на спецификите и предмета на съответната поръчка процедурата за нейното възлагане се характеризира с липса на реална конкуренция, той може да сложи край на тази процедура и при необходимост да започне нова процедура с различни критерии за възлагане.

    Действително съгласно член 66 от Директива 2014/24, когато възлагащите органи използват възможността за намаляване на броя на офертите, които подлежат на договаряне съгласно член 29, параграф 6 от тази директива, или на решенията, които трябва да бъдат обсъдени съгласно член 30, параграф 4 от посочената директива, те правят това, като прилагат критериите за възлагане, посочени в документацията за поръчката, така че полученият брой оферти на крайния етап да гарантира реална конкуренция, доколкото са налице достатъчно оферти. Въпреки това по причините, посочени в точка 37 от настоящото решение, главното производство се отнася до положение, което е различно от предвидените в член 29, параграф 6 и в член 30, параграф 4 от Директива 2014/24 и затова не попада в приложното поле на член 66 от нея. Следователно предвидената в последния член необходимост да се гарантира реална конкуренция до крайния етап на процедурата, не се отнася до открити процедури като разглежданата в главното производство.

    (вж. т. 41—44; т. 2 от диспозитива)